Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Апостол Дянков: Възможно е да имаме проблеми с водата след зимата

Магдалена Малеева: Всеки от нас има право на 2 тона емисии годишно

| обновено на 11.01.23 в 11:32
Снимка: Pixabay

Изменение на климата е термин с широко значение, който се отнася до промяната на климата на земята в дългогодишен период от време. Същият феномен често се нарича и глобално затопляне, той обаче отчита човешките дейности като главен фактор за затоплянето на климата. Косвени данни сочат за драматични промени в миналото, включително множество ледникови периоди с различна продължителност.

Доколко човекът е фактор в климатичните изменения в последните години – мит или реалност е неговата роля?

“Заслужава си да се борим за всичко, което е все още е живо и трябва да бъде спасено. Безспорно не можем да спрем промените с климата, но може да ги смекчим и да се адаптираме към тях“, казва в ефира на “Нашият ден“ Магдалена Малеева, основател на платформа “Горичка“:

Всеки от нас може нещо да направи, но е много важно да не забравяме големите замърсители, истинските отговорници за това, което се случва. Всеки от нас има право на два тона емисии на година, може би е добре всеки да си ги изчисли и да види от какво трябва да се лиши. Няма как да продължим да живеем в същия комфорт. Ще трябва да има някои мънички лишения. Нещата са много сериозни и човечеството трябва много бързо да действа в следващите десет години.

Никак не е трудно София да стане град, в който можем да се придвижваме с колела, а не с коли. Всеки от нас може нещо да направи, но все пак да не забравяме, че много трудно се излиза от матрицата и трябва да внимаваме за кого гласуваме“.

“Нашето семейство много обичаме да караме ски и всички са много разочаровани. Постоянно гледаме кога ще завали сняг, това е една абсолютно ненормална зима. Хората се радват, че времето е топло, за съжаление много ваши колеги все още се радват на топлото време, но липсата на сняг означава липса на вода през лятото. Това е една ненормалност, която ще има своите последствия. Моята майка ми е разказвала, че зимно време в София са се придвижвали с кънки. Тя е живеела в центъра до “Орлов мост“ и зимата е имало сняг. В момента да се задържи сняг в София е нещо абсолютно нестандартно“, казва още тя в интервю за БНР. 


“Разхождайки се в парка, наблюдавах как хората се радват на пролетните температури, все пак е човешко да сме щастливи и доволни от това, че има слънце“, казва в ефира на “Нашият ден“ Апостол Дянков, ръководител на програма “Климат“ на WWF:

Наричам екстремно събитие това, което се случи в началото на януари, макар че то е свързано с тенденцията на глобално затопляне и изменение на климата. Ще трябва да очакваме, че всеки януари ще има такива температури. То се смята за един от най-големите температурни екстреуми изобщо в историята на Европа. Сравнимо е по магнитуд с екстремалната горещина, която се случи в Канада и Северна Америка.

За наше щастие и късмет това се случи през зимата. Какво би се случило, ако това стане през лятото при една базова, нормална температура от 25 градуса. И това са 20 градуса нагоре или 47 градуса в София. Тогава нямаше да има разходки в парка?“

“Надявам се не всяка зима да е такава. Има изследвания доколко човешкият фактор, причиненото от човка затопляне, е отговорно за тези екстреуми. За съжаление при повечето от тях, те се изследват от учените, излиза, че няма как това да се случи или е адски малко вероятно да се случи, ако го нямаше този ефект от емисиите на парниковите газове, които затоплят планетата.  Имаме един базов процес на затопляне, който затопля от около половин градус на дестилетие. Покрай него се случват тези екстремални събития, които повишават своята честота и става много по-горещо.

Човешкият вид е иновативен и може да се адаптира добре. За съжаление понякога в ущърб на други видове – животински и растителни. Но ние сме доказали, че можем да се адаптираме. Бих препоръчал да няма тон на безсилие и отчаяние. Ние можем и ще трябва да се адаптираме. В това отношение хората могат да направят много“, казва още той и посочва:

“Една добра изолация на дома, не само намалява енергийното потребление, но и помага домът да е по-хладен през лятото. Начинът, по който ние строим домовете си, имат такъв ефект.

Друго нещо е – как организираме градовете си. Трябва да има повече зелени места, които намаляват летните температури с десет градуса и повече. Да върнем биоразнообразието в реките. Ние наричаме това екосистемни или природобазирани решения. Това е необходимо за градовете. И после да помислим как можем да спрем затоплянето с половин градус на десетилетие, а това може да стане, когато всичките ни процеси са въглеродно неутрални.“

Очакваме ли проблеми с водата след зимата?

“Да, вероятно! Ще зависи от валежите в следващите месеци. Има валежи, но при липсата на сняг, който е фактор за снеготопене в много от водосборните басейни, е възможно засушаване. 

Огромен фактор в управлението на водите е човешкият, как ги управляваме. Наблягам на природобазираните решения, защото много често, когато се управлява този сектор се стига до някакви решения - как с инженерна инфраструктура можем да решим един проблем, за който природата отдавана има решение, като оставя реките да се разливат там, където няма да има щети и наводнения в естествените им размери“, казва още Дянков.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Как да избираме безопасни козметични продукти?

На годишна база кожата ни поема между 2 и 4 килограма козметика. Това показва колко важен е изборът на безопасни козметични продукти. В рубриката "Време за наука" на предаването "Нашият ден" темата е "Науката във всекидневието". Гост в ефира е Нели Понева от Лаборатория за охарактеризиране на фармацевтични форми, която разказва как козметиката..

обновено на 21.05.24 в 13:01

Колко и какво четат децата в град Елена?

Градската библиотека в Елена играе важна роля в живота на децата, предоставяйки им достъп до разнообразна литература и организирайки различни дейности и конкурси. За дейностите и предпочитанията на младите читатели разговаряхме с Мария Минчева , библиотекар в Детския отдел на библиотеката. Ето какво тя сподели в ефира на "Нашият ден": "Да,..

обновено на 21.05.24 в 12:01

Читалище "Напредък - Елена – 1863": 160 години културна и просветна дейност

Едно от най-старите читалища в България, НЧ "Напредък - Елена – 1863" отбелязва своята 160-годишнина през тази година. В интервю за изнесеното студио от град Елена на предаването “Нашият ден“ инж. Димитринка Иванова, председател на читалището, разказва за богатата история и разнообразната дейност на тази културна институция. Днес почитаме..

обновено на 21.05.24 в 11:28

Как се е променяла във времето Еленската "Даскалоливница"?

Изнесеното студио на предаването "Нашият ден" от град Елена продължава с интересен разговор за първото класно училище "Даскалоливница", основано от Иван Момчилов. В предаването участва д-р Йордан Минчев, директор на СУ "Иван Момчилов" и председател на комисията "Хуманитарни дейности" в Общинския съвет на Елена. Комплексът, включващ училището, е..

публикувано на 21.05.24 в 10:44
Елена -Часовниковата кула

Град Елена празнува в Деня на светите Константин и Елена

Днес Православната църква почита паметта на светите Константин и Елена, които са свързани с началото на възхода на християнството в Римската империя и намирането на Кръста, на който е бил разпнат Христос. По този повод предаването "Нашият ден" има изнесено предаване от град Елена, където се чества празникът на града. Днес почитаме Светите..

обновено на 21.05.24 в 09:44