"Самодивата Деметра" от Зейнеб Адем

Имало едно време три необикновени момичета- Аурора, Тереза и Татяна. Те винаги били по-различни от връстниците си. Майката на момичетата виждала необикновената сила в тях. Тя ги насърчавала да отидат в друг град да се научат на занаят. Баща им обаче твърдял, че били напълно обикновени, и изобщо не бил съгласен да праща децата си при занаятчия. Неведнъж убеждавал жена си, че момичетата трябва да се учат на домакинска работа и че занаятите са за мъжете.

  С всеки изминал ден девойките показвали, че са необикновени. Те привличали хората не само с неописуемата си красота, но и с делата, които правели. В селото започнали да ги наричат вещици. Скоро се разпространили множествослухове, че те са магьосници. Всички вярвали на тези разкази и започнали да клеветят цялото семейство.

  Майката на момичетата не вярвала на абсолютно нищо, което твърдели те. Тя била единствената подкрепа на трите девойки, продължавала да мисли, че те са уникални и че притежават сили, които могат да помогнат на човечеството. Един ден обаче и тя не издържала на клеветите, насочени към нея, и легнала болна на легло. Дъщерите й се опитвали да я спасят, но след три дни тя починала, а с нея умряла и единствената подкрепа на момичетата.

  Хората дори започнали да шушукат, че девойките са убили собствената си майка, за да вземат и нейната сила. Баща им накрая повярвал на хорските измислици и започнал да ги тормози по всевъзможни начини. С всеки изминал ден животът на момичетата се влошавал и една вечер те решили да избягат от дома си. Трябвало да се измъкнат от вкъщи, без да разбере баща им. Те знаели, че нямало къде да отидат, но предпочитали да ги разкъсат зверовете, отколкото да живеят в село, където всички ги клеветят за неща, които дори не са верни.

  Майка им казвала, че доброто винаги възтържествува и те вярвали в това.   Тръгнали без никаква храна, защото се опасявали, че баща им ще ги хване. Те излезли от къщата и се отправили към дълбоките гори. Вървели по непознати места, скитали се без посока. Били изморени и на предела на силите си, когато изведнъж на пътя им се появила светлина, а с нея красива девойка, която приличала на ангел. Тя била облечена с дълга бяла рокля, а в косите си имала окичени цветя, които момичетата никога не били виждали. Трите сестри се стреснали и не знаели какво да очакват.

  -Не се бойте от мен - казала неповторимата красавица с успокояващ глас - няма да ви сторя зло. Тук съм само да ви помогна.

  -Коя си ти?-попитала Аурора.

  -Казвам се Деметра и съм изпратена да ви кажа, че сте избрани. Знам, че през целия си живот сте се чувствали различни от другите. Това не е случайно, момичета. Вие не сте обикновени, вие сте самодиви. Вашата майка винаги ви е насърчавала в това, защото беше единствената, която знаеше за вашата дарба. Майка ви беше една от най-могъщите магьосница. За съжаление беше прокълната да умре, когато вие станете достатъчно могъщи, за да победите нейните сили. Трябва да дойдете с мен. Всички от   Долната земя ви очаква.

  Девойката подаде ръка към трите сестри.

  -Но ние не искаме да бъдем избрани-възпротиви се Аурора- искаме майка ни да бъде с нас, да бъдем щастливи и да сме нормални.

  -Съжалявам, но това няма как да се случи. Още от раждането си вие сте избрани. Трябва да вземете най-доброто решение и да дойдете с мен. Моля ви, момичета, тук нямате храна, място да пренощувате и най-вероятно зверовете ще ви разкъсат. Най-разумното ще бъде да ме последвате.

  Трите момичетата се спогледаха. Знаеха, че няма да могат да оцелеят. Нямаше какво да губят и решиха да тръгнат с Деметра.

  Те я хванаха за ръката. Пред погледите им се яви ярка светлина. Стана студено, след това топло. Появиха се искри и изведнъж заваля пороен дъжд. След известно време пътуването им приключи. Озоваха се в едно малко селце.

  -Къде сме? -попита Тереза. - Това ли е Долната земя?

  -Не точно. Тук сме, за да разберем вашите сили. Знам, че сте много объркани, но всичко ще ви обясня. Просто ме последвайте.

  Момичетата бяха толкова изтощени, че не възразиха. Последваха девойката, след малко стигнаха до една малка, но много спретната къща.

  -Момичета, тук се намира най-могъщата всевиждаща на всички времена. Тя ще ви каже кои природни стихии владеете и как да се справите с тях.

  -Защо са ни тези сили?-попита Татяна. -Аз не искам да се науча да ги владея. Защо не ни попиташ за нашето мнение, а решаваш вместо нас.

  -Не разбирате. Първо, че силите трябват да се овладеят, защото няма да можете да издържите с тяхната власт, и второ, трябва да разберете, че сте родени, за да помогнете на Долната земя. Това е вашата задача, ако вие не помогнете, равновесието тук ще се наруши, а после и във вашата земя.

  Татяна въздъхна, но не продължи да спори, защото знаеше кой ще победи в спора.

Момичетата и Деметра влязоха в къщата. И видяха там да седи една възрастна жена.

-  Майко Татур, водя ти избраните.

  Гадателката се обърна рязко. Застана пред момичетата и ги погледна с изпитателен поглед. След като се взира в тях известно време, й светнаха очите.

  -Не мога да повярвам-каза тя–земята е спасена от това чудовище. Вие, деца, ще спасите това място. Всички ще ви заобичат. Горе ще бъдете отхвърляни, но тук желани. Сигурно сте дошли, за да определя вашите сили.

  -Да!

  Майка Татур изкара едно златно тесте от карти и ги разпредели върху масата.   Започна да изрича странни заклинания. Изведнъж ръката й привлече една от картите.

-  Звездите ми говорят, че най-голямата, умна девойка притежава силата на природата. Тя ще разговаря с животни и растения. Ще връща към живот мъртвите. Втората по големина сестра ще може да се разпорежда с вятъра. Ще го контролира и призовава, когато има нужда от него. Третата, най-малката и най-омайващата сестра, ще подчинява живи и мъртви. Ще привлича враговете и ще ги прави свои приятели. Деца, това са вашите сили, но нямате време. След точно двадесет и четири дни Древният ще дойде и ще причини поредното зло, затова трябва да побързате с подготовката.

  След тези думи на гадателката Деметра и момичетата излязоха от къщата.

  -Кой е Древният?-веднага след излизането им попита Татяна.

  -Това е причината, за която сте тук. Древният е могъщо, силно и отвратително същество. Това е най-могъщият змей, с който може да се справят трите дъщери на могъщата магьосница. Вашите сили единствено могат да го убият и унищожат. Ако това не стане, той ще погуби всичко и всички, а когато няма с какво да се храни от Долната земя, ще се качи на горната. Длъжни сте да помогнете.

  -Но как ще го победим, след като все още не владеем силите си?

  -Имате време, в което ще ви помогнем да се справите с тях и да ги усвоите, но трябва да бъдем бързи, защото всяка секунда е важна. Започваме още утре с подготовката.

  Девойката закара сестрите в една къща, където можеха да си починат. На следващия ден момичетата започнаха отрано с подготовките за усвояване на силите си.   Първоначално им беше трудно, но с всеки изминал ден ставаха все по-добри и по-добри. Тренираха всеки ден, часове наред, и накрая бяха готови да се изправят с чудовището. Те не бяха сигурни в своите умения, но учителите им бяха убедени, че са готови. Аурора, Татяна и Тереза усвояваха толкова добре своите сили, че дори най-могъщите вещици се учудиха от тяхната схватливост.

  -Момичета, утре е големият ден!-каза Матей.

  А той бе този, който най-много им помогна да се справят със силите си.

-  Вече сте готови и ние вярваме във вас. Знам, че много се притеснявате, но вие ще успеете.

  Въпреки утешителните думи момичетата не можеха да се справят с притеснението. Вечерта, преди решителния ден, не можеха да заспят. Единственото, за което си мислеха, беше, че може да загубят битката и два свята да се разпаднат зареди тях.

  Най-сетне решителният момент дойде. От Матей момичетата разбраха, че Древният идва винаги по едно и също време. Точно когато удари един часа. Планът беше Татяна да се сприятели с Древния и след това Тереза да направи буря с помощта на вятъра, с която ще отслаби силите му, а Аурора да го убие с помощта на силата на растенията. На думи планът звучеше много просто, но на изпълнение не беше чак толкова лесен.

  Когато удари един часа, земята се разтресе, въздухът се разцепи. От това момичетата разбраха, че той беше тук.

-  Татяна, твой ред е - каза Аурора - ще се справиш!

  Татяна беше най-притеснена, но въпреки това се осмели и се приближи до Древния. Той издиша огнен облак. Татяна малко се изплаши, но реши да се приближи още повече. Тя знаеше, че той няма да я приеме първоначално. Плавно се приближаваше и все повече елиминираше разстоянието между звяра и себе си. Когато се приближи максимално до него, започна да докосва бавно кожата му с цел да го успокои. Този трик беше научила от Сара. Татяна започна да доказва на Древния, че може да йима доверие и че няма да го нарани или предаде. Дори и Древният да беше силен и жесток, не можеше да устои на приятелските очи на Татяна. Тя със завладяващ поглед го караше да йсе довери и накрая успя. Змеят изглеждаше напълно уравновесен и точно в този момент беше най-уязвим.

  След като Татяна беше сигурна, че змеят е спокоен и йима пълно доверие, даде знак на Тереза да предизвика бурята. Тогава тя извика на помощ приятеля си вятъра.Събра цялата му енергия. Небето потъмня изцяло и се разкъса от многобройните гръмотевици. Всичката сила на вятъра се стовари върху змея. Той се гърчеше от болка. Виждаше се неговият край. Агония и страдание се четяха в очите му и стана нищожен и жалък.

  Тогава Аурора го затисна още повече със силата на растенията. Те се увиха около него. Нямаше как да мръдне. Единственото нещо, което можеше да прави, е да скимти като малко кученце. Картината беше жалка. Но на никого не му стана тъжно от неговата болка и страдание, защото всеки знаеше, че той беше донесъл много повече беди на тази земя. Всички гледаха неговата бавна и мъчителна смърт и знаеха, че най-сетне са свободни. Този факт ги радваше. След известно време от Древния остана само прах. Вече го нямаше.