"В замъка на джуджето" от Петър Трънков

В голям и красив замък, разположен на брега на една река, живеело едно джудже. В четирите ъгъла на замъка се издигали четири кули. От близо и далеч идвали хора да го разглеждат. 

Джуджето било много добро, грижело се не само за замъка, но и за храста, който растял в двора. Този храст бил необикновен. Само веднъж в годината цъфтял с вълшебни, лилави цветове. До него се стигало само през слънчева порта. На всички посетители им било забранено да минават през портата и да доближават храста.

Но един ден в замъка пристигнал момък, облечен с протрити дрехи и скъсани обувки. Всички стояли далеч от него заради окаяния му вид. Дълго се разхождал из замъка, качил се на всички кули, обиколил навсякъде. Стигнал най-после до слънчевата порта и незабелязано се промъкнал  през нея. Приближил  се до вълшебния  храст и откъснал един от лилавите му цветове. И в този момент прекрасния слънчев майски ден бил помрачен. Черни облаци покрили слънцето, засвяткали светкавици, загърмяло. Джуджето веднага разбрало какво е станало и се затичало  към слънчевата порта, която вече била черна. Стигнало до храста, а там, свит от страх на земята стоял момъка  с лилавия цвят в ръка. 

- Какво направи? Защо си тук? - развикало се джуджето. - Погледни какво стори сега!

Хванал момъка за ръка и го извел извън портата. Всички хора били вкаменени.

Уплашен момъкът паднал на колене и се разплакал:

- Не знаех, че ще стане така! Откъснах го за сестра си. Тя е болна и само този храст може да я излекува. Какво ще стане сега?

- Само едно можеш да направиш! Иди си вкъщи, дай цветето на сестра си и тя ще се излекува.

Зарадвал се момъкът и тръгнал да си върви.

 - Но...! - извикало след него джуджето. - След като оздравее, трябва да ми я доведеш за жена. Само така можем да развалим магията и да върнеш  живота на вкаменените хора. Иначе ще си останат камъни, така ще умра и аз.

Въпреки тъгата си, че ще загуби сестра си щом я излекува, момъкът изпълнил всичко. Занесъл цветето, излекувал сестра си и я завел при джуджето.

Девойката не искала да се омъжи за джуджето, но брат и казал: 

-Дадох дума, че  ще спася твоя живот, но ти трябва да върнеш живота на вкаменените хора, като се омъжиш за него. 

Нямало как, на другия ден била сватбата. Оженили се те и тъкмо когато девойката се навела и целунала джуджето блеснала силна светлина. Затворили за миг очи, а щом ги отворили, всички каменни статуи отново  били хора, а джуджето красив принц. Той разказал как бил омагьосан преди години, затова толкова много пазел храста.

   След това заживели  в замъка  и всеки ,който имал нужда от цветовете на храста имал право да си  откъсне!

➡️ http://bnr.bg/burgas