"Морето и ранената чайка" от Петър Банов

Живели някога, в едно малко селце, майка и тримата ѝ синове. Основното препитание на хората там, бил риболовът.

  Пораснали момчетата и решили да опитат своя късмет със семейната лодка, която от години стояла на брега.

  Първата година най-големият брат решил да отиде за риба и да осигури прехраната на семейството си. Отишъл той до брега, който бил осеян с чайки. Разлетели се птиците, само една от тях била със счупено крило и останала близо до мястото, откъдето той щял да тръгне. Побутнал я момъкът с крак преди да отплава. Качил се на лодката, отдалечил се малко от брега, но зла хала долетяла, зафучала и преобърнала лодката. Едва успял най-големият брат да доплува обратно и да измъкне лодката на брега.
  На втората година средният брат се приготвил и рекъл на майка си, че той ще иде за риба тази година.

  Стигнал до брега. Преди да се качи на лодката, той видял рояка с чайки, който се разлетял. Само болната чайка останала на брега, близо до лодката. Без никакво състрадание и средният брат я избутал от пътя си. Потеглил той с лодката. Тъкмо хвърлил мрежи и зла хала долетяла. Неуспешен бил и неговия опит да улови риба. Едва успял да се върне на брега.

  На третата година най-малкият брат решил да опита късмета си. Приготвил мрежите и отишъл на брега. След като ятото чайки се разлетяло, той забелязал ранената и безпомощна птица, близо до мястото, откъдето щял да потегли. Навел се, погалил я, превързал я и ѝ предложил малко храна. Отворила човка чайката и от устата ѝ изпаднало едно златно ключе.
  – Вземи го! – продумала тя с човешки глас. – Отиди до близката кейова стена. Там ще видиш камък с ключалка на него. Като поставиш ключето в нея, камъкът ще се отмести и вътре ще намериш наметало. То ще те задържи на лодката и няма да ѝ позволи да се обърне. По пътя си ще срещнеш делфин. Последвай го!

  Благодарил най-малкият брат. Погалил болната птица и потеглил.

  Намерил камъка, мушнал златното ключе и той се отместил. Взел наметалото и се загърнал в него. Качил се на лодката и заплавал навътре в морето. По едно време долетяла зла хала, зафучала, затрещяла. Момъкът успял да опази себе си и лодката невредими. Извадил нож и я пробол. Изчезнала халата. Юнакът решил да отиде до дома на халата и да я доубие.

  Стигнал до брега на острова, където живеела халата. Заскитало се момчето.
  Срещнал една старица. Запитал я за халата. Бабата през сълзи казала, че не знае, но царят е решил щедро да възнагради този, който освободи острова от нейните злини.
  Стигнало момчето до царските палати. Срещнало се с царя. Той му казал как да стигне до пещерата, където се криела халата. Подарил му една златна  гривна, която да му дава сили в боя.

  Момчето намерило убежището на халата. С гривната на ръка, замахнало веднъж с ножа и халата паднала мъртва.

  Зарадвал се царят и всички хора, които живеели на острова. Изпратили момчето с много дарове до брега, където стояла неговата лодка.

  Делфинът щастливо се гмуркал около нея. Отвел го до място с много риба. Завърнал се младежът на брега с пълни мрежи и с много дарове.

  Братята му го чакали нетърпеливо. Момъкът затърсил с очи болната чайка, която му помогнала със съвет. Забелязал я до едни скали. Приближил се, навел се и я погалил отново. Толкова бил благодарен, че свалил подарената от царя гривна, окачил я на шията ѝ. В този миг болната чайка се превърнала в красива девойка. Оказало се, че това е царската дъщеря, която била ранена от халата, преобразена в птица и изхвърлена на брега.
  Влюбил се от пръв поглед най-малкият брат.

Оженили се и живели щастливо и сговорно дълги години.