"Чудотворната четка" от Катерина Кацарова

На този свят съществува една истински чудотворна четка.Щом човек започне да рисува с нея, на листа винаги се получава идеализиран образ на него самия, един съвършен с красотата на чертите си и излъчваните добродетели автопортрет.

  Не е нужно да си художник, за да оживее портрет на онзи човек мечта, когото би искал да бъдеш.  За една застаряваща, затормозена от грижи покрай челядта си майка, четката би нарисувала портрет на млада, свежа, ослепителна с красотата си златокоса хубавица.

  За един уродлив на вид млад инвалид на статива даром ще се появи една гордо изправена атлетична фигура на напълно здрав младеж.

  За един тежко пострадал по време на сражение военен ветеран четката би нарисувала портрет на напет, уверен в себе си и вярващ в един светъл идеал войник.

  За едно сираче пък четката би изработила портрет на него и любящото му семейство.

  За един свещеник - икона на истински светец, неопетнен от порочните влияния около себе си.

  За един престъпник четката би направила портрет на един достоен благотворител.

  За една принцеса пък ще се появи портрет на красива, достолепна императрица.

  Беднякът би видял образа си великолепно облечен, по последна мода богаташ.

  Тази чудна четка е действително красива на вид, направена от светлокафяв катеричи косъм, но по-красива е нейната дарба да възвръща вярата в идеализирания свят обратно на хората, вярата в непостижимото и в стремежа за неговото постигане 

  А идеалният човек – какво ли би видял той на листа? През девет гори в десета този човек, красив като картина, по-умен от всекиго на земята, с най-силните мускули, с най-много на брой притежавани таланти и умения, трескаво търсеше тази четка, все едно търсеше Светият Граал.

  Прекосявайки Великия Океан със своята шхуна, той бе погълнат от един огромен кит, а веднага  щом успя да се измъкне от него, Съвършеният корабокрушенец бе изкушаван от красиви островни нимфи да остане завинаги в техните чудни прегръдки, но той уверено отказа и избяга от обятията им, насочвайки се обратно към сушата с изработения от него дървен сал. Там го примамваше силуетът на една  гигантска планинска верига, където се наложи да пребори няколко враждебно настроени към него хищни планински циклопа, за да успее навлезе във вътрешността на Приказния континент.

  След 40 години бродене в пустинята Съвършеният човек стигна до един великолепен храм, където се допита до  Източния оракул за пътя към Чудотворната четка .

  Оракулът отвърна: ''Трябва да се насочиш на север, да пребориш викингската армия и нейния свиреп червенокос главатар Ерик, а накрая ще се биеш с огнедищащите дракони, които от цяла вечност пазят прохода на пещерата, водеща към ателието с четката.''

  Съвършеният човек се пребори с лютите нормани посредством изключителните си умения в боя с меч и успя да победи Ерик Червенокосия, но пощади неговия живот, за да запази своите добродетели. След това се запъти към свирепите дракони пазачи, вардещи входа на бездънната сякаш пещера.

  Змейовете бяха триглави и огнедишащи, с мускулести тела и страшни, грозни глави, но Съвършеният човек успя да ги подчини мирно, чрез дресировка, и умиротворени, те го съпроводиха като верни кучета навътре, право към Великото Неръкотворно ателие.

  Съвършеният човек взе Чудотворната четка, левитираща във въздуха над статива, и я постави върху платното пред себе си.