"Люспа от риба, перо от гларус и една антена за разкош" от Емануела Стамова

Тази история е част от деветия сборник "Приказни истории с БНР Бургас"

публикувано на 14.10.25 в 19:00

Отдавна, много отдавна – може би миналия вторник следобед – дълбоко под морската повърхност, в едно пъстро и весело заливче на Черно море, където мидите си шепнат клюки, а октоподите плетат чорапи от водорасли за зимата, живееха две рибки попчета – Попче и Топче. Те бяха неразделни – като солта и пипера, само че по-мокри.

Попче беше бърз и много умен (според собственото му мнение). Събираше миди по азбучен ред, имаше бележник за развитието на планктона в местността и винаги носеше очилата си, дори под водата (въпреки че нищо не виждаше, защото стъклата бяха… от миди).

А Топче – кръгъл, спокоен и винаги гладен. Беше царят на глупостите. Обичаше да си слага охлюви като каска, да говори с водораслите и най-много се страхуваше да не стане подводна звезда в риалити предаването „Живот на кантар“ на рибен пазар „Велека“.

Те имаха и един най-добър приятел – Тони, гларус с големи мечти и още по-големи слушалки, които никога не бяха включени в нищо. Носи се слух, че вместо дюнера, по погрешка е откраднал тях от дете по главната улица на Бургас.

Тони беше влюбен. Не просто малко, а направо до перушината и обратно! В кого? В невероятната, красивата, талантливата – Чая. Чайка с меден глас и обеци от истински рапани. Тя пееше джаз по скалите всеки следобед, а рибите излизаха от водата само за да я слушат. Бе просто прелестна.

— Момчета! — извика Тони една сутрин, кацайки върху надигналата се над водата глава на Попче (който явно не беше доволен). — Реших! Ще направя радио, за да слушам песните на Чая и по него да ѝ предам моите любовни послания!

— Не може ли просто да ѝ напишеш бележка? — измърмори Топче с уста, пълна с миди.

— Не може! Пробвах — рак изяде писмото. Радиото е по-сигурно.

И така, тримата започнаха да майсторят подводно радио студио. Ползваха всичко, което намираха:

— Кутия от консерва „Русенско варено“;

— Една слушалка от стар телефон, но без кабела;

— Рапан на пръчка, който използваха за микрофон.

Оставаше само една част — антената! Без нея радиото не можеше да излъчва нито любов, нито джаз.

И както често се случва в морските приказки, се появи буря — с вълни, които правеха салта, и мъгла с аромат на риба тон. След нея, на дъното, между гумен плавник и едно сърдито водорасло, Попче и Топче откриха нещо лъскаво.

— Това е… АНТЕНАААА! — извика Попче.

— Мога ли да я хапна? — попита Топче.

— Не! Пише „Собственост на БНР“. Значи е важно. А и се разбрахме, че си на диета от понеделник.

— БНР? — зачуди се Топче. — Българска надморска риба?

— Не! — поправи го Тони. — Това е Българското национално радио! Най-великото място за джаз, новини и любовни обяснения от сутрин до вечер и понякога — времето в Созопол!

Вързаха антената с ластик от бански, поставиха я на върха на радиото и… клик!

— Добър ден! Вие сте с програмата „Джаз под небето“ по БНР! Днес слушаме Чая и нейния нов хит „Крилато сърце“!

Тони се разтрепери.

— Това е тя! Това е нейният глас!

Попче започна да танцува джаз самба, Топче ядеше, без да спре ритмично да мляска.

Изведнъж, неочаквано от небето се спусна самата Чая с микрофон в едното крило и нотна тетрадка в другото.

— Кой пуска гласът ми в ефир? — попита тя подозрително.

— Аз! — каза Тони, заеквайки от вълнение. — Сглобих радиото, защото те обичам повече от всички рибки в морето, повече от всички гларуси на централния плаж на Бургас и дори… повече от любимата ми закусвалня.

Чая го погледна с едното си око. После завъртя глава и го погледна с другото. После погледна радиото. После пак него.

— Това, мил гларусе, е най-смешното, най-сладкото и най-морското обяснение в любов, което съм получавала. И… доста по-добро от онзи делфин, който ми свири на рапан.

И тогава, напълно неочаквано, тя каза:

— Искате ли да правим предаване заедно? „Риба, джаз и чувства“ — по БНР всяка неделя? С интервюта, песни, рецепти за морска салата и рубрика „Гларус пита“?

— Даааааа! — извикаха в хор тримата.

Оттогава шоуто стана хит. Попче водеше новините, Топчеводеше дегустациите, а Тони и Чая пееха джаз дуети. Всички ги слушаха — от най-малката скумрийка до най-стария октопод.

А на антената сложиха табелка: „Благодарим ти, БНР. Ти съединяваш сърцата и… мидите.“

Край. (с малко пясък и много водорасли)

Автор: Емануела Стамова – 12 г. ОУ „Георги Бенковски“ – Бургас учител: Стефка Нонева – Георгиева

Тази история е част от деветия сборник „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от деветото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". Авторите са на възраст от 6 до 18 години.

Деца от цялата страна и българчета от чужбина ни изпращат своите истории за приключения, вълшебства, принцове, принцеси и дракони, фантастични пътешествия в космоса, пътуване във времето и други.

➡️ http://bnr.bg/burgas

➡️ http://facebook.com/bnrburgas

➡️ http://www.facebook.com/groups/BNRBurgas

➡️ http://www.instagram.com/BNRBurgas

➡️ https://twitter.com/BNRBurgas

➡️ https://www.threads.net/@bnrburgas

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Раздел "Магическото радио":

"Люспа от риба, перо от гларус и една антена за разкош" от Емануела Стамова

Тази история е част от деветия сборник "Приказни истории с БНР Бургас"

БНР подкасти:

"Булевард Демокрация" на 25-ти ноември

Добро утро с БНР Бургас на 25 ноември!

"Булевард Демокрация" на 24 ноември

„Отвори очи от 7 до 10 с БНР-Бургас“ на 24 ноември!

Очаквайте в „Истории за Доброто“ от 17 до 18 часа:

Очаквайте в „Ева в неделя“ на 23 ноември:

"Ден до пладне" на 22 ноември

"Булевард Демокрация" на 24 ноември

Добро утро с БНР Бургас на 25 ноември!

„Отвори очи от 7 до 10 с БНР-Бургас“ на 24 ноември!

За БНР