"Балът на буквите"

Този разказ е част от третата книга "Приказни истории с БНР Бургас"

публикувано на 24.09.19 в 20:45

Илюстрация: Кайла Яшова

В един прекрасен летен ден българските букви поканили английските букви на бал в своя мраморен дворец. Английските букви тъкмо се разхождали с корабче по Темза, когато един пощенски гълъб пуснал отвисоко телеграма с поканата за бала. Английските букви не знаели да четат на кирилица и не можели да разберат какво пише в телеграмата. Добре че наблизо минал катер, на който работел един български моряк, и криво-ляво им превел поканата.

Английските букви истински се развълнували. Разпитали моряка надълго и нашироко къде се намира България и какви дрехи е подходящо да си облекат, дали има тигри и слонове в българските савани, или да си вземат ските, с които ходели на Алпите. „Не, нищо такова – казал морякът. – Вземете си фотоапаратите, обаче, понеже България е много красива страна“. Английските букви си отишли вкъщи и трескаво започнали да се подготвят за пътешествие.

В уречения ден и час те се качили в разкошната си лимузина и пристигнали в град Фолкстоун, откъдето щели да пътуват с влака през подводния тунел под Ла Манша. Когато пристигнали във френския град Кале, ги очаквала изключително приятна изненада – българските букви ги чакали с каляската на Мария Антоанета, която била подарена на българския княз Фердинанд по случай неговата сватба… Но още по-изумени останали английските букви, когато българските букви ги заговорили на английски. Това била чудесна работа, понеже английските букви не знаели български и щяло да бъде голям проблем да си ръкомахат и играят пантомима по време на цялото си гостуване в България.

„О, нямайте грижа за това! – казали българските букви. – Сега в България и малките деца знаят английски, понеже започват да го учат още от детската градина“.

Пътуването било изключително приятно. Всички много се смяли по пътя и си разказвали различни анекдоти. Английските букви научили няколко много интересни български думи като „здравей“, „обичам“, „гладен съм“, „жаден съм“… Най-накрая стигнали мраморния дворец. Като в същинска викторианска Англия, английските букви били посрещнати от мъже с черни фракове, които ги настанили в стаите им. Следвал шумен обяд и почивка, понеже вечерта щял да се състои балът.

Щом настъпил часът, всички се събрали в балната огледална зала. Английските и българските букви си намерили другарчетата, а тези, които нямали двойник от другата азбука, грабнали инструментите и започнали да свирят. Цялата зала се изпълнила с танцуващи валс и танго. Българските букви се справили чудесно и решили да научат английските букви да играят българско хоро. Буквата Ъ и Ь хванали тъпаните, Ю и Я гайдите и тамбурите и цялата зала се завихрила в кръшно хоро.

После музикантите засвирили ръченица. Английските букви истински се стъписали, понеже им било много трудно да научат неравноделните тактове. Уроците продължили и на другия ден, но все пак, след един месец английските букви играели ръченица перфектно. После българските букви разходили своите гости из България, показали им манастирите и китните планински селца, стигнали до Копривщица и Жеравна. Някои от английските букви толкова харесали България, че позаговорили да се заселят тук.

„Няма лошо – отговорили българските букви. – Нашите деца отидоха да учат в Лондон, дали ще се върнат, не знаем. Те идват при вас, вие идвате при нас, такъв е днешният свят“…

Един ден английските букви решили, че е време да се завърнат в родината си. Качили се отново на каляската на Мария Антоанета и стигнали до френския град Кале. После пропътували разстоянието до английския град Фолкстоун с подводния влак под Ла Манша и щом излезли от другата страна, изсвирили три пъти с клаксона на великолепната си лимузина. Българските букви махали с две ръце – дали за довиждане на английските букви, или за да поздравят децата си… Не се знае и до днес.

Автори: Сияна, Дари, Ема, Ивомир, Александър, Пламен, Митко, Крис, Йоан, Румен, Дара, Ивета, Аделина, Боян (7-8 г.),

Образователен център МЕДИА, офис „Отец Паисий“

Илюстрация: Кайли Яшова, Национална гимназия за приложни изкуства "Св. Лука" - София

Този разказ е част от третата книга "Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от третото издание на конкурса "Създай книга с БНР Бургас". В него са включиха момчета и момичета на възраст от 5 до 14 години с над 150 творби.
Събрахме 56 истории, родени от чистото, красиво и безгранично детско въображение.
Благодарим на печатница "Информа принт", Регионална библиотека "Пейо Яворов" - Бургас, информационния сайт "Черноморие", екипа на детското онлайн списание "Щъркел" и поетесата Яна Вълчева от Бургас.

© БНР Бургас, 2019
http://bnr.bg/burgas
http://facebook.com/bnrburgas
http://www.facebook.com/groups/BNRBurgas
http://www.instagram.com/BNRBurgas

ЧУЙТЕ РАЗКАЗА В ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КАТЯ МИТКОВА ОТ БНР БУРГАС:

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

"Балът на буквите"

Този разказ е част от третата книга "Приказни истории с БНР Бургас"

БНР подкасти:

Добро утро с БНР Бургас на 25 ноември!

"Булевард Демокрация" на 24 ноември

„Отвори очи от 7 до 10 с БНР-Бургас“ на 24 ноември!

Очаквайте в „Истории за Доброто“ от 17 до 18 часа:

Очаквайте в „Ева в неделя“ на 23 ноември:

"Ден до пладне" на 22 ноември

Булевард Демокрация на 21-ви ноември

"Булевард Демокрация" на 24 ноември

Очаквайте в „Истории за Доброто“ от 17 до 18 часа:

„Отвори очи от 7 до 10 с БНР-Бургас“ на 24 ноември!

За БНР