"Помощта се връща" от Мая Ненкова

Живял някога старец в една порутена къща в малко селце. Казвал се дядо Ангел и винаги помагал на всички, а децата винаги се събирали в малката му къщурка да слушат приказките му в захлас.

Един ден дядото се разхождал и видял две дечица да си играят с хвърчило. Момиченцето го взело от ръката на другото дете, а то се разплакало и изтичало в къщата. Момиченцето пуснало хвърчилото и изтичало при брат си. Дядо Ангел не бил много богат, но въпреки това, тръгнал усмихнат към най-големия магазин за играчки в селцето. Когато влязъл, пред него се разкрила чудна гледка: големи рафтове от горе до долу с кашончета, кукли, хвърчила, още хиляди неща. На витрина били изложени цветни колела и големи пластмасови колички. Старецът видял едно голямо цветно хвърчило. Дядо Ангел отишъл при продавачката и я помолил за две. Извадил кожената си кесийка и й дал една златна монета. След това жената сложила една красива панделка, а старецът си тръгнал. Върнал се при децата и им дал подаръците. Те били много щастливи. Дядо Ангел понечил да си тръгне, но майката излязла от къщата и го поканила на вечеря. След вечеря старецът се върнал у дома.

На другият ден се събудил от жално лаене. Излязъл и видял малко кученце. На врата му имало лента на която пишело „Къща №6“. Дядото знаел къде се намира къщата. Нарамил кожуха си, гушнал малкото животинче и го занесъл на стопанина му. Тай много се зарадвал и дал на стопанина му голямо парче баница. След като се върнал той изял наградата си и излязъл на разходка. Видял една майка да вика по име детето си. Спрял се да и помогне, но и той не успял да го намери. Продължил да върви и стигнал да градският парк. Там едно червенокосо момиченце плачело. Той седнал до него и то му обяснило, че търси майка си. Старецът завел детето при майка му, а тя го обсипвала с благодарности, докато останала без глас. Добрият дядо се прибрал доволен от себе си. Защото той не случайно се казвал дядо Ангел.

Но това е за после, а сега чуйте, как помощта на стареца, ще му се върне. На другият ден се извила страшна буря. Валял дъжд като из ведро, а най-сивите облаци, които човек може да си представи надменно закривали слънцето. Скоро паднала и градушка. Разсърден вятър, бутал дърветата и мятал буретата за боклук като топка. Старецът седял в малката се къщичка уплашен и гледал жално облаците със сините си очи, сякаш ги умолявал да покажат малко от хубавото слънчице и да си вземат дъжда обратно, но те не откликнали на молбата му. Внезапен гръм разцепил мрачното небе. През пролука между вратата и пода нахлула вода. Дядо Ангел взел най-важните неща от къщата си и след няколко минути, седял запъхтян и мокър до кости на пейка, близо до къщата на човека на когото намерил кученцето. Втори гръм разтресъл земята и старецът с насълзени очи видял как малката му къщурка се сгромолясва, след поредният силен удар на бурята. Било много студено и той трябвало да отиде някъде на топло. С голямо усилие станал от пейката и почукал на вратата на къща №6. Отворил му мъжът и веднага го прибрал в къщи. Мигове по-късно седял със сухи дрехи, в топло легло, а добрият човек, му носел супа и чай. Старецът бил много изморен, ял малко и заспал.

На другия ден той се събудил отпочинал и станал от леглото. Излязъл от стаята и видял кръгла маса с осем столчета, на които били насядали майката на която намерил детето, двете дечица на които бе купил хвърчила с майка им и домакинът. Когато децата го видели го запрегръщали, а той им се усмихвал благо. Седнал на свободното столче и майката на червенокосото момиче му дало пресни мекици увити в салфетка. Той ги изял и казал какво е станало предната вечер. След известно време всички решили старецът да остане няколко дни при мъжа, а после да отиде при майката с червенокосото момиче. Дядо Ангел лежал в леглото си и замислено гледал прозореца, когато видял две качулати фигури да разбиват задната врата на къщата. Дядо Ангел извикал домакина и те скоро били зад решетките. Стопанинът на къщата купил хубав пуловер и памучни чорапи на дядото. Той се зарадвал много, а мъжът обикнал дядото още повече.

След месец, двете майки, трите деца и мъжът повикали старецът в градината. Точно до нея седяла прелестна къщурка с прозорци лъснати до блясък и пушещо коминче. Щом влязъл вътре дядо Ангел ахнал. Толкова хубаво било! И всичко за него! От радост се просълзил и обсипвал с благодарности всички. Те му разказвали как построили къщата. Старецът просто не можел да повярва, че те са се трудили така неуморно и изведнъж както гледал усмихнато добрите хора, брадата му изчезнала, сивата му коса се изрусила, кожата му се стегнала и от бръчките му не останала и следа, дрипите му се разкъсали и под тях се появила дреха, която приличала на бяла мантия, а от гърба му поникнали крила с бели пера. Ангелът им обяснил, че е пратен да помага на хората и да ги научи на добро. Искрено им благодарил, махнал с ръка и на масата се появили гозби коя от коя по-вкусна. Откъснал перо от крилото си и им обяснил, че ако имат нужда от помощ само да сложат перото във вода и помощта веднага ще им се появи, и че каквото докосне перото превръща в злато. Така добрите хора станали много богати, но мъдри, добри и отзивчиви.