През годините Централната информационна служба (сега редакция "България") подготвяла материалите за превод на съответните езици, но също така и чуждоезиковите редакции поддържали активни връзки със слушателите в цял свят. За целта, във всяка от тях имало кореспондент, който отговарял на писмата и водел съответната статистика. Сред слушателите не липсвали и основатели на клубове на радиолюбителите в различни точки на земното кълбо:

"Във Франция имахме два такива клуба на френски слушатели, френски граждани, редовни слушатели на предаванията ни на френски език – добавя Чавдар Арнаудов и припомня куриозен случай от времето на "Предавания за чужбина": – Един ден пристигна изневиделица един автобус с 30 души – французи от "Клуба  на приятелите на Радио София", които решили да си направят екскурзия в България, защото от много слушане им станало интересно и пожелали да посетят страната ни. Тогава Димитър Тонев отсъстваше и аз го замествах. От пропуска ми се обаждат и казват – тука един французин иска да говори с някого от френската редакция. Обаждам се аз и той ми казва… "Дойдохме! Искаме да ви видим и да се запознаем с редакцията". Това става в началото на 80-те години и се чудих какво да правя. Обадих се на главния редактор на чуждите езици и той разреши да се качат няколко души. Видях се с ръководителя на французите, който ми каза, че всички искат да дойдат при нас. Е, не се качиха всичките, защото имаше по-възрастни хора, които останаха да чакат в автобуса. С 15 души отидохме в редакцията, попитаха ни къде записваме, а ние работехме в двете сгради, така че направихме обиколка до студиaта, което е строго забранено."

Освен желание да посетят някоя от редакциите на Радио България, слушателите на късовълновите ни емисии в миналото често искали да научат повече подробности по различни теми или определени музикални произведения, съхранявани в богатия звуков архив на Българското радио:

"Имали сме желания понякога да пускаме повече оперна музика, с големите български звезди – пояснява събеседникът ни. – На късите вълни обаче оперната музика не върви, защото има заглъхване, атмосферни смущения, различно се чува през зимата и лятото. Затова пускахме по-жива музика, като народната. Народна или естрадна те харесваха много. Получавахме големи благодарности ако пуснехме нещо от Лили Иванова и Емил Димитров. Питали са ни да им разкажем повече за паметника на връх Шипка, Празника на розата в Казанлък… Българската роза слушателите ни познаваха, защото имахме подаръчета, свързани с нея, които им изпращахме."

В края на разговора ни Чавдар Арнаудов пожела на колегите от Радио България да продължат усилията за разширяване на програмата и изрази надежда в допълнение на онлайн програмите ни да се завърнат и предаванията на живо.

Още истории, свързани с развитието на Радио България прочетете ТУК.

Снимки: личен архив, архив