"Момичето и вълшебното перо" от Елли Тачева и Денислава Гешева

В малка къщурка живеела една жена с двете си дъщери. Тя обичала едната дъщеря, собствената си, толкова много, колкото ненавиждала доведената си дъщеря. Не искала и да я види, карала я да чисти къщата, обора, двора, да се грижи за зеленчуковата градина и цветните лехи, да върши цялата домакинска работа - момичето от изгрев слънце до залез не подвивало крак. Но било силно и се справяло с всичко, докато сестра му била все така слаба и мързелива.

„Къде да я изпратя, за да се изгуби и да не я видя повече?”-мислела си мащехата.Чудила се, чудила се и накрая си казала:„Ще я изпратя в полунощ да напълни ведрото с вода от чешмата, която се намира в края на гората.”

Настъпила вечерта, изтърколила се нощта и точно в полунощ мащехата заръчала на девойката да отиде да донесе вода.

Момичето се съгласило,тъй като знаело,че няма какво да направи, взело ведрото и тръгнало на път.

  В полунощ гората била още по-тъмна, виели вълци, прелитали бухали и сови. Докато вървяло, момичето минало покрай спящо дърво, което силно прохърквало с корените си, и се изплашило. Извикало от ужас и дървото се събудило. Изненадано,че вижда само момиче по това време в гората, попитало:

  -Не те ли е страх по това време в гората? Какво търсиш?

  -Страх ме е, но какво мога да направя? Моята мащеха ме изпрати да напълня вода от чешмата, която се намира в края на гората. Търся вода.

  -Добре, девойче, внимавай, гората не е шега работа!

Момичето продължило по пътя си, въпреки страха си и надигащата се паника. По едно време се загубило,не виждало нищо пред себе си, само звездите огрявали небето. Но не се спряло. Изведнъж стигнало до някакво дърво и решило малко да си отдъхне, седнало на земята да си почине.На дървото дремел бухал, който държал едно перо, но не какво да е перо,то можело да дава това, което си пожелаеш. Бухалът видял момичето и го заговорил:

  -Загуби ли се, малко девойче? Какво търсиш по това време в гората сам-самичко?

  -Майка ми ме изпрати за вода, но се загубих!-приплакало момичето.

  - След малко ще се развидели, поостани още мъничко, почини си, аз ще те пазя, а на сутринта ще ти дам едно перо, което ще те отведе там, където трябва да отидеш, и ще ти помогне да получиш, всичко, което заслужаваш.

  Момичето развълнувано благодарило, успокоило се и дремнало малко. С настъпването на утрото, Бухалът му подал перото и го изпроводил по пътеката

  Перото литнало напред и повело момичето. Вървяло,вървяло и стигнало до красива белокаменна чешма, но там имало стражи, които пазели водата.

  Девойката не знаела, че зад дърветата са царските градини и замъкът на царя.

Приближила се към пазачите и учтиво помолила да си налее вода. Те й отказали. През това време перцето политнало над главите на стражите и се завъртяло пред очите на принца, който се разхождал из градината. Царският син посегнал да хване перцето, а то го повело към чешмата.

Принцът доближил до оградата, откъдето дочул молбите на момичето.Като видял девойката, се възхитил от нейната красота.Не бил срещал толкова красива девойка на всичките балове, които бил организирал.

-  Пуснете момичето!- заповядал той на стражите.

Те веднага се подчинили и пуснали девойката.

-  Благодаря ви, принце! -възкликнало момичето.

Наляло си вода и отново благодарило. Принцът не можел да повярва на доброто й възпитание и не искал да изпусне такава девойка. В двореца се бил нагледал на красиви, но разглезени, вечно недоволни и мрънкащи момичета. Затова предложил на девойката да остане в двореца за една нощ, за да си почине от дългия път.

Момичето любезно отказало, но след дълги увещания се съгласило. То също харесало принца. Бил колкото красив, толкова добър и щедър.

Царският син я завел в двореца, показал й градините с цветя. Дворецът бил великолепен, с високи кули, обрасли с цветя, цветни стъклени куполи, дворът блестял като злато. Всичко било прекрасно и тя била възхитена от цялата красота, от богатството на цветя и цветове, от чистотата и блясъка. Царският готвач приготвил специална вечеря за девойката. Принцът бил любопитен и отрупвал с въпроси своята гостенка. Тя му разказала за живота си, за мащехата и доведената си сестра, за отношението им към нея. Натъжил се принцът, че такова добро и работливо момиче е така отблъсквано и нагрубявано. Мислил цяла нощ и решил, че иска този бисер до себе си.

На сутринта принцът отишъл при девойката и й предложил да се омъжи за него. Момичето не можело да повярва.

-  Съгласна ли си? - попитал я  отново той.

-  Да, съгласна съм!