"Пътуване" от Румяна Иванова

        Три… две… едно… Старт!

       Силен гръм разтърси космодрума. Огнено кълбо се появи под кораба. Отделихме се от земята и бавно започнахме да набираме скорост. Лежах по гръб пристегната с коланите, наблюдавах апаратурата. Всичко се тресеше ужасяващо силно. Нищо не можеше да се прави. Притворих очи и се опитах да си събера мислите.

       Всичко започна преди десет години, когато за първи път човешки крак стъпи на Марс. Това беше революция в космонавтиката. Мисията на екипа бе да изгради колония на червенатаа планета, в която ще могат да живеят хора, ще се отглеждат растения, ще се правят проучвания. Веднага след това на Земята започна събиране на екип от учени, които трябваше да се подготвят за втората мисия до Марс. От хилядите кандидати избраха само сто учени. Аз бях една от тях. Моята мисия бе да изследвам скалите и камъните на Марс, както и тунелите, които скоро бяха открили под повърхността на планетата. И сега, пет години след това, мечтата ми бе на път да се сбъдне.

       Полетът ще трае по-малко от шеста месеца. През това време ще поддържаме връзка с екипажа от Марс, ще правим проучвания, ще анализираме всички данни, които те ще ни изпращат. Ще отделим време за изучаване на звездите, галактиките, планетите. Ще се научим да използваме скафандри и различни видове техники, които ще ни помогнат да живеем нормално и безопасно на Марс. И след шест месеца ще достигнем дългоочакваната цел – планетата Марс - нашият бъдещ дом. Когато приближим  планетата ще видим двете луни на Марс – Фобос и Деймос. След това ще се прикачим към спътника, който обикаля около Марс и от там ще се прехвърлим в космическия апарат, с който ще се приземим на планетата. Там ще ни очаква екипът, ще видим докъде са стигнали с изграждането на колонията, ще започнем проучване на планетата.

       Изведнъж настъпи тишина, вичко замря. Отворих очи и пред мен се показа космосът – спокоен и безкраен. Откопчах коланите. Понесох се плавно във въздуха. Приближих се до страничния люк и погледнах. Тя бе там. Разкри се с целия си блясък и величие. Земята. Гледката бе просто невероятна. Запечатах този миг в съзнанието си и знаех, че ще го нося дълбоко в душата си до края на живота си.