"Храбрата девойка" от Тодор Стоянов

Много, много отдавна, в едно далечно кралство, живеели крал и кралица. Те имали две дечица – момче и момиче. Принцът и принцесата много се обичали и били неразделни. В кралството царяло щастие и любов. Принцът пораснал смел и силен, а принцесата – неземно красива девойка, с дълги руси коси.

Но един ден кралят на съседното кралство им обявил война. Принцът отишъл при баща си и го замолил:

– Ваше Величество, моля Ви да ми разрешите аз да поведа войската, която да защити земите ни от нападателите. Аз съм силен и смел и войниците с готовност ще служат под моето предводителство.

На краля  никак не му се искало да изпрати сина си на почти сигурна гибел, но не могъл да откаже на горещите му молби и неохотно се съгласил. Когато принцесата разбрала какво е решил брат ѝ, много се разстроила, дълго плакала и го молила да се откаже, но той бил непреклонен. Тогава тя решила да тръгне със него.

– Моля те, нека тогава да дойда с теб!

– Не, в никакъв случай! Това не е място за девойки. Ти си слаба и нежна и трябва да стоиш в двореца на сигурно място.

И понеже принцесата продължавала да настоява, принцът решил да я заключи в покоите ѝ. Но принцесата не се отказала. Тя отрязала косите си. От тях изплела дебело въже, с което се спуснала през прозореца и се скрила в конюшните. Изчакала всички да заспят и се вмъкнала тихо в спалнята на войниците. Откраднала чифт мъжки дрехи, преоблякла се и се скрила в ъгъла, където дочакала утрото. Преди да тръгне заръчала на прислужницата си, на сутрина, когато войската потеглят, да се престори на нея, да се покаже на прозореца и да маха с една кърпичка за сбогом на принца.

На другия ден, рано призори, войската предвождана от принца, потеглила. Той искал да се сбогува със сестра си, но нея е нямало сред изпращачите. Той много се натъжил, но тогава видял на прозореца на нейната стая как някой му маха за сбогом, помислил, че е тя, помахал ѝ и той и потеглил, не знаейки, че смелият войн, който яздел непосредствено след него, е обичната му сестра.

Битката била тежка. Принцът изгубил много войници, но смело продължавал да се сражава. А плътно до него била неговата сестра, която той мислел за войник. Но за нещастие, малко преди да постигнат жадуваната победа, една стрела уцелила принца и той паднал на земята като мъртъв. Сестра му, като видяла това, се хвърлила върху него и заридала неутешимо. Тогава я видял един от вражеските войници, които отстъпвали победени към тяхното кралство. „Това би била добра плячка за нашия крал“, помислил си той, грабнал я, метнал я на коня си и препуснал след другите. Миг преди да я сграбчи, обаче, принцесата успяла да откъсне кичур от косата си и да до сложи в ръката на брат си.

Скоро пристигнали в двореца. И въпреки, че принцесата била с мъжки дрехи, мръсна и изтощена от битките, когато злият крал я видял, веднага я пожелал.

– Коя си ти? – попитал я той.

– Аз съм кралска дъщеря. Ти уби моя брат и аз ще отмъстя за него. – извикала тя и се опитала да се измъкне от ръцете на стражите.

– О, доста си опърничава! Но нищо, аз ще те науча да бъдеш послушна! Измийте я и я пригответе, довечера ще вдигнем сватба, принцесата ще стане моя жена. – през смях наредил злия крал.

Слугите извели принцесата.

В същото време на бойното поле принцът дошъл в съзнание. Когато го улучила стрелата, той паднал и си ударил главата. Тогава загубил съзнание и сестра му помислила, че е мъртъв. Той бил тежко ранен, но успял да се изправи. Бил в средата на бойно поле, а около него много убити войници. Не можел да се сети, нито кой е, нито къде е или защо е тук. Извадил стрелата от гърдите си и тогава видял русия кичур коса в ръката си. В момента, в който доближил кичура до раната, тя мигом заздравяла. Принцът взел оръжието на един убит войник и тръгнал към планината, която се виждала в далечината. Вървял дни и нощи, докато накрая стигнал подножието ѝ. Паднал от изтощение на земята и заспал непробудно.

През това време, в двореца на злия крал, кипяла усилена подготовка за сватбата му с принцесата. Слугите я били облекли в прекрасна рокля и я подготвили за предстоящото събитие, но тя стояла в ъгъла на стаята си и плачела неутешимо. Когато  дошли да я вземат, за да я закарат при краля, тя се отскубнала от ръцете им и хукнала, колкото ѝ сили държат. Искала да избяга от двореца, но те я хванали. Когато злият крал разбрал това, много се ядосал.

– Хвърлете я в най-дълбоката тъмница! – заповядал той. – Ще стои там, докато не се научи на покорност.

Стражите затворили момичето и заключили здраво вратата.

През това време, братът на принцесата, усетил нечия топла ръка да докосва  дланта му. Отворил очи и видял едно бедно момиче, овчарче, което го гледало с любопитство и малко страх.

– Здравей! Кой си ти? – попитало то.

– Не знам. – отвърнал принца. – Ти не ме ли познаваш?

– Не. А от къде идваш и накъде отиваш?

– И това не знам. – навел тъжно глава принца.

– Искаш ли да дойдеш с мен? Ние сме бедни и домът ни не е много голям, но винаги може да се намери малко хляб и място, за някой в нужда.

– Добре. – съгласил се принцът и тръгнал с момичето.

И така принцът заживял с овчарката и нейното семейство. В началото не можел да прави нищо и от нищо не разбирал, все пак бил принц, но лека полека научил много неща и започнал да помага на своите спасители. И без да се усети кога, се влюбил в бедното момиче. Тя също го обикнала и те станали неразделни. Дните им минавали бързо и весело. Само понякога, момичето виждало как принцът ставал тъжен и впервал поглед в далечината с някаква скрита надежда. Така изминали три години.

В същото време принцесата била заключена в тъмната килия, където не влизала слънчева светлина, не се чувала птича песен и никой не идвал, само един страж, който ѝ носел храната. И принцесата измислили хитър план. Когато той идвал, тя му разказала за семейството си, за краля и кралицата и за убития си, както си мислела, брат, за тяхното кралство и колко хубаво е там и колко е щастлив народът им. Той започнал все по-често да остава пред вратата ѝ за по-дълго време и да разговаря с нея. Лека полека спечелила доверието му и стражът се привързал към нея.

И така изминали три години. За щастие, на злия крал му омръзнало да чака принцесата да се съгласи да му стане жена и си намерил друга невеста. Той обявил, че на другия ден вдига голяма сватба с новата си избраница. Момичето решило, че трябва да действа. Когато дошъл стражът, му заразказвала за брат си и започнала да плаче, той я съжалил и влязъл в килията, за да я успокои. Тя това и чакала. Загърнала го с косите си, които вече били пораснали дълги, и той заспал непробуден сън. Принцесата бързо се преоблякла с дрехите му и по време на празненството се измъкнала тайно от двореца. Хукнала през гората, бягала, бягала и стигнала до висока планина. Била толкова изморена, че се скрила в една пещера, за да пренощува.

Когато утрото настъпило, била събудена от някакви гласове. Момичето помислило, че кралската стажа я е открила, скочила изплашена и готова да се бие за свободата си, но когато надникнала от пещерата, видяла само двама овчари – момиче и момче и тяхното стадо. Овчарите също я видели и понеже все още била облечена като страж, „момчето“ скочило да се бие. Принцесата залитнала назад и шлемът паднал от главата ѝ и косата ѝ се разпиляла като злато, осветена от зората. Тази гледка сякаш поразила овчаря, който всъщност бил изгубеният принц. Той бил сякаш ударен от гръм и в този момент си спомнил всичко. Разпознал в стража своята сестра и  протегнал ръце да я прегърне. Девойката се отдръпнала уплашена, но когато се вгледала в очите му, разпознала брат си, когото мислела за умрял.

 Радостта им била безгранична. Те се прегръщали и танцували, не можели да се нарадват един на друг, после дълго си разказвали премеждията. Решили да тръгнат към тяхното кралство на другата сутрин, защото принцът искал малката овчарка да дойде с тях в двореца, но момичето не можело да остави родителите си сами и отказало да тръгне. Тогава принцът решил да остане с нея.

– Скъпа, моя сестро, много ми е тъжно, че отново трябва да се разделим, но не мога да оставя моята любима, предпочитам да живея беден, но щастлив, отколкото охолно, но в самота. Когато стигнеш дома ни, моля те, предай на краля и кралицата, че много ги обичам и ми липсват, но аз съм направил своя избор с кого да продължа живота си.

Принцесата много се натъжила, че отново губи брат си, но разбирала избора му.

И така тя потеглила на път сама. Дълго се скитала, но един ден видяла портите на бащиното си кралство. 

Когато кралят и кралицата видели отдавна загубената си дъщеря, не могли да си намерят място от радост. Принцесата им разказала, че принцът е решил да се оженил за бедната овчарка и да заживее при семейството ѝ. Когато старият крал чул това, много се ядосал, но умната му дъщеря му казала:

– Ваше величество, помислете, моят скъп брат иска да Ви види и да бъде с Вас и нашата майка, но не може да се откаже от любовта на живота си. А където е тя, там е и той. Защо не вземете в двореца цялото ѝ семейство?

На краля много му допаднал съветът на дъщеря му. Той веднага разпоредил кралската свита да отиде и да ги доведе. Принцесата пожелала тя да ги предвожда и този път, никой не възразил.

Скоро цялото семейство било заедно, а когато старият крал се споминал, смелата принцеса се възкачила на трона и всички заедно управлявали мъдро и народът им бил щастлив и добрувал.