Традиционните храни на българите имат дълга и богата история, насочена към усъвършенстването на вкуса и запазването на хранителните качества през вековете. От древни времена нашият народ е полагал грижи за земеделие, скотовъдство и лов, което е предопределило диверсификацията на храните в региона.
Ето какво разказва в ефира на “Нашият ден“ Стефан Стефанов, който отговаря за храната на територията на “Историческия парк“ в село Неофит Рилски:
Траките, които населяват земите през четвърти и трети век преди новата ера, притежават богатство от знания за отглеждането на разнообразни култури. Те успешно произвеждат житни култури като жито, лимец и ечемик. За да запазят храната си, те използват подземни стаи като фризери. Такива подземни стаи, които днес можем да наречем "изби", се използват за съхранение на продуктите и поддържане на тяхната свежест.
През 1870 г., когато България все още е под Османско робство, излиза първата книга с български рецепти, издадена от Славейков. В нея са описани различни рецепти и начини на приготвяне на храни и напитки, които отразяват традициите и културата на българите.
Сред най-характерните традиционни храни за българите са солените и сладките баници, зелевите сърми, мусаката и киселото мляко. Тези ястия са част от националния кулинарен наследство и са налице в много домакинства и ресторанти в страната.
Интересното е, че преди години българите съчетавали храните си така, че са имали едни от най-дългите животни столетници на континента. Това свидетелства за здравословния начин на живот и уменията на нашите предци да използват природните продукти, за да създадат хранително богати и вкусни ястия.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Тервел-Любомир е на възраст, когато повечето младежи са в началото или средата на студентските си години. За разлика от тях, той вече е завършил висшето си образование в Минно-геоложкия университет (МГУ) в София и е успял да регистрира свой стартъп. Неговото начинание е свързано с два от многото му интереси – биотехнологиите и квантовите..
Що е то елитно образование? В технологичното време, в което растат децата, имайки достъп от най-ранна възраст до различни езици, екрани и медии, как се преподава в едно престижно българско училище – разговор в "Нашият ден" с Александър Чакмаков , директор на Първа английска езикова гимназия . По думите на Чакмаков учителството е вътрешно..
Румен Джагаров е млад архитект, който преди време разказа пред нашите слушатели как скицира стари къщи, за да ги съхрани в паметта ни. Той е представител на поколението "Z", отраснал в големия град, но виждащ бъдещето си в малко населено място. За живота си в Ново село, трудностите, но най-вече за хубавите страни, говори самият Румен в рубриката..
Епидемията от СПИН, която започна преди 45 години, остава един от най-големите предизвикателства за медицината. През тези години учени и лекари се стремят към разработването на ефективна ваксина срещу HIV (Human Immunodeficiency Viruses, човешки имуннодефицитни вируси) . Наскоро започнаха клинични изпитания на обещаващи разработки, които могат да..
Д-р Димитър Печилков , началник на Детското кардиологично отделение към НКБ, говори в "Lege Artis" за това дали и по какъв график се извършват детските сърдечни операции в Наионалната кардиологична болница . Преди седмица се появи информация, че са спрени детските сърдечни операции в НКБ. По думите на д-р Печилков графикът за извършване на..
Оркестърът за народна музика на БНР с диригент Димитър Христов представи "Ритъмът на Балканите" – един от най-успешните си концертни проекти, който вече 8..
Д-р Димитър Печилков , началник на Детското кардиологично отделение към НКБ, говори в "Lege Artis" за това дали и по какъв график се извършват детските..
Организираното от сдружение "Христо Ботев" Българско неделно училище "Иван Вазов" в Париж отбеляза десет успешни и щастливи години от своето създаване. В..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
