Едно от събитията, съпътстващи 80-годишнината на БНР, бе международна конференция за предизвикателствата на бъдещето пред общественото радио, която се проведе вчера в София. Във фокуса на форума бяха последните тенденции в развитието на обществените медии – програмно съдържание, финансиране, иновации и регулация в отговор на променените очаквания на аудиторията. Специален гост на годишнината на БНР и на медийната конференция бе Генералният директор на Европейския съюз за радио и телевизия Ингрид Делтонр.

БНР празнува 80-годишнина и се гордее с лидерски позиции в класациите на обществено доверие сред медиите в България. Въпреки това сигурно има още какво да се желае. Какви са Вашите съвети?

„БНР е изключително важна медия в историята на България и е придружавало хората поколения наред. И въпреки превратностите на времето БНР успя да запази своето лидерско място. Причината за това е, че то е надежден и достоверен източник на информация. Надявам се, че БНР ще запази това свое постижение, защото въпреки обществените промени през годините и техническата революция най-важна остава независимата журналистика, която се води само и единствено от обществения интерес, а не от политически пристрастия. Важна е критичната дистанция във всички посоки. Освен това общественото радио е носител на културно богатство и един малък пример за това ни показаха оркестрите и ансамблите на БНР по време на празничния концерт.”

На конференцията говорихте за предизвикателствата пред обществените медии в дигиталния свят. Медийният свят се развива изключително динамично и особено обществените оператори трудно успяват да спечелят вниманието на младата аудитория. Каква е Вашата рецепта?

„Много е важно да разберем от какво се интересуват младите хора, откъде черпят информация и какви теми привличат вниманието им. След това трябва да помислим върху начина на разпространение на тази информация. И не на последно място обществените медии трябва да се реорганизират и да нагодят програмите си към тази специфична аудитория. Интернет изисква нови форми на предлагане на програмно съдържание и на комуникация, но и модернизиране на процесите в медията, а може би и на начина на мислене.”

В дигиталния свят често от решаващо значение се оказва бързината. Остава ли време за задълбочени журналистически анализи и разследвания, които са запазена марка за обществените медии?

„Трябва да се научим да съчетаваме и двете неща. Бързината е част от нашата работа, но това не означава да загърбим точността на поднесената информация или задълбочения анализ. Защото нашата работа не се изчерпва само с цитирането на един или друг източник, оставяйки преценката на слушателя. Това обаче изисква както специфични умения, така и финансиране. И за това финансирането на обществените оператори е болезнена тема. Изненадах се да науча, че търговските медии в България разполагат с почти двойно по-големи бюджети от обществените радио и телевизия. Очевидно законодателят трябва да се намеси в защита на обществените медии.”

Вие имахте възможност да се срещнете с председателя на парламента Цецка Цачева и премиера Бойко Борисов. Как те гледат на проблема?

„Останах с впечатлението, че са наясно, че обществените медии не са достатъчно добре финансирани, макар че наистина не е лесно в условия на криза, когато всички трябва да стягат коланите. Затова ние смятаме, че алтернативният вариант е промяна в законодателството, така че обществените медии да се възползват от по-широки търговски възможности като източник на финансиране.”