"Пътуване във времето" от Ния Симеонова

Живял някога един момък. Той мечтаел да стане учител, но нямало как да сбъдне мечтата си, защото нямал достатъчно пари, за да учи. Живеел скромно с майка си, понеже баща му бил починал отдавна.

Един ден, над царството надвиснала огромна беда. Един змей откраднал дъщерята на царя, в която момъкът бил влюбен. Но царят не му позволил да замине, за да я спаси. Той смятал, че вече е мъртва.

Изминала почти година от идването на змея. Майката на момъка се омъжила повторно. Но новият ѝ съпруг, от самото начало, не харесвал момъка. Затова една вечер го прогонил от дома им и казал на жена си, че е заминал да си търси съпруга.

Дълго скитал момъкът. Накрая стигнал в една гора. Когато излязъл от нея, се озовал в нов и различен за него свят, защото тази гора била всъщност портал към бъдещето. В началото момъкът бил много объркан и не знаел къде се намира, защото навсякъде имало коли и автобуси, каквито не бил виждал досега.

Изведнъж от небето се спуснал страшен змей. Той грабнал три момичета, които се били взрели в телефоните си, и ги отнесъл. След като момъкът разпитал хората, разбрал, че това създание от хилядолетия краде по няколко девойки на година, за да засити глада си. Момъкът осъзнал, че това е същият змей, който отвел любимата му. Тогава решил да тръгне по следите му, за да го убие и да отмъсти за смъртта ѝ.

Вървял дни и нощи през поля и гори, планини и долини, непознати градове. Накрая стигнал до едно море. Видял в него прекрасна риба. Цветовете ѝ се преливали като дъгата. Понеже момъкът отдавна не бил ял, решил да улови рибката и да засити глада си. Но тъкмо се пресегнал да я хване и тя проговорила с човешки глас:

 - Моля те, не ме изяждай! Нима не ме позна?! Аз съм твоята любима. Бях пленена от змея, който ме отвлече преди толкова много време.

 - Но как мога да те спася? – попитал момъкът.

 - Само този, който убие змея, може да ме избави от проклятието.

 - Ще сторя всичко за теб, за да те освободя, дори и да трябва да отида на края на света – казал момъкът.

Тогава девойката му дала вълшебен пръстен, с който да я извика, ако има нужда от помощ.

Тръгнал пак момъкът. След няколко дни стигнал до трънлива гора. Още в началото дрехите му се скъсали. Той разбрал, че няма да може да продължи нататък. Изведнъж чул крясък на птица. Близо до него един сокол се бил оплел в клоните на трънливо дърво. Момъкът разкъсал клоните и го освободил. За да му се отблагодари, соколът го пренесъл над гората и му дал меч, с който да се предпази от змея.

Леговището на звяра било точно от другата страна на гората. Докато той спял, момъкът избол очите му. В този миг змеят се събудил и хукнал да бяга. Стигнали до една река. Змеят без проблем минал през нея, но тя била твърде бурна, за да премине момъкът. Тогава той се сетил за пръстена. Извадил го и го сложил на пръста си. Пред него мигом се появила любимата му и му помогнала да преодолее опасната река, като го пренесла през нея. Той извадил меча си и пронизал змея, който си мислел, че момъкът никога няма да успее да го настигне.

Момъкът се огледал. До него стояла любимата му. Те се прегърнали и осъзнали, че вместо в модерния свят, са се озовали в родното си царство. После тръгнали щастливи към двореца.

Царят много се зарадвал, че вижда изгубената си дъщеря и веднага се съгласил да я даде за жена на момъка. А на него казал, че ще му изпълни едно желание. Момъкът бил скромен и помолил царя да сбъдне най-голямата му мечта - да стане учител. Владетелят на драго сърце се съгласил. После вдигнали голяма сватба и младите заживели щастливо до края на дните си.