"Горска история"

     Живееше в гората едно малко катериче на име Руми. То всеки ден отиваше със своите приятели на горската полянка, където играеха, беряха цветя, смееха се и се забавляваха на воля.

     През един есенен, дъждовен ден, Руми и другарчетата ѝ решиха да посетят горската сладкарница. Въпреки заръките на майка ѝ, да не си купува сладолед, защото вече е студено и ще настине, Руми не се вслуша в заръката. Купи си голям и толкова вкусен сладолед, който изяде толкова бързо, че сама не разбра как го направи.

     На другата сутрин малкото катериче трябваше да стане рано - рано, за да отиде на горското училище. Руми обаче не се чувстваше добре. Цялото ѝ тяло трепереше от треска, кашляше и много я болеше гърлото. Мама Рунтавелка веднага реши да я заведе при доктор Бухал Ох Боли. Когато чу за Бухал Ох Боли, Руми се зави през глава и се разплака с цяло гърло. Никога досега не беше ходила на лекар, но беше чувала от приятелите си, че лекарите са лоши и страшни. Всички са облечени в бяло и бият инжекции с големи спринцовки, от които много боли.

     Рунтавелка разбра, че страха, който изпитва Руми е много голям. Започна да милва детето си по главичката, гушна го и започна да го утешава. Тя ѝ обясни, че лекарите помагат на децата да станат отново здрави, весели и жизнени, за да могат да ходят на училище и да се забавляват с приятелите си.

     Руми плахо повдигна крайчеца на завивката, но все пак се довери на своята майка и хваната здраво за ръката ѝ, заедно отидоха в горската лечебница.

     Доктор Бухал Ох Боли съвсем не беше толкова страшен, колкото го описваха. Той с усмивка и внимание прегледа болното катериче. Изписа на Руми рецепта, даде ѝ близалка за гърлото. Поръча на майка Рунтавелка всеки ден да ѝ прави липово чайче.

       Руми си тръгна доволна от доктор Бухал Ох Боли и разбра, че не беше никак страшно в неговия кабинет. Тя получи добър урок: „Мама винаги знае най-добре“.

       От този ден нататък Руми не се страхуваше от доктор Бухал Ох Боли.