Сутринта бе прохладна. Слънцето тъкмо изгряваше. Ерик стоеше на брега на морето и се взираше в жълто-розовите отблясъци на небето. Морето бе притихнало и само леки вълни галеха босите му крака. Мислите се лутаха в главата му и го правеха неспокоен. Очакваше най-верния си приятел – морето, да ги успокои. За трети ден сънуваше онова, същото – бурно море, силен вятър, малък дървен кораб, който се бори със свирепи вълни. Тъмнокос мъж, вероятно от племето - викинги, застанал на палубата, едвам се задържа прав под напора на морската стихия, крещи неистово:
- Ерик, намери Спирея! Какво е Спирея? Или коя? – нищо не разбираше. Защо именно той и кой е този странен мъж, защо е с кораб и какво е станало с него? Вярно, народът на Ерик беше морски. Здрави, силни викинги са и, все пак, какъв беше този повтарящ се сън? Младото момче постоя още малко на брега и, когато не намери отговорите, реши да се обърне към Астрид, старейшината на селото. Тя беше мъдра жена, много мъдра и много стара. Помнеше я цял живот все така беловласа, с големи сини очи, с блага усмивка, но с железен нрав. Тази жена винаги предизвикваше у него респект, а и у всички други. Когато някой от селото объркваше посоката в живота си, тя го връщаше обратно в правия път. Мъдра беше и мъдро управляваше. Надяваше се тя да може да разгадае сънищата му. Намери я в къщата ù в края на селото. Мъдрата Астрид беше седнала на столче и се припичаше на сутрешното слънце. Около нея обикаляха три малки дечица, нейните внуци, също синеоки като нея. Старата жена се усмихна на момчето и го подкани да седне:
- Сънуваш и не разбираш, нали?
- Нима ти знаеш?
- Да, чакам те от дълго време, от деня, в който сънува за първи път.
- Кой е той? – промълви Ерик – И какво е Спирея?
- Като всеки млад човек, бързаш – засмя се Астрид – всичко да разбереш сега, в тази минута. Нека първо ти обясня. Не винаги нашето село е било толкова сиво и бедно. Имаше времена, в които животът ни беше цветен, щастлив и богат. Благодарение на вълшебното цвете Спирея, което обграждаше селото ни, земята беше плодородна. Тя и морето изхранваха хората. Синовете и дъщерите ни се трудеха с усмивка, защото бяха сигурни за домовете си, за децата си, за бъдещето си. Беше пълно с щастливи хора, които живееха волно и оставаха в селото. Твоят прадядо, този тъмнокос мъж от съня ти, също беше част от общността, изкарваше прехраната си с риболов. Семейството му беше сплотено. Казваше се Магнус. Един ден излезе на риболов с кораба си. Вечерта се прибра променен. Няколко дена по-късно ни разказа, че както ловил риба, изведнъж се появил страшен вятър, небето потъмняло и се появили гръмотевици. Високи и силни вълни започнали да мятат кораба. И когато прадядо ти вече мислел, че ще се сбогува с живота си, от дълбините на бушуващото море се появила красива жена, която с един жест укротила зловещата буря. Тя го погледнала право в очите, а Магнус останал без думи, не успял нищо да промълви, дори не помръднал, когато спасителката му изчезнала в морските дълбини. Корабът сам го отвел до брега. От този ден той стана мълчалив и замислен и често отиваше до брега и се взираше в хоризонта. Престана да излиза за риба. Лека-полека духът му се успокои и се върна старият Магнус. Помислихме си, че всичко е по старому, но след един месец морската жена се появи в селото ни – красива, но някак странна, с люспеста кожа и големи черни очи, със зелено-сини коси. Беше дошла да търси Магнус и да му разкрие любовта си. Но, клетата, не знаеше, че връзката на Магнус със семейството му беше здрава като корабно въже, придържащо кораба към пристана. Не мажеш да си представиш какви измерения имаше нейният гняв – обидена и унизена, тя разрушаваше всичко пред себе си и го превръщаше в пясък. Прекрасният цветен пояс от Спирея, обграждащ селото, бе изпепелен до основи. Прадядо ти се опитваше да спаси семейството си, а аз - да му помогна. В гнева си морската жена реши да прокълне прабаба ти, единствената пречка между тях, според нея, но аз с последни сили успях да я отблъсна и прокобата удари мен. Трябваше да се превърна в страшен дракон и никога да не живея с хората, никого да не обичам и никой да не ме обича. Но моите добри сили ме предпазиха, затова пък пострада най-близкият ми човек - моята внучка Фрида, която отглеждах, защото беше сираче. За секунди се превърна в дракон - грозен, страшен и, в същото време, уплашен, незнаещ какво се случва. Бях убита от мъка, но трябваше да я спася. Дадох ù няколко семена от вълшебното цвете, които бях запазила, и ù казах да се скрие в планината. Докато аз спасявах Фрида, вещицата избяга в дълбините на морето. Прадядо ти беше гневен и реши да я проследи с кораба си и да я убие. От този ден нататък никой не го видя повече. От този ден селото посърна, стана сиво и мрачно. Астрид погледна Ерик замислено и продължи: Явно е дошло времето да победиш злото. Благодаря ти, Магнус, че ми помогна. – обърна се ту с благодарност към небето.
- Как да спася Фрида?
- Благодаря ти, момчето ми – каза Астрид, прегръщайки го.
- Как да я намеря?
- Утре, преди изгрев, тръгни към планината. След един ден ще стигнеш до кристалносиньо езеро. Около него ще забележиш красивото цвете Спирея, което расте вече само там. Ако неподходящият човек откъсне това цвете, то ще изсъхне в ръцете му. Само истинската любов може да го запази живо. Само тогава Фрида ще излезе от езерото и само тогава ще се развали проклятието. Сигурен ли се, че искаш да го направиш?
На следващия ден, рано сутринта, Ерик тръгна към планината. Чудеше се дали наистина той е Избраният. Не го плашеха нито студът, нито умората, нито неизвестното. Денят преваляше и вече се виждаха върховете на планината. Ерик видя ярка светлина над дърветата. Той се запъти към нея. Когато дърветата се разредиха, пред очите на момчето се появи чудна гледка. Езерото светеше, но не със собствена светлина, а със светлината на милиони светулки, летящи около цъфналите спиреи. Омагьосан, момъкът откъсна един ефирен цвят, и когато видя, че той не увяхва, а става още по-красив, разбра – че той е Избраният. Озърна се и извика:
- Фридааа, дошъл съм да те освободя!
Бавно-бавно от езерото се показаха две огромни сини очи, които с изненада погледнаха към живото цвете.
- Ти си, значи!
В този момент Ерик се наведе и целуна Фрида. Когато отвори очи, той видя, че от дракона няма и следа. Срещу него стоеше красива млада девойка, с огнена коса и яркосини очи, в които Ерик мигновено се влюби.
- Тръгни с мен, прекрасна Фрида! Трябва да спасим селото. Без да се замисли, Фрида хвана за ръка Ерик и двамата тръгнаха към дома.
***
Те стигнаха до селото. Посадиха и отгледаха прекрасното цвете Спирея, което върна щастието на хората, направи живота отново светъл. Питате се какво стана после с Ерик и Фрида? Те се ожениха, живяха дълго и щастливо, а Астрид все още разказва тяхната история, заобиколена от правнуците им.
Тази приказка е част от седмия сборник „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от седмото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". Авторите са на възраст от 6 до 18 години.Деца от цялата страна и българчета от чужбина ни изпращат своите истории за приключения, вълшебства, принцове, принцеси и дракони, фантастични пътешествия в космоса, пътуване във времето и други.
Когато се събудите, не може просто да чакате да видите какъв ден ще имате. Трябва да решите какъв ще е той! Време за разсънване в началото на новата седмица. Понеделникът е по лесен ако го посрещнете с чаша кафе и добро настроение. Екипът ни днес - звукорежисьор е Ваня Желева, новините представя Нина Рангелова, водещ е Стефка Бакърджиева. Ето и..
Днес се скарахме с мъжа ми, заради отпуската… А аз искам да съм на море, а той… той иска да идва с мен… Е, семейните недоразумения са едно, но друго си е да разнищим цветното в живота в поредното издание на „Ева в неделя“! Във времето за уикенд релакс, в ефира на БНР – Бургас, очаквайте: Как се носи японско кимоно и удобно ли е дървеното..
Акцентите в седмичното ни обзорно предаване днес: Как общините Камено, Сунгурларе и Руен работят превантивно срещу пожарите – репортаж по темата Села в община Средец се опълчиха срещу експанзия на фотоволтаични паркове в землищата им – на какво са готови да защитят земята си? Добра зърнена реколта – ниски изкупни цени: говорят..
Темите в предаването днес: Министърът на туризма Мирослав Боршош беше в Бургас и се срещна с кметове на черноморските общини. Те обсъдиха рекламата на страната и туристическите продукти, които се предлагат. За спешна среща с ръководството на концесионера на двете морски летища Варна и Бургас настояват работещите в дружество. Искането е отправено от..
Август е последното намигване на лятото, затова си заслужава да му се порадваме и да го посрещнем с усмивка. Осмият месец в календара винаги носи едно специфично обещание за приключения, солени целувки, жарко слънце и нови спомени. Добро утро в петък и в първия ден на новия месец! Екипът ни днес – звукорежисьор е Мариян Райнов, новините..
Темите в предаването днес: Ремонтът на Дюленския проход ще приключи месец май следващата година. Той ще бъде част от бъдещета магистрала" Черно море", повече по темата от регионалния министър Иван Иванов и лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Отново напрежение в Дюлево. На втори проект за соларна инсталация местните жители казват -не. Интервю на Нина Рангелова..
ОТВОРИ ОЧИ ОТ 7 ДО 10 С БНР-БУРГАС НА 31 ЮЛИ! Изпращаме юли с надежда за дъжд и прохлада, но това ще е само блокче лед в питието, защото е едва средата на лятото… „А може би, може би, това лято ще се окаже такова, за което хората пишат песни.“ Добро утро в четвъртък от ефира на БНР – Бургас! Събираме по-важното и интересно от деня в..
Днес се скарахме с мъжа ми, заради отпуската… А аз искам да съм на море, а той… той иска да идва с мен… Е, семейните недоразумения са едно, но..
Когато се събудите, не може просто да чакате да видите какъв ден ще имате. Трябва да решите какъв ще е той! Време за разсънване в началото на новата седмица...