Тази година Радио България чества 85 години от своето начало. От онази неделя, в която чрез радиопредавателя на къси вълни, известен като Радиостанция „Елза“, започва излъчването за цяла Европа, Северна Африка и Северна Америка. Езикът е есперанто и сякаш този факт кодира в себе си идеята за обединение, познание, новаторство и любопитство на програмата. “Радиото ни учеше да не мразим“, разказва в спомените си легендарната фигура в ВВС Петър Увалиев. И тези думи се вплитат като романтично ехо и в личната и професионална история на журналиста Соня Касаветова.
„ В юношеска възраст попаднах на книга от френския писател Жак Реми, която се казваше „Ако всички хора по света …“. Историята е за това как екипажът на един търговски кораб се разболява от смъртоносна болест и пристанищата отказват да ги приемат. Тогава командирът на борда на кораба, един радиолюбител, се свързва с други радиолюботели от цял свят и така се организира сложна мрежа от хора, които желаят да помогнат на този бедстващ екипаж. Между другото, действието в книгата се развива почти веднага след Втората световна война, т.е. хората са белязани от страдание, трагедии, държавите са заети с възстановяване на нормалността, да кажем. В историята са преплетени съдбите на много хора с различни професии, с различни интереси, но има едно нещо, което ги обединява и това е добротата, човечността, желанието да помогнат.“
Книгата прави толкова силно впечатление на Соня Касаветова, че много пъти и по различни поводи си е спомняла за историята. И когато преди повече от 30 години пътят ѝ я отвежда в Радио България, тогава още наричано „Предавания за чужбина“ на БНР, го приема като намигване и предизвикателство на съдбата, което включва в себе си юношеските й представи за общочовешко братство и подкрепа.
„Цялата тази романтика, това усещане за близост между хората мисля, че го имах от първия момент, в който попаднах в Радио България и особено в моята редакция „Предавания на български език“. Тогава, през 80-те години на миналия век, предаванията ни бяха предназначени за българската икономическа емиграция от 30 –те години и техните потомци. И въпреки трудностите и условностите на идеологическото време, в основата на работата ми, до последния ми ден в радиото, беше усещането за връзка между хората. Създаването на общност от сърдечни хора, любопитни, които искат да се върнат към своите корени, към всичко онова, което им е липсвало през тези години на отдалеченост от България, когато светът наистина беше затворен и възможностите за придвижване във всеки един смисъл бяха крайно ограничени.“
Соня е начело на Българската редакция на Радио България повече от 15 години и признава, че в известен смисъл обществото е длъжник на Програмите за чужбина на БНР. Не е изненадващо, че през годините много хора не са били наясно с идеята на програмата, на особеностите й като продукт, който е предназначен и познат повече в чужбина отколкото у нас. Особено когато говорим за времето преди 1989 година.
„В онези времена, на изостреност, на идеологическо противопоставяне, на пропаганда, трудно се разбираше и се проявяваше интерес към нашата дейност, която изискваше логичност, аргументация, която изискваше убедителност, а беше трудно да се постигне такава. Например, всички мои колеги от онези години знаят колко ужасно е да се преведе, на който и да е език, доклад от 50 страници на Тодор Живков, който всъщност трябва да бъде сведен до 3, защото просто всичко останало е клише. Те, обаче от своя страна не може да бъдат преведени, защото нямат смисъл... и цялото напрежение, което се поражда от такива ситуация. Но това, което никога не се промени и няма да се промени през времето е усещането, че си свързващо звено, че си отговорен и почтен в предоставянето на тази информация. Аз съм убедена, че добър журналист може да бъде само почтеният човек.“
Днес условията, с които трябва да се съобразяваме са свързани с идеологията на новите технологии. Радиото е жив организъм, който продължава да се развива с времето и това, което Соня намира за много вълнуващо днес е възможността на публиката сама да избира онова, което я интересува.
„Слушателската публика престана да бъде инертна. Това е особено важно за общественото радио, защото неговата цел е усъвършенстването на обществото, възможността да повлияеш на обществото не само да знае повече, но и да бъде по морално. И затова си мисля, че тази естествено осъществяваща се обратна връзка е голямото постижение на технологиите. Особено в тези времена на наложена изолация, повече от всякога бихме могли да кажем, че „Аз общувам, следователно съществувам“. Това е толкова важно за запазване на човешката ни същност, а в основата на радиото е възможността да общуваш и това да те направи по-добър, по-знаещ, може би дори по-уверен в себе си“ – казва Соня Касаветова.
А колкото до пожеланието й към колегите от Радио България, то е свързано с миналото, настоящето и бъдещето на медията ни:
„Ние винаги сме били част от света. В нито едно време не са ни пречели граници, нито разстояния, нито налагани ограничения. Хората, които работеха и работят в Радио България имат независим, свободен дух и аз им пожелавам да останат такива, да запазят вкуса си към приключението.“
И някак в духа на романтиката на онази книга от Жак Реми, Соня развълнувано си спомня за слогана през 90-те години на Предаванията на български език „Родината на българина е там, където е Радио България“. „Наистина звучи романтично, но е и много истинско“, завършва тя.
В "България днес" на 13 март разговаряме за съдбата на "Слава", единствената запазена българска подводница, понастоящем музей, закотвен на един от ръкавите на Варненското езеро. Припомняме си делото на епископ Франческо Галони, създател..
В "България днес" на 12 март 2025 година думата има изкуството. Ще научите какви са акцентите в започващия 29-ти международен София Филм Фест, колко силна и дълголетна може да бъде каузата "Артисти за деца". За младите с подкрепа и поклон – срещаме ви с..
В " България днес" на 11 март 2025 година говорим за рака на гърдата, за превенцията и отговорно отношение към собственото ни тяло. Специално за Радио България интервю с Вячеслав Лупов, кмет на град Тараклия. Гостуваме на българската..