"Рибарят – крал" от Петър Чавдаров

Имало едно време един рибар. Той живеел в царството на един цар. Царят имал дъщеря. Тя била тъй хубава, че щом птиците я видели, онемявали, а после запявали с най-хубавите песни, които знаели.

  Една нощ царят спал неспокойно. Сънувал, че плува в море със скелети на риби, които са живи, а водата била толкова мръсна, че не можела да се опише с думи. Видял една светлинка и се приближил. Оказало се, че това е светещ сандък. Посегнал да го отвори иии…се събудил.

  На другия ден царят извикал мъдреци, които да му разтълкуват съня. Случайно сред тях се озовал рибарят, който носел на царя риба. В този момент един от слугите се втурнал при краля и тичешком извикал:

-   Принцесата е изчезнала!

  Царят издал заповед, че който намери принцесата ще му стане зет. След това отишъл в покоите на принцесата, заедно с мъдреците и рибаря. Вътре имало две малки локвички кръв и бележка, която гласяла:

 „ Не е красиво морето, на чието дъно аз живея. В сандък ще намериш, каквото търсиш, но дали жив ще излезеш, не мисля.“

  Още щом го прочели, всички, които били решили да отидат, се уплашили. Само рибарят бил решен да тръгне. На изпроводяк му дали две въжета и кош - сандък, в който да носи принцесата. Тръгнал на път рибарят.

   Видял акула да гони калкан и а-ха да го стигне. На рибаря му станало мъчно за калкана и хвърлил камък. Акулата се заблудила и тръгнала в друга посока. Калканът дошъл при рибаря и тогава се случило нещо странно – проговорил:

-  Решил съм да ти помогна! Кажи какво желаеш?

Щом се съвзел от шока, рибарят отговорил:

-  Къде да намеря принцесата?

-  В мъртвото море!

-  А, къде е то? – попитал рибарят.

-  Щом като настъпи нощта, пусни камък в тази вода и то ще се превърне в твоята цел. Но внимавай – За да стигнеш до целта, трябва да оцелееш под водата. Това е отговорът. За сега сбогом!

Рибата си тръгнала, но рибарят зърнал, че сокол преследва врана. Дожаляло му и хвърлил камък по сокола, с който го свалил на земята. Враната кацнала на един клон и попитала:

-  Знам какво търсиш! За да успееш, потопи двете въжета и влез в сандъка. Вържи за себе си първото въже и ще оцелееш под водата. Вържи второто въже и няма да заспиш в сънотворните води. Когато стигнеш на дъното, сложи принцесата в сандъка и го вдигни. Няма да ти е тежък. Отвори го чак на сушата. – казала враната и отлетяла.

  Направил той каквото му казала враната и зачакал нощта. Когато тя дошла, рибарят пуснал един камък във водата и наистина тя станала черна, рибите в нея се превърнали в скелети. Той изпълнил заръките, скочил във водата и заплувал. Изведнъж видял мъждукаща светлина. Щом се устремил към нея, усетил как му се доспива. Накрая стигнал до подводен дворец. Влязъл вътре и дошло първото затруднение – имало две врати, които били затворени. Зачудил се какво да прави и седнал. Веднага щом седнал, вратите се отворили. Станал и се затворили. Тогава той оставил сандъка на земята и вратите пак зейнали. Влязъл в едната, тръгнал по коридор и излязъл от другата. Влязъл пак в коридора и заопипвал стените. На едно място рибарят усетил вдлъбнатинка. Бутнал я и от стената се открила врата, която била отключена. Влязъл вътре и видял целта си, спяща дълбоко. Пред принцесата имало няколко капки кръв. Щом рибарят тръгнал към нея, на капките се материализирал един войн.  -  Предизвиквам те на бой.  – казал той.

Рибарят щял да започне да се бие, но с периферното си зрение забелязал, че колкото повече гледа войника, толкова повече принцесата изчезва. Затова не му обърнал внимание и сложил целта си в сандъка. Войнът закрещял, замахнал с меча към рибаря. Мечът му обаче преминал през тялото на рибаря. Войнът изчезнал. Рибарят вдигнал сандъка и тръгнал. Щом излязъл от подводния дворец, видял, че зад него се събира огромна армия. Побягнал. Рибите скелети го нападнали. Рибарят усетил силна болка. Погледнал към рибите и осъзнал, че като се приближат до него, те стават на метални. Рибарят побягнал двойно по-бързо. Изведнъж рибарят преминал през една граница, обърнал се и видял, че преследвачите не могат да я минат. Успокоил се. Потърсил как да избяга. Търсил, но попаднал на камъни и разбрал, че е в пещера. Видял зад себе си жена.

-   Ще ти помогна – казала тя, сякаш в някакъв транс.  – Кажи си желанието.  В отплата ще изпъдиш тези създания. Пречат ми да мисля.

Рибарят решил да измами преследвачите. Защурал се и викнал:

-  Принцесата я няма!

Като по заповед преследвачите му изчезнали.

-  Кажи сега какво искаш – попитала го жената.

Искам да се завърна невредим в царския дворец с принцесата.

-  Добре, но никога не стъпвай  в стаята, в която спеше принцесата преди да я отвлекат. Стаята е прокълната от царя, който отвлече принцесата и всеки, който влезе може да бъде похитен от него само в нея. А сега – сбогом!

 Потънала в мрака. Рибарят като по магия се озовал в двореца, пред бащата на принцесата. Принцесата излязла от сандъка. Оженили се и били много щастливи!

Този разказ е част от петия сборник „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от петото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". Авторите са от цяла България, на възраст от 5 до 18 години.

Събрахме 70 истории разделени в седем категории: приказки за най-малките, какво ми разказа вятърът, приказки за животни, приказки за магии и вълшебства, фантастични истории, морски небивалици, приказки и стихове за добри и щедри сърца.