"Дракончето Жара, което летеше из приказните светове" от Симона Василева

Може да не вярваш в дракони, да смяташ, че са измислица или само приказни герои, но в моя роден град Сливен има точно едно такова драконче на име Жара.

Сливен е скрит в подножието на великата Стара планина. Над него се извисява безкрайно синьо небе, а вятърът фучи из тайните, тесни улички. Жара живее не в клетка в зоопарка, а в малката си къщичка в Стария Бряст. Тя е приятелка на всички и ние много я обичаме. Нещо като щастлив талисман на града. На цвят е червена, като изгрева на слънцето, а тялото й е дълго и покрито с красиви люспи. Не може да бълва огън, но когато лети из небето, се носи като вълна от морето.

И макар да има остри зъби, тя ги използва само за да се усмихва широко, когато хора от близо и далеч идват, за да се снимат с нея. Винаги ги посреща мило и им позволява да прокарат ръка през прекрасните й мощни крила. Обича да си похапва вкусни салатки от свежи листенца. Много харесва да се забавлява покрай фонтаните и да тича щастливо с малките деца. А когато лунният сърп изплува, тя заслушва приказката на вятъра, гледайки към небето през малкото си прозорче.

Ама вие не знаехте ли, че той разказва приказки? Та те са толкова увлекателни и интересни! Така приспива всички нас в град Сливен. Започваме да разтриваме очички сънено и да се прозяваме уморено, докато накрая не се пъхнем под пухкавите завивки и не започнем да слушаме увлекателни истории. Една вечер ни разказва за красива принцеса, а на другата ни нашепва за Мечо и Мецана, които живеят в дълбоките гори. За Жара това е най-хубавата част от деня. Винаги си представя, ако тя би била на мястото на тези герои, какво ли би се случило. Дали принцът ще дойде, или тя сама ще трябва да се бие със злата вещица. Даже понякога и тя си измисля свои истории и ги разказва на звездите, които от време на време примигват заинтересовано. Накрая дракончето затваря очички и се понася в магичния свят на сънищата.

Но една вечер се случи нещо необичайно. Беше късно, никой не се чуваше. Всички отдавна бяха заспали. Вятърът се беше успокоил и днешната приказка отдавна беше свършила, но Жара стоеше будна. Не можеше да заспи. Въртеше се наляво, после надясно. Първо й беше студено, после пък горещо. Не знаеше какво да направи, а на другия ден щеше много да е изморена за игрите. Затваряше очи, но не можеше да заспи. Беше чувала някъде, че трябва да брои овце, и реши да опита.  Започна - едно… две… три… Четвъртата овца нещо се спря, преди да прескочи оградата, и Жара много й се ядоса.

-  Ох, ама че скучна работа! Сега защо не успя да прескочиш оградата? Колко път си го правила?

Жара гледаше намусена през прозореца към красивото небе и изведнъж й се стори, че нещо бяло, също като призрак, мина през небето. Хм, какво ли беше това? И без това нямаше друга работа, можеше да тръгне след него. Полетя и с луда скорост се насочи нагоре, към нещото, което се носеше бавно и лежерно. Още не разбираше какво е, защото не виждаше добре надалеч, но щом го приближи, каза удивена:

-  Уау! Ти си вятърът! Не мога да повярвам, че те срещам. Много ми е приятно да се запознаем. Страхотна почитателка съм на приказките ти!

-  Здравей, Жара!

-  Откъде знаеш името ми? – попита изненадана тя.

-  Не забравяй, че и аз живея в този град. Защо си будна в този късен час?

-  Не успях да заспя, а си легнах по обичайното време. Опитах всичко, но нищо не помогна.

Тогава й хрумна една идея и каза с весел глас.

-  Но ако прочетеш още една приказка, може и да заспя. Ще го направиш ли за мен?

-  О, не! Не може така. Ако сега направя това, хората утре няма да могат да се събудят по-рано от обяд. Всички ще закъснеят за работа и целият график ще се промени, а той трябва стриктно да се спазва - обясни й вятърът.

-  Е, добре тогава. Ще се прибирам у дома и дано да мога да заспя - каза натъжена тя.

Но реши, че така и така се е срещнала с него, може да го попита.

-  А аз откъде мога да науча толкава много приказки като теб? Искам и аз да мога да разказвам и да знам истории за приключения и битки.

-  Хм, доста добър въпрос. Но аз няма да ти дам отговора, а сама ще го потърсиш. Трябва да откриеш къде е изворът на знанията.

Жара се зарадва на предизвикателството. Макар да не се досещаше къде е мястото, едно беше сигурно - щеше да го търси навсякъде.

На другия ден беше наистина много уморена, но нямаше време да се излежава, защото я чакаше приключение. Пооправи се малко, закуси и излезе с усмивка навън. Реши да поразпита хората. Те винаги знаеха всичко и често можеха да са от полза. Когато обаче поискаше съвет от някой от човеците, те само се подсмихваха леко и казваха, че сама трябва да се справи с тази загадка. Тръгна да обикаля из целия град. Първо мина през центъра - нямаше никакъв извор. След това обиколи всички къщи на възрожденците, родени тук - нищо. Мина през паметника на Хаджи Димитър, през Туида и Халката, но пак нищо.

В края на деня беше много уморена, леко тъжна, крилата я боляха от изминатото разстояние и много й се спеше. Затова още в седем часа, даже преди приказката, тя си легна в уютното и меко легло и си каза, че утре ще продължи с търсенето, затваряйки натежалите си клепачи. 

На другата сутрин времето беше облачно и мрачно. Страховити облаци бяха надвиснали над нашия иначе слънчев град. Хора не се виждаха да крачат по улиците. Беше си ден за почивка и работа из къщи. Жара взе една мъничка метличка за прах от ъгъла на стаята и започна да минава с нея мебелите. След това извади от килера старата прахосмукачка на баба си, закупена от пътуването до роднините в Китай, и мина пода с нея. Видя, че в мивката има много мръсни чаши и чинии, и се зае да ги измие.

Докато правеше всичко това, не спираше да мисли за възложената й задача. „Май трябва да се разходя малко из гората, все пак там има много изворчета”-мислеше си тя. И докато търкаше една купичка под течащата вода, се чу един мощен ГРЪМ. Толкова се изплаши, че за малко да я изпусне и да я счупи. Навън се изсипа страшен порой. Толкова силно валеше, че нищо не се виждаше и улиците заприличаха на реки. Тя се затича към прозорчето си и щом погледна, веднага видя три малки дечица, които се бяха скрили под перваза й. Притесни се за тях и побърза да им отвори вратата, като ги покани да влязат на сухо и топло. Дечицата бяха подгизнали и тя бързо им свари чай с мед и ги настани на топло до печката. Жара се учуди на шарените неща, които носеха със себе си, и ги запита:

-  А какво е това, което държите вие тримата?

-  Това са книжки. Много са интересни. Вътре има приказки за смели герои и лоши злодеи. Има битки и приключения, трудности и изпитания. Искаш ли да ти прочета? – попита едно от момиченцата.

-  Да, разбира се – зарадвано каза Жара.

И така цял ден момиченцето чете от своята книжка, а Жара не можеше да откъсне очи от красивите илюстрации. Толкова истински и вълшебни. Следобед времето се оправи, дъждът спря, облаците си отидоха, а слънчевите лъчи образуваха пъстра седемцветна дъга. Децата станаха и казаха с усмивка:

-  Благодаря, че ни подслони. Беше ни много приятно да прекараме този ден заедно.

-   На мен също. Но може ли да ви попитам нещо? От къде взехте тези книжки. От извора на знанията ли?

Едно от децата се засмя и обясни на Жара:

-  Изворът на знанията са книжките, а мястото, откъдето ги взимаме, е библиотеката. Ела, ще ти я покажем. Тя е съвсем наблизо, на долната уличка.

  Всички заедно полетяха на гърба на Жара и само след един замах на крилата бяха пред сградата на библиотеката. Тя беше толкова голяма и красива и в нея се криеха хиляди нови светове. Заедно влязоха вътре, посрещнаха ги с усмивки и веднага ги насочиха към детския отдел. Там беше толкова приятно и просторно. Имаше високи полици с какви ли не пъстри книжки. Беше предвидено и място за почиване, където да се насладиш на своето избрано заглавие.

  Направиха бързо читателска карта на Жара, разказаха й къде се намират и как са подредени според авторите книжките с приказки, със стихове, комикси и романтични.   Дракончето не знаеше от къде да започне, затова взе от всички по една. Милите библиотекарки ги записаха и те бяха нейни за един месец. А когато се прибра, се настани веднага в удобното си кресло и започна да чете. Много й допаднаха криминалните истории, както и приключенските изпитания.