Беше зима. Със семейството ми решихме да отидем на планина. Там щяхме да караме ски с моите братовчеди. На пръв поглед всичко е нормално, но тази почивка щяхме да помним много дълго време.
Та така, на сутринта се уговорихме с леля и чичо по кое време да тръгнем. „Е, нека е след час“, казаха те. „Съгласни сме!“, каза мама. Събрахме багажа и вече бяхме готови за тръгване. Качихме се в колата и се обадихме на чичо, за да карат зад нас. Пътуването беше доста дълго. Все пак Бургас е далеч от Родопите.
Някъде два часа след тръгването се случи нещото, което преобърна всичките ми представи за магическия свят с главата надолу. Навсякъде имаше само зелено, още зелено и пак зелено. Гора, гора, гора, сякаш беше безкрайна. Но както си гледах през прозореца на колата, изведнъж нещо малко, с червена дрешка и сини обувчици, ми помаха. Това беше горски елф (поне така съм чел). Започнах да скачам, да викам и дори не ми оставаше време да дишам.
Семейството ми се изплаши и ме попита защо от нищото съм започнал да се държа така. Обясних им видяното и те, естествено, не ми повярваха (аз също не бих повярвал, ако някой ми каже, че е видял горски елф). Разбрах, че колкото и да разказвам на семейството ми за странното малко човече, те няма да ми повярват. Реших да се обадя на братовчедка ми, за да разбера дали и тя е видяла същото. И какво да очаквам, тя също е видяла малкото сладко същество.
Последва един дълъг разговор с единствения човек, който също е видял съществото. Докато разговарях с нея по телефона, сестра ми само се смееше и повтаряше: „Бате да не би да си си ударил главата!?!“. И така продължи дългото пътуване.
След още два часа най-сетне бяхме в хотела и имах възможност да обсъдя с братовчедка ми видяното. Излязохме и седнахме на заледената пейка и както се чудим как е възможно това, храстът до нас помръдна и от там излезе същото онова човече. И както би постъпил всеки нормален човек, започнахме да го преследваме. Не стигнахме много далеч. Родителите ни се тревожиха за нас и това възпрепятства търсенето. Но беше нужно много повече от това, за да ни разубедят да продължим да търсим малкото загадъчно същество.
На следващия ден ние се върнахме по стъпките си и стигнахме до една заешка дупка. От там излезе един много стар заек. Той ни разказа за тези малки митични създания, които живеели тук. За щастие заекът знаеше къде живеят те, но пътят беше много дълъг, а снегът валеше ли, валеше. Ние не бяхме готови да се откажем и още на следващия ден тръгнахме да дирим малките човечета.
Пътят не беше особено забавен. Докато не стигнахме до една колиба, в която влязохме да се постоплим. Там живееше една добра старица. Тя ни нагости и ни даде един малък медальон, фотоапарат и нови дебели дрехи. Тя ни каза: „Когато намерите елфите, снимайте ги с фотоапарата и докажете, че те са истински, след което се върнете с помощта на медальона обратно в хотела. Успех!“. Ние благодарихме на бабата и се отправихме пак на път.
След тричасово вървене стигнахме до нещо като макет на село или малък град. Но всъщност това не беше макет, а селото на дребните елфи. Аз и братовчедка ми бяхме великани, в сравнение с тях. Изведнъж настъпи паника, елфите се разбягаха. От какво ли? Ами очевидно от двамата великани, нахлули в града им. След това, естествено, ние им казахме „Спокойно!“, “Няма нищо, успокойте се!“ и още куп подобни неща.
От един минидворец излезе елф с корона на главата. Той ни попита защо разваляме тишината и хармонията в селото. Ние отговорихме, че любопитството на човека може да го подтикне към всичко. Нас ни подтикна да ги намерим и разберем повече за тях. Елфите бяха твърдо против да ги снимаме и покажем на външния свят, затова докато аз ги разсейвах, братовчедка ми се скри зад един дънер, извади фотоапарата и снима селото.
Създанията ни разобличиха и трябваше да бягаме, използвахме медальона и се завърнахме обратно в хотела. Показахме снимките на родителите ни и те не можеха да повярват какво виждат. Естествено, сестра ми и по-малкият ми братовчед искаха да се срещнат с малките човечета, и какво да се прави, върнахме се.
По пътя се отбихме при заека и му оставихме цяла камара с моркови. Сестра ми постоянно закачаше заека, защото досега не беше виждала говорещ заек. Отидохме и на гости на старицата. Тя отново ни посрещна топло. Не мога да опиша радостта на сестра ми и братовчед ми, когато стигнахме до селото на елфите. Ние се извинихме за това, че сме ги снимали, заклехме се тържествено да не казваме на никого и станахме приятели.
След това дълго приключение се завърнахме у дома и до днес помним тази магическа почивка.Този разказ е част от шестия сборник „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от шестото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". Авторите са на възраст от 5 до 18 години не само от България, но и от Българското училище „Иван Вазов“ в Париж, Франция.Тази книга съдържа 55 прекрасни истории, разделени в три категории: приказки за най-малките, вълшебни приказки и приказки за доброто и прекрасното. Ще се радваме безкрайно, ако нашите книги ви вдъхновяват да продължавате да четете и да създавате нови, магични светове!
Чистотата на Черно море е темата на фокус в днешното издание на „Булевард Демокрация“. Извънредна проверка на 3 поморийски плажа е извършена от РИОСВ-Бургас и Община Поморие. Какви са констатациите проверяваме в първия час на предаването. Ето и останалите акценти: Мониторниг на плажни ивици в граничните на Черно море страни ще бъде извършен по..
Истинската мъдрост на живота е да можеш да откриеш най-прекрасните неща на всеки един ден. Предлагам ви днес да бъдем мъдри и да се порадваме на делника, без да се товарим с проблеми и тежки мисли! Звукорежисьор е Иво Дежев, новините представя Свобода Атанасова, водещ е Стефка Бакърджиева. Ето и темите в сутрешната ни програма от 7 до 10..
Темите в предаването: Все още не са ясни източникът и съдържанието на мазните петна по плажа на Поморие, днес такива отново имаше на ивицата, репортаж на Даниела Костадинова. След опасно предизвикателство в Тик Ток спасиха дете в бургаската болница, интервю на Елена Димитрова с д-р Анна Еремеева. Два пъти повече средства са заложени в бюджета на..
Каквото и да правите в живота си, правете го с цялото си сърце. Добро утро в сряда! Делникът да започнем с усмивка и добро настроение. Екипът ни днес - звукорежисьор е Иво Дежев, новините ще представя Нина Рангелова, водещ е Стефка Бакърджиева. Днес, 7 май отбелязваме Международния ден на радиото и телевизията. Честит празник на нас и на вас, нашите..
Честит празник на всички, които имат повод да отбележат този ден! Навън времето е много приятно, но да знаете, че има и предпоставки за лек дъжд в някои части на Южното Черноморие, което сигурна съм няма да попречи на празнуващите. Температурите достигат своя максимум в момента и са между 19 и 25 градуса. На 6 май освен Гергьовден отбелязваме и..
ОТВОРИ ОЧИ ОТ 8 ДО 10 С БНР-БУРГАС НА 6 МАЙ! Хубав ден Великден, още по-хубав Георгьовден, казва народът… Добро утро на 6 май и честит празник! Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец - един от най-почитаните светци у нас. Той е смятан за защитник, воин и покровител на овчарите и техния добитък. Шести май се..
Темите в предаването днес: Мазутни петна на снимки бяха показани през почивните дни в социалните мрежи на плажове в Поморие и на Каваци. Наша репортерска проверка потвърди наличието на мазут, какво разказват хората и каква е реакцията на институциите, по темата работиха Даниела Костадинова, Десислава Златева и Християна Йорданова. След пожар семейство..
Каквото и да правите в живота си, правете го с цялото си сърце. Добро утро в сряда! Делникът да започнем с усмивка и добро настроение. Екипът ни днес -..
Чистотата на Черно море е темата на фокус в днешното издание на „Булевард Демокрация“. Извънредна проверка на 3 поморийски плажа е извършена от..
Истинската мъдрост на живота е да можеш да откриеш най-прекрасните неща на всеки един ден. Предлагам ви днес да бъдем мъдри и да се порадваме на делника,..