"Алчният змей" от Александър Димов

В едно далечно царство живеел цар, който имал чудно красива и мила дъщеря. Всички били запленени от нея.

По случай пълнолетието на дъщеря си царят организирал голямо тържество, на което дошли гости от близко и далече. Изведнъж в танцовата зала на двореца нахлул огромен черен змей, хванал принцесата за дългите коси и полетял с нея нагоре. Стражите започнали да стрелят, но не успели да спрат чудовището. Царят, покрусен от мъка, повикал своя пръв министър – Котаракът в чизми и го попитал:

-  Ще спасиш ли дъщеря ми?

-  Ще направя всичко по силите си – отговорил котаракът. На следващата сутрин приготвил ковчеже с разноцветни стъкълца, качил се на коня си и потеглил.

Когато навлязъл в гората, чул някой да вика безпомощно. Огледал се и видял мъж с бяла коса, който бил затиснат от паднало дърво. Котаракът вързал юздите за дървото, шибнал коня с камшика си и го подкарал напред. Така успял да премести дървото. Просълзен старецът му казал:

-  Благодаря ти, че ми помогна! Вземи тази кесия с вълшебен прах, който може да приспи всеки.

Котаракът  приел подаръка и тръгнал по пътя си. Минал през полета, реки, гори и накрая стигнал върха на скалата, където била пещерата на змея. Чудовището, раздразнено от неканения гост, изляззло и попитало:

-  Какво искаш и какво търсиш тук?

-  Нося ти дарове от нашия цар. Изпраща ги, за да се грижиш за любимата му дъщеря и да не ѝ причиниш зло. – отговорил коратаракът и отворил ковчежето.

  Слънчевите лъчи огряли стъкълцата и те заблестели като диаманти. Алчният змей се приближил, за да вземе ковчежето. Котаракът извадил вълшебен прах от кесията и го хвърлил срещу чудовището. Змеят мигновено заспал дълбок сън и котаракът в чизми пробол сърцето му със сабята си. След това влязъл в пещерата и намерил принцесата в една малка килия с желязна врата. Отключил ключалката с острите си нокти и освободил царската дъщеря. Двамата се качили на коня и потеглили към двореца.

Царят и поданиците му чакали на портата. Отдалеч видели коня, язден от красивата принцеса и рижавия котарак с големи чизми, сабя и шапка с перо.

Скоро царят прегърнал любимата си дъщеря и започнало истинското тържество.   Почетен гост на трапезата бил умният котарак.

Учител: Хатче Фари

ОУ „Александър Георгиев-Коджакафалията“, гр. Бургас

Този разказ е част от петия сборник „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от петото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". Авторите са от цяла България, на възраст от 5 до 18 години.

Събрахме 70 истории разделени в седем категории: приказки за най-малките, какво ми разказа вятърът, приказки за животни, приказки за магии и вълшебства, фантастични истории, морски небивалици, приказки и стихове за добри и щедри сърца.