"Слънчова невеста" от Стилияна Василева

Имало едно време красива девойка на име Рая. Тя останала сама на света, защото родителите ѝ внезапно се разболели и починали. Рая изгубила дома си и трябвало да се научи сама да си изкарва прехраната. Затова се наложило да си намери работа. Ала нищо не умеела да върши. Обиколила три села, но никой не искал да ѝ даде шанс. Накрая, отчаяна от неуспеха си, Рая стигнала до края на третото село. Там имало  малка схлупена къщурка. Рая не знаела кой живее в нея, но ѝ било ясно, че няма да са богати хора. Все пак решила да почука и на тази врата, за да потърси някаква работа, с която да си изкарва прехраната. Не след дълго ѝ отворила превита старица, подпираща се на бастуна си.

  - Добър ден, бабо! Търся си работа, в замяна на храна и подслон.

  Бабата се зарадвала, защото имала нужда някой да ѝ помага вкъщи. Тя вече била стара и немощна, а живеела сам – самичка.

  - Дал ти бог добро, момиче! Приемам те и то на драго сърце. Влез, седни да похапнем хляб и сол и ще ти обясня с какво можеш да ми помогнеш.

  Рая влязла и седнала на масата с бабата да ядат. Тогава старицата ѝ казала, че в продължение на четиридесет дни момичето трябва да изпълнява задачите, които тя ще ѝ дава. На четиридесетия ден, щяла да ѝ даде най-трудната задача. Ала ако се справела с всичко, щяла да получи голямо възнаграждение за свършената работа. Рая се зачудила, но накрая се съгласила и останала при бабата. Всеки ден вършела ежедневни домашни задачи – да чисти, да готви, да храни кокошките и прасето, да плеви градината. Времето минавало неусетно, а и с бабата започнали да се сближават.

  Ето, че дошъл и четиридесетият ден. Тогава бабата повикала Рая при себе си. Подала ѝ една купа за супа и ѝ казала каква е нейната най-голяма задача.

  - Трябва да се качиш на небето. Там ще потърсиш Слънцето и искам да ми до донесеш тук, в тази купа. Ще се справиш ли?

  Рая се зачудила как ще го направи. Но понеже била много смела, решила да приеме задачата. Взела купата и излязла навън. Погледнала към небето и заговорила на слънцето. Започнала да му се моли да я приеме в палата си и да ѝ помогне да изпълни задачата си. Изведнъж един слънчев лъч се спуснал към Рая. Заблестял много силно и дръпнал девойката към небето. Тя се озовала пред златен палат, който светел от всички страни. След малко от палата излязъл красив, строен момък. Той заговорил с меден глас на Рая.

  - Здравей! Аз съм Райко – Слънцето. Разбрах, че си ме търсила, затова позволих да дойдеш при мен. С какво мога да ти помогна?

  - Аз съм Рая. Една старица ме приюти в дома си и аз изпълнявам задачите, които тя ми дава. Помоли ме да те занеса при нея в ето тази купа. Моля те, влез в нея!

  Райко се засмял. Веднага се смалил и влязъл в купата. С Рая се върнали отново на земята и отишли в селото при старицата. Тя стояла на портата на къщата и чакала. Щом видяла, че Рая си идва с купата, старата жена се превърнала за миг пред очите на девойката в красива вълшебница. Момичето се уплашило, но вълшебницата ѝ заговорила с топъл глас:

  - Браво, Рая! Вече мога да ти призная. Аз съм Слънчовата майка и твоя кръстница. Тук съм, за да те закрилям. Реших да изпитам смелостта и решителността ти. Ето я наградата ти!

  Кръстницата на Рая замахнала с ръка и мигом станало чудо! Рая се озовала облечена в красива бяла рокля, която стигала чак до земята. Косите ѝ били сплетени със златни нишки, а на врата си имала колие с диамант. Тогава Райко я доближил и поискал да се ожени за нея. Рая се съгласила и заедно със Слънчовата майка се качили на небето. Отишли в Слънчовия палат и там вдигнали пищна сватба. Майката на Слънцето ги благословила и всички заживели в хармония и разбирателство за вечни времена!