"Патладжанчо и планетата градина" от Йоана Йорданова

Вселената е огромна и в нея се крият много непознати неща. За много от тях дори никой не знае. Сега ще ви разкажа за едно от тях.

На милиони километри от нашата планета Земя съществува една друга, много шарена и пъстра планета. Нейното име е Градина. В нея има огромни поляни със синя, червена, жълта, оранжева и дори розова трева. Цветята на планета Градина са най-различни: Усмивковци, Сърдитковци, Поспаланковци, Гъделичковци. Когато помиришеш Усмивковците, колкото и да си тъжен или ядосан, веднага забравяш и усмивката те озарява. Сърдитковците пък за миг могат да те превръщат в най-големия сърдитко, а пък цветята Поспаланковци омагьосват съня ти и не съществува нищо, което да може да те събуди. Най- смешни от всички са Гъделичковците- само докато се доближиш до тях, дори и без да си ги докоснал, усещаш непознат досега силен гъдел, който те кара да се смееш както никога досега.

На планета Градина небето е с цветовете на дъгата. Тук живеят говорещите плодове и зеленчуци.

Ще ви запозная с най-усмихнатия и добър сред тях - Патладжанчо. Той обаче се беше родил в онази малка част на планетата Градина, в града Сивата трева, и както можете да се досетите, там всичко беше сиво и почти всички бяха сърдити и недоволни освен семейството и приятелите му.

Нашият герой беше винаги усмихнат.Още от малък другите плодове и зеленчуци му се присмиваха и го дразнеха, защото е различен. Измисляха му лоши номера, за да го накарат да се ядоса и натъжи, но за учудване на всички, Патладжанчо винаги приемаше всичко с усмивка и обич, защото не само че се беше родил такъв, но и семейството му винаги го учеше да е добър и мил.

Те му казваха:„Усмихвай се, това ще те направи силен“.

От малък Патладжанчо мечтаеше да обиколи своята планета, тъй като не вярваше, че всички плодове и зеленчуци са все сърдити и нацупени. Той имаше един приятел - стария морков, наречен Оранжевия. Всички го мислеха за странен, защото виждаше в бъдещето и знаеше какво ще се случи.

Един ден Оранжевият видя как огромният хладилник Господин Студ от планетата на Замръзналите иска да ги нападне, да замрази всички плодове и зеленчуци, за да превърне планета Градина в най-студеното и замръзнало място във Вселената. Старият морков знаеше, че единственият, който може да победи Господин Студ, е Патладжанчо, защото той има най-доброто сърце, даряващо с обич и радост.

И така, Оранжевият събра всички и им каза какво ще се случи с планета Градина и кой ще бъде техният спасител и герой. Никой не искаше това да е Патладжанчо, освен неговото семейство и двамата му приятели: ягодата Сладкишка и кивито Зеленокиско. Най-сърдитите в град Сивата трева, доматът Червенояд и краставицата Зеленояд, искаха те да са тези, които ще победят Господин Студ. Те се приготвиха за път, но никой не знаеше, че старият морков вече беше казал на Патладжанчо, че с усмивка и радост може да помогне, и той тръгна смело по непознатия път. Тъй като Сладкишка и Зеленокиско бяха истински, добри приятели, а приятелите винаги си помагат и подкрепят, тръгнаха с Патладжанчо в това вълнуващо и опасно приключение. Така тримата приятели тръгнаха да се борят за спасяването на планетата и даже си измислиха име- отряд Добродушковци.

Целта на отряд Добродушковци беше да стигнат до вътрешността на планетата Градина, защото там е най-ярката, силна и шарена светлина, която я правеше толкова весела и вълшебна. Отрядът трябваше да я опази и да не позволи на Господин Студ да стигне до нея. Това щеше да е краят на най-приказната планета във Вселената.

Това, което учуди Патладжанчо и приятелите му, е, че Градина е едно приказно и вълшебно място, с усмихнати и щастливи плодове и зеленчуци. Отряд Добродушковци се натъжи, че големият хладилник е успял да замрази малка част от шарените гори, дори имаше и замразени плодове и зеленчуци. Въпреки това продължиха смело по пътя си.

На Патладжанчо, Сладкишка и Зеленокиско им оставаше още малко, докато стигнат до най-ярката и силна светлина. Но изненадващо те срещнаха Червенояд и Зеленояд, които им казаха, че искат да помогнат и знаят накъде е тръгнал Господин Студ- това беше капан. Макар че им беше трудно да повярват, отряд Добродушковци тръгна след тях. Зеленояд и Червенояд бяха направили тайни мрежи от сърдитите цветя по земята, за да ги хванат. И така веднага щом Патладжанчо, Сладкишка и Зеленокиско стъпиха на поляната, се хванаха в мрежите. Зеленояд и Червенояд им се присмяха и си тръгнаха.

Отряд Добродушковци се опитваше по всякакъв начин да се освободи от мрежите на сърдитите цветя, но не успяваше. Сладкишка и Зеленокиско се натъжиха и загубиха надежда, че ще се освободят. Но Патладжанчо се сети, че по-надолу по хълма имаше огромна поляна от гъделичкащи цветя. Той реши да се претърколи и падна долу в поляната. Патладжанчо помоли гъделичкащите цветя да му помогнат. Те всички се събраха, защото така щяха да са по-силни. Сърдитковците усещаха гъделичкането, но колкото и да се опитваха да не се предадат, накрая не успяха и пуснаха Патладжанчо. Освободен от мрежата, той се качи нагоре по хълма, избута приятелите си при гъделичкащите цветя и скоро всички бяха свободни. Смело напред продължиха пътуването си.

Отряд Добродушковци беше съвсем близо до ярката светлина, но усещаше замръзващата сила на Г-н Студ. Изневиделица големият хладилник застана пред тях и без дори да им каже нещо, отвори своята врата и пусна най-силната и мощна снежна буря. Патладжанчо, Сладкишка и Зеленокиско не можеха да се държат на краката си, но се хванаха здраво за ръце, погледнаха се един друг, усмихнаха се и знаеха, че трябва да го победят. Отстрани зад едно огромно дърво се бяха скрили Зеленояд и Червенояд. Когато видяха какво се случва, те за първи път усетиха в сърцата си странно чувство, разбраха, че няма по-силно нещо от обичта и добротата. Притичаха се на помощ и се хванаха силно за Зеленокиско и Сладкишка. Патладжанчо ги погледна и както винаги правеше, им се усмихна, точно в този момент от сърцето му излезе най-силната и ослепителна искра, която приличаше на голяма звезда. Тя заслепи Господин Студ и го разтопи, той се превърна във вода.

Героите ни бяха много щастливи, а всички замразени гори, плодове и зеленчуци се размразиха в мига, в който Господин Студ се превърна във вода. А ярката светлина остана да свети, даже беше още по-силна.

Когато се прибраха в дома си, държейки се за ръце, всички видяха, че Патладжанчо, Зеленояд, Червенояд, Сладкишка и Зеленокиско са станали приятели. Изведнъж техният град стана светъл, шарен и много красив. Патладжанчо носеше за всички по едно усмихващо се цвете, за да видят колко е хубаво чувството да се усмихваш. И така, град Сивата трева се превърна в най-усмихнатия и весел град на планета Градина, който всички единодушно кръстиха Патладжанчо. 

Този разказ е част от шестия сборник „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от шестото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". Авторите са на възраст от 5 до 18 години не само от България, но и от Българското училище „Иван Вазов“ в Париж, Франция.

Тази книга съдържа 55 прекрасни истории, разделени в три категории: приказки за най-малките, вълшебни приказки и приказки за доброто и прекрасното. Ще се радваме безкрайно, ако нашите книги ви вдъхновяват да продължавате да четете и да създавате нови, магични светове!