-Мишо! Хей, Мишо! Събуди се!
Мишо се намираше в онова състояние на пробуждане, в което не можеш да си напълно сигурен дали още сънуваш, или си буден. След кратка пауза реши, че още спи и се обърна на другата страна.
- Мишо! Псст, Мишо! Няма ли да се събудиш вече? Господи, толкова ли е трудно да събудиш човешко същество!
Мишо осъзна, че се случва нещо странно.
“Днес е събота, не съм на училище и този глас определено не е на майка ми.”
С последната мисъл рязко отвори очи и седна в леглото. Това, което видя, го накара да се опули. Стаята му изглеждаше наопаки - леглото висеше от тавана, полилеят стърчеше от пода, пердетата висяха наобратно, а книгите в библиотеката висяха със заглавията надолу. Мишо окончателно се разсъни.
- Какво става тук? Това да не е някаква шега? - възкликна той.
- О, виждам, че вече си буден! Отне ти точно 15 минути.
Мишо се обърна в посоката, от която идваше гласа и дъхът му спря. Пред него висеше с главата надолу момиче на горе -долу неговата възраст, само че съвсем не изглеждаше по обичайния за тийнейджърите начин - кожата ѝ беше с цвета на небето, косата ѝ - лилава, а очите ѝ отразяваха отблясъците на залеза.
- Да му се не види! - това беше всичко, което Мишо успя да каже. Учуди се, че гласът му прозвуча пискливо, а не с тази мъжествена дълбочина, с която толкова се гордееше напоследък. Неспособен да добави каквото и да е, той гледаше момичето втренчено и се чувстваше, меко казано, идиотски. За момент си помисли, че приятелите му го правят на глупак със скрита камера, но момичето изглеждаше прекалено истинско, за да е просто номер.
- Разбирам, че си изненадан, нормално е. Все пак, не всеки ден попадаш в Огледалния свят. - каза тя, след което седна до него на леглото. По-скоро висна надолу с главата, а лилавите ѝ кичури се спуснаха чак до полилея. Мишо чак тогава осъзна, че и той виси надолу с главата. Това не му помогна да си събере мислите, даже напротив - чувстваше се все по-объркан, дори уплашен, макар че не искаше да го признае.
- Преди да ти падне ченето, нека ти се представя - аз съм Луна, с ударение на “у”. Проекция съм на Огледалния свят. Фактически, ти се намираш в изкривена реалност, за която никой дори не подозира. Даже аз се изненадах, като те видях тук.
Мишо продължаваше да се пули и нищо не казваше.
- Ако се чудиш откъде ти знам името, мога да чета мисли. - каза Луна. - Разполагах с предостатъчно време да разбера, че си на 13 години, майка ти е лекар, баща ти е художник, нямаш братя и сестри и си слаб ученик. - момичето се подсмихваше, докато изреждаше тези факти, които просто нямаше как да знае. Мишо продължаваше да мълчи.
- Виждам, че скоро няма да кажеш нещо, затова ще ти разясня какво се случва. По някаква изключително рядка случайност твоето подсъзнание те е прехвърлило в нашия свят. В момента всичко, което виждаш, е огледален образ на твоята реалност.
Мишо не беше глупав, даже напротив. Той осъзнаваше, че е попаднал на място, на което не искаше да бъде, виждаше неща, които не искаше да вижда и слушаше момиче, което не искаше да слуша. Всъщност, той все още се надяваше, че сънува.
- Съжалявам, че ще те разочаровам, но не сънуваш.- усмихна се Луна. - Вярно е, че някак си успял да попаднеш тук, за което не можеш да обвиняваш мен. Не съм те канила и не по - малко от теб искам да се върнеш там, откъдето си дошъл. - каза тя.
- Ъъъъ... - това беше всичко, което Мишо успя да каже.
- Ако искаш, ще те оставя за малко, за да си събереш мислите. - заяви момичето с лилавата коса и понечи да излезе.
- Стой! Къде отиваш? Не можеш да ме оставиш тук! - изкрещя Мишо, след което засрамено млъкна. Искаше да каже “Не ме оставяй сам” и знаеше, че тя го разбра.
- Добре де, само не преигравай. - саркастично отговори Луна и седна до него.
- Не можеш да си тръгнеш ей така, не и след като ме събуди, говориш ми неща, които не разбирам, изглеждаш меко казано странно и изобщо няма ли някой да ми обясни какво, по дяволите, става тук! - извика отчаяно Мишо и се огледа, за да види дали има изход от проклетата стая. Тогава видя, че стените, таванът и подът бяха огледални и затова всички предмети в стаята изглеждаха наобратно. Врата обаче не се виждаше.
- Нека ти обясня нещо. - каза странното момиче - Ти си попаднал тук не случайно. Може да се каже, че си първият от 942 години насам, който успява да надникне в Огледалния свят.
- Чудесно, сега ми кажи как да се върна обратно и обещавам, че няма да кажа на никого за това, което съм видял. Не че някой ще ми повярва. - измърмори момчето и добави: - Ти знаеш как мога да се върна, нали?
- Не точно... - отвърна Луна. - Последният път, когато при нас попадна човек, не успя да се върне, но аз бях малка и не разбрах причината. Знам само, че в Огледалния свят идват хора, които са вечно недоволни, мислят, че никой не ги разбира и че животът им дължи извинение за всичко. Включително и за това, че Земята се върти.
Тогава на Мишо му просветна. Пред очите му преминаха последните няколко седмици и той си спомни с болезнени подробности как се караше с майка си, как си слагаше слушалките, когато баща му се опитваше да говори с него, как се подиграваше на приятелите си почти за всяко нещо и как не влизаше в часовете, когато решеше, че не му се учи. В този момент той изпита неочаквана болка и съжаление за всичко, сторено от него. Почувства се в безизходица и наказан за несправедливото си отношение. Всичко, което искаше сега, беше да се върне у дома и животът да продължи както досега.
- Не унивай, ще измислим нещо. - каза Луна със съчувствие в гласа.
- Да, бе. - отвърна той обезсърчено. - А ти защо си със синя кожа и лилава коса? - каза, колкото да поддържа разговор.
- Интересно, че ме виждаш така. Понякога хората ни виждат като животни, друг път като чудовища, повечето не ни виждат изобщо. Всичко зависи от вътрешния свят на човека, от неговите страхове, фантазии и мечти. Предполагам, че ме виждаш така заради книгите, които си чел. Образът ми е такъв, какъвто ти диктува въображението. Това е идеята на нашия свят - в него е вижда като в огледало за обратно виждане всичко от твоя живот. Явно има неща, които трябва да поправиш, но хубавото е, че не всичко е тотално загубено.
- Тогава ми помогни да се върна у дома! Започва да ми се вие свят! - извика Мишо. - И защо се казваш Луна? Що за име е това?
- Това също е огледален образ. На мястото на слънцето, което обикновено не забелязваш, сега виждаш месечината на твоята безизходица. - отговори тя.
- Писна ми от тия глупости, искам вкъщи! Искам да се извиня на мама, да прегърна татко, да поканя приятелите си на гости и всичко да е нормално! Не може да остана затворен тук завинаги, това е абсурдно! Не знаех, че въображението ми може да ме вкара в такъв филм, искам това да престане! - гласът на Мишо потрепери и очите му се напълниха със сълзи.
- Тогава се погледни в огледалото и този път може би ще видиш нещата такива, каквито искаш и можеш да ги направиш. - предложи Луна.
Мишо затвори очи. Представи си цялата си стая - предмет по предмет - в обичайния ред. В мислите си описваше внимателно всяка подробност и всеки детайл на обичайното му място, за да може като отвори очи, да ги види там. От старание се унесе и се стресна, когато чу майка му да казва:
- Мише, няма ли да ставаш? 11 часа е вече!
Мишо отвори очи и осъзна, че никога досега не се е чувствал толкова щастлив, облекчен и благодарен.Мила Московска - VI клас
ОУ „Васил Априлов“- Бургас
Този разказ е част от третата книга "Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от третото издание на конкурса "Създай книга с БНР Бургас". В него са включиха момчета и момичета на възраст от 5 до 14 години с над 150 творби.Събрахме 56 истории, родени от чистото, красиво и безгранично детско въображение.Благодарим на печатница "Информа принт", Регионална библиотека "Пейо Яворов" - Бургас, информационния сайт "Черноморие", екипа на детското онлайн списание "Щъркел" и поетесата Яна Вълчева от Бургас.© БНР Бургас, 2019ЧУЙТЕ РАЗКАЗА В ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА МАРИАНА РАЧЕВА ОТ БНР БУРГАС:
Празничното издание на следобедния блок "Булевард Демокрация" започва след новините в 15 часа. Ето и какви са акцентите в днешното издание: Традиционното българовско шествие тръгна за осма поредна година от Морската гара в Бургас, за да достигне до Българово. Инициативата отново събра стотици родолюбци, които отбелязват заедно празника 3 март...
Честит национален празник, българи! Днес отбелязваме 147 години от Освобождението на страната ни от османско робство. Трети март 1878 година отбелязва новото възкресение на българския народ, който в продължение на пет века е лишен от държавност и собствен път на развитие. 147 години по-късно, на този ден, нека не забравяме, че нашата..
Отново сме готови да ви разкажем за положителни примери и каузи в ежедневието ни, да ви срещнем с добри хора и да ви заредим с положителни емоции. Отворете сърцата си за историите за Доброто, ще ги споделим с вас с любов и надежда. Звукорежисьор ще е Теодора Кралева, автор и водещ - Стефка Бакърджиева. Темите в предаването ни от 17 до..
Сладостта на Живота не е нито в чинията, нито в чашата, а в споделените мигове, прекарани с любимите ни хора. Имайте ги днес в изобилие, защото е неделя – време за релакс и сладки приказки и ви каним да сме заедно в ефира на БНР - Бургас! Звукорежисьор ще е Теодора Кралева, водещ е Стефка Бакърджиева. Ето темите и гостите в предаването ни днес:..
Акцентите в седмичното ни обзорно предаване на 1 март. - Приет на първо четене държавен бюджет: Как се разпределят парите – коментар на народните представители Петър Кънев от БСП, Андрей Рунчев от ГЕРБ и Севим Али от ДПС ДПС - 20 години затвор за Омар Аднан за смъртта на двамата бургаски полицаи – реакции след присъдата от петък..
Темите в предаването: В деня на на редките заболявания питаме как се грижи държавата и как живеят хората с тези болести. Ще чуем няколко истории, разказани от Петя Янакиева. Дни преди националния ни празник среща с човека, който вече осма година организира Българовското шествие, с Пламен Карашев разговаря Стефка Бакърджиева. Каним ви с кореспондента..
ОТВОРИ ОЧИ ОТ 7 ДО 10 С БНР-БУРГАС НА 28 ФЕВРУАРИ! Понякога чудото е просто усмихнато утро и чаша кафе, в очакване на дълъг уикенд… Добро утро в петък! Изпращаме февруари с топли мисли и пролетни очаквания, а по-интересното от последния делник обобщаваме в сутрешния ефир в БНР – Бургас, ето акцентите в програмата ни до 10.00 ч.: Ще..
Честит национален празник, българи! Днес отбелязваме 147 години от Освобождението на страната ни от османско робство. Трети март 1878 година..
Сладостта на Живота не е нито в чинията, нито в чашата, а в споделените мигове, прекарани с любимите ни хора. Имайте ги днес в изобилие, защото е неделя..
Празничното издание на следобедния блок "Булевард Демокрация" започва след новините в 15 часа. Ето и какви са акцентите в днешното издание:..
Ясно
Разкъсана облачност