"Приключенията на Тоби" от Йоана Димитрова

Вдън горите тилилейски, там, където човешки крак не е стъпвал, живееше едно създание, което не приличаше нито на зайче, нито на катеричка. Имаше розова козинка, рунтава опашка като на катеричка, ушички като на лисица. Ходеше изправено на двете си задни лапички. Хранеше се с коренчета и плодове, а най-много обичаше да похапва жълъдчета. То си нямаше име и затова аз го наричах Тоби. Живееше в хралупата на едно огромно дърво. Беше щастливо, защото намираше храна навсякъде.

Един ден долетя бухалът, който се славеше като най-умния в цялата гора. Всички животни се събраха около него, за да чуят какво ще им каже. Бухалът намести очилата си и каза, че новините не са добри. Храната свършвала, нямало да има достатъчно за всички горски обитатели, а зимата се очертавала дълга и студена.

  Тоби не знаеше какво са сезони, но коремчето му много се притесни, че утре няма да има храна и ще остане гладно. Разшета се Тоби из дупката, в която живееше, приготви си багажа и се отправи на приключение, за да търси храна за зимата. Беше чувал, че в близост се намира Омагьосаната гора, и реши, че може би там ще има храна. И така, той вървеше и си мислеше за храна. Не знаеше какво има в Омагьосаната гора, но го водеше мисълта за приключения. Вървя дълго, докато стигна до една пещера. Беше го страх, но любопитството му надделя и той надникна в пещерата. Видя огън и подуши миризма на храна. Над огъня имаше една голяма тенджера, а до нея стоеше едно джудже. То имаше странна шапка и дълга брада. Мърмореше нещо и се въртеше около тенджерата.

-  Здравей! Какво правиш? - попита Тоби.

-  Здравей! Готвя вълшебна супа - отговори джуджето. - Сложих шишарки - даа, камъчета - дааа, вода, сол, пипер - да, да, да.

Тоби никога не беше опитвал вълшебна супа и попита:

-  Какво ще стане, ако хапна от вълшебната супа?

-  Ще станеш голям - отговори джуджето.

Тоби започна да се чуди какво да прави. Коремчето му къркореше и нашепваше: “Яж, гладно съм!“.

Но Тоби не искаше да става голям, защото приключенията щяха да свършат. Големите нямат време за игри и забавления, имат много работа, сскучнаа работа. Затова той отказа и си тръгна, продължи пътя си из Омагьосаната гора, търсейки храна, а коремчето му мърмореше постоянно. Започна да души наоколо с надежда да намери нещо за хапване. Колкото по-навътре влизаше в Омагьосаната гора, толкова по-тъмно ставаше. В един момент очичките му съзряха нещо блещукащо. Той се приближи плахо и видя една метална лампа. Не знаеше какво е това, помисли, че е храна и я подуши с муцунката си. Лампата заблестя, капачето й се отвори и от вътре излезе син дим. Тоби се изплаши и се отдръпна назад.

-   Какво е това? - извика уплашено той.

-  Не се плаши! Аз съм духът от лампата. Благодарен съм ти, че духна в лампата и ме освободи, затова ще ти изпълня едно желание. Какво ще бъде то?

-  Много съм гладен! - почти приплака Тоби.

-  Добре, сега ще ти дам една вълшебна кърпичка. Когато й кажеш „ Гладен съм!“, тя ще те нахрани.

Така и стана. Тоби взе кърпичката, постави я на земята и изрече:

-  Гладен съм!

Кърпичката изведнъж се напълни с всякакви плодове, даже такива, които Тоби никога не беше виждал и опитвал. Той лакомо започна да отхапва от всичко. Коремчето му се наду и толкова натежа, че на Тоби дори му прилоша. Полегна да си почине и заспа. Когато се събуди, нито духът, нито кърпичката бяха там, но пък коремчето му не мърмореше гладно, а беше сито и доволно.Тоби беше щастлив и продължи да търси нови приключения.

  Доста дълго вървя, докато не стигна до една къща, която приличаше на кула. Любопитен беше да разбере кой живее в тази къща. Обиколи,докато намери вратата, и почука:

-  Влез! - чу се глас отвътре.

Тоби влезе и видя един елф, който седеше до камината със своето куче.

-  Здравейте! -  поздрави Тоби.

-  Здравей! – отвърна елфът. – Много ни е приятно, че имаме гост, но ние трябва да тръгваме, затова те каним с нас, ако желаеш!

  Тоби това и чакаше, надушваше ново приключение и веднага се съгласи да ги придружи.

Тримата се качиха на едно килимче, което се издигна и полетя към далечни земи, непознати за приключенеца Тоби. Приземиха се в една страна, носеща името Страната на фантазията. Там килимчето ги откара до Снежанка и седемте прасенца, които живееха радостно в кочинката си, обгрижвани от принцеса Снежанка. Прасенцата много се зарадваха на тяхната поява, танцуваха и играха с елфското куче. А Тоби и елфът им помогнаха да си направят къщичка от сламки, съчки и тухли за зимата. Снежанка ги почерпи с чай и бонбони „Снежинка“.

  Скоро усетиха повея на зимата и Тоби, елфът и кучето му се отправиха на топло в една далечна гора, където живееше Големият Добър Вълк и седемте грозни патенца. Елфът извади от една торбичка седем вълшебни ризки, които Тоби метна върху патенцата и те се превърнаха в седем млади, красиви момци.

  Една вечер, докато седяха около огъня и си говореха, се появи и един котарак със самоходни обувки…

  Мили деца, май приказките, познати на малки и големи, доста се преплетоха и не зная дали ще можем да ги разплетем…Но да видим какво се случи с Тоби… Разхождайки се из гората, срещна седем момиченца с разноцветни шапки и помогна на всяко да си изпере шапчицата. В знак на благодарност те го поканиха да погостува с тях на дядо им, който живееше от другата страна на един лабиринт. И Тоби тръгна с момиченцата с червената, жълтата, синята, зелената, оранжевата, виолетовата и розовата шапчица през лабиринта и както става в приказките, всички се изгубиха.