"Драконът и царският син" от Виктор Луков

Имало едно време един цар и една царица. Те живели щастливо в своето царство. Любовта им към животните ги водила всеки ден в гората, където хранили животни и птици. Царят и царицата на драго сърце прибирали в двореца ранени животни и ги лекували.

В близост до това царство имало друго. Там хората имали за господар един зъл магьостник. Той бил създал Славей. Само, че това красиво име не било на някое мило и добро същество. Славей бил дракон, създаден от магьостника, за да държи всички в подчинение. Докато хората били на работа Славей влизал в домовете им и изяждал всичката им храна, дори трохичка не оставял. Вечер, когато се прибирали изморени от работа, търсили храна, но не намирали нищо и си лягали гладни. Драконът ставал все по-голям и силен и храната не му стигала. Започнал да изяжда растенията и посевите по нивите. Харесвал и плодовете по дърветата, дори му станали любими. Така малко по малко хората обеднявали все повече. Трудили се много, но напразно и постоянно гладували.

А през това време в онова първото царство се родил царски син. Момчето растяло щастливо, обградено от обич и внимание. Принцът бил смел и справедлив. Веднъж решил да се разходи извън пределите на бащиното царство. Поискал разрешение от своя баща, оседлал коня си и тръгнал на път. Не препускал дълго и стигнал до едно селце. Решил да спре и да помоли за вода. Там , в първата къща го посрещнал един старец.

-Добър ден, дядо! – поздравил принца.

-Дал ти Бог добро, синко!- отговорил дядото. Какво те води насам?

-Дядо, много съм жаден, а нямам вода. Реших да спра тук и да ви помоля за вода.

-Ех, момко, момко!- поклатил глава стареца. Бих ти дал, но нямам дори капка. И аз не  съм пил вода от три дни.

-Защо дядо? Няма ли кой да ти донесе водица?

-Няма момко кой да ми донесе вода. Кладенеца на селото се пази от един дракон. Който иска да си налее вода, трябва да ме занесе  в замяна храна. Но и храна няма вече в селото, защото драконът я изяде.

-Къде се намира вашият кладенец?

-Накрая на селото, синко, там където започва гората. – отвърнал дядото.

-А драконът?

-Той винаги е там и пази, дори птиче не може да прехвръкне.

-Ще я видим тази работа!- заканил се царския син. 

Качил се на коня си и се запътил към края на селото, където започвала гората. Драконът се бил излегнал до кладенеца и тъкмо задрямвал когато момъкът го приближил. Той слязъл безшумно от коня си, извадил меча си. Ръката му била силна и точна и с един удар пронизал лошия дракон право в сърцето.

Смелият принц завързал дракона и поел отново път към селото. Оставил го в центъра, за да го видят всички. Мълвата за убития дракон се разнесла бързо. Не минало много време и всички хора от селото се събрали, за да се уверят, че дракона вече не може да им навреди.

Освободени от мъката хората заживели щастливо. Никога не забравили за смелия принц и разказвали дълго за неговата добрина.

➡️ http://bnr.bg/burgas