Приключенията на мечето Доро от Теодора Тодорова

Този разказ е част от четвъртата книга "Приказни истории с БНР Бургас"

публикувано на 15.10.20 в 13:35

Рисунки на корицата: Алекса Георгиева от АЕГ „Гео Милев" - Бургас и ученици от ОУ „Елин Пелин" - Бургас

Имало едно време едно меченце. То се казвало Доро и живеело в гората. Доро си имал малка къщичка, направена в хралупата на едно много голямо дърво. Хралупата имала червен покрив и малки бели прозорчета.

Един ден Доро трябвало да отиде до съседната гора, за да занесе кошничка с плодове и да се види със своя най-добър приятел – зайченцето Ричард. Тръгнало мечето рано сутринта, а навън птичките пеели много хубаво, Доро се заслушал в тяхната песен и гледал нагоре, за да ги види, но се набол на един клон, който не видял на пътеката. Много го заболяло крачето и той седнал на земята и започнал да вика:

- Помощ, помощ, има ли някой да ми помогне?

Минало малко време, дошъл Кумчо Вълчо, който бил чул виковете на Доро и видял, че той е пострадал.

- Какво има, Доро, защо седиш на земята и викаш за помощ? – попитал той.

- Слушах как птичките пеят и не видях този клон на земята. Стъпих върху него и сега много ме боли крачето и не мога да ходя, а моят приятел Ричард сигурно вече ме чака да му занеса тази кошница и се чуди защо не отивам.

Навел се вълкът и изкарал трънчето от крачето, но Доро все още го боляло и не можел да отиде до съседната гора. Станало му много тъжно, че е излъгал приятеля си, но Кумчо Вълчо му казал:

- Искаш ли аз да занеса на Ричард кошницата? Ще му обясня какво се е случило и той няма да ти се сърди.

Съгласил се Доро, а Вълчо взел плодовете и тръгнал. Не след дълго стигнал до съседната гора и започнал да вика:

- Ричааард, къдеее сиии? Нося ти кошничката с плодове от Доро.

- Тук съм, Вълчо, чаках Доро, но той не дойде. – казало зайчето.

Вълкът обяснил какво е станало с мечето и защо не е успяло да дойде. Тогава Ричард казал:

- Аз ще дойда с теб при Доро, за да видя как е и за да му кажа, че не му се сърдя.

- Добре, да вървим. – казал Вълчо.

Вървели, вървели през горичката и по пътя срещнали Кума Лиса.

- Здравей, Лисо, какво правиш? – попитали я те.

- Ходих да си набера малко цветя, за да ги занеса вкъщи. А вие накъде сте тръгнали? – попитала Лиса.

Ричард и Вълчо обяснили на лисицата какво е станало и тя поискала да дойде с тях, за да види и тя как е мечето.

- Добре, да вървим. – казал Вълчо.

Когато стигнали, Доро си бил в хралупката и щом ги видял много се зарадвал.

- Елате ми на гости. – казало мечето.

Кумчо Вълчо, Ричард и Кума Лиса влезли в къщичката, а лисицата подарила на Доро хубавия букет с цветя, който по-рано набрала.

- Благодаря ти много, Лисо. – зарадвал се Доро.

Седнали всички на масата, пили чай от горски плодове, яли вкусни бисквитки и много се забавлявали.

Докато се веселили в хралупката на Доро, Кума Лиса предложила да продължат веселбата в Луна парка. Мечето обаче, все още не можело да върви и много се натъжило, че няма да може да отиде с тях. Кумчо Вълчо казал:

- Хайде заедно да измайсторим патеричка на Доро, за да може и той да дойде с нас.

Заловили се за работа. Всеки се включил в задачата – Кумчо Вълчо отрязал здрав клон от едно дърво, зайчето Ричард го оформило, за да е удобен, а Кума Лиса го оцветила в син цвят. Така с дружни усилия направили и подарили патеричката на Доро. Мечето било много щастливо:

- Много ви благодаря, приятели. – казало то.

Така заедно, приятелите отишли в парка. А там се качили на Виенското колело, след това на пързалката и на всички люлки. Кумчо Вълчо и Доро яли сладолед, а Кума Лиса и Ричард вкусни бонбони и захарен памук. След това си купили балони, шарени въртележки и много, много се забавлявали. Накрая, преди да си тръгнат от Луна парка, Доро казал:

- Много се радвам, че ви имам за свои приятели! Никога няма да забравя, колко много ми помогнахте.

Дружно се прегърнали и си обещали, че винаги ще бъдат заедно, и ще си помагат в беди.

Автор: Теодора Тодорова - 6 години

Детска градина „Моряче”, група „Лъвчета” - гр. Бургас

Учители: Златина Иванова и Мария Георгиева

Художник на корицата: Алекса Георгиева от АЕГ „Гео Милев" - Бургас и ученици от ОУ „Елин Пелин" - Бургас

Този разказ е част от четвъртата книга „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от четвъртото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". В него са включиха момчета и момичета на възраст от 5 до 15 години с над 100 творби.
Събрахме 40 истории, разделени в пет категории. Те са тъжни, смешни, пълни с магия и вълшебства, истории, за доброто и злото, за пътешествията в космоса, роботи и извънземни, за дома, семейството, любовта и приятелите.

© БНР Бургас, 2020

http://bnr.bg/burgas

http://facebook.com/bnrburgas
http://www.facebook.com/groups/BNRBurgas
http://www.instagram.com/BNRBurgas

ЧУЙТЕ РАЗКАЗА В ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА МАРИАНА РАЧЕВА ОТ БНР БУРГАС:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Приключенията на мечето Доро от Теодора Тодорова

Този разказ е част от четвъртата книга "Приказни истории с БНР Бургас"

ОТВОРИ ОЧИ ОТ 7 ДО 10 С БНР-БУРГАС НА 23 ЯНУАРИ!

"Булевард Демокрация" на 22 януари

ОЧАКВАЙТЕ В „АКЦЕНТИ“ НА 22 ЯНУАРИ:

Булевард Демокрация на 21-ви януари

ОТВОРИ ОЧИ ОТ 7 ДО 10 С БНР-БУРГАС НА 21 ЯНУАРИ!

Булевард Демокрация на 20-ти януари

ОТВОРИ ОЧИ ОТ 7 ДО 10 С БНР-БУРГАС НА 20 ЯНУАРИ!

"Булевард Демокрация" на 22 януари

Булевард Демокрация на 21-ви януари

ОЧАКВАЙТЕ В „АКЦЕНТИ“ НА 22 ЯНУАРИ:

За БНР