"Вълшебната пръчица" от Алек Андреев

Един слънчев ден, реших да отида на къмпинг. Забавлявах се, правех си барбекю. Изведнъж чух шум в гората. Отидох да видя какво се случва. Видях една катеричка, която хапваше лешници върху малка кутийка. Отворих кутийката и видях златна пръчица. Докоснах я, а тя ми проговори. Какво чудо! Каза ми, че притежателят ѝ може да има всичко. Освен това, ще може да разбира езика на животните.

Зарадвах се много! Какви ли тайни щях да науча?

Взех магическата пръчка и побързах да се прибера у дома. Докато вървях по пътя, чух невероятни истории от животните за приказни страни и хора. Вдъхновен от тези разкази, реших да уча магията и да пътешествам. Цели три години пътешествах. Видях чудни страни. Но един ден се случи нещо необикновено.

Плувах с делфините и се намерих пред един проход, образуван от две скали. Бях любопитен и реших да вляза.

О, небеса, това беше огромна скална ниша! В нея беше заседнал кораб!

Влязох в кораба и започнах да обикалям. Намерих карта. Опитах се да я разчета и се оказа, че тя посочва пътя към съкровище. Реших да търся съкровището.Пътят беше дълъг и опасен. Стигнах до планина, пълна с изненади. Падах, ставах, но стигнах върха. И що да видя – Дракон! Първо си помислих, че е илюзия, но когато той започна да сипе огън и жупел върху мен, разбрах, че с него шега не бива. Какво да правя тогава? Сетих се. Имах златната пръчка. Извадих я и превърнах дракона в заек. След това, с помощта на магическата пръчица, се върнах у дома с огромно богатство.

Бях приказно богат и пътувах. С времето забелязах, че има много бедни и нещастни хора. Изпитах желание да ги направя щастливи. Раздадох съкровището на бедните хора, които имаха нужда от него.

За мен остана истинското чудо - да говоря с животните и да обикалям широкия свят.

История с папагал, прилеп и дракон

Радина Георгиева Златанова – 7 г.

учител: Маргарита Дечева

ДГ “Морска звезда“, група „Златна рибка“ - град Бургас.

Един ден, папагал на име Щерион решил да се разходи, а папагалите се разхождат, летейки. Та той летял, летял и стигнал до едно дърво, кацнал, за да си почине и да подремне. Преди да заспи обаче видял един прилеп. Щерион го попитал за името и прилепа отговорил:

-Казвам се Тайгър и съм тук, за да търся моето съкровище, а то е при един дракон. Драконът е много страшен и има остри, опасни зъби.

Щерион попитал срамежливо:

  -Може ли да търся с теб?

  -Разбира се че може – каза прилепът – тъкмо ще имам компания , но ще летим само вечер, защото тогава драконът спи. Но ти ще трябва да си държиш езика зад човката, защото той има добър слух.

Тогава Щерион попита с любопитство:

  -А какво е съкровището?

  -Едни златни перли, които драконът открадна от семейството ми – отвърна Тайгър.

  -Сигурно е много неприятно да ти вземат нещо твое и то толкова скъпо.

Докато си приказват и летят, двамата нови приятели стигнали до пещерата на дракона крадец.

  -Шшшш, да не събудим дракона!

Но от пещерата се чуло хлипане. Влезнали вътре за да видят от къде идва този звук и с изненада видели, че дракона плаче. Папагала  Щерион попитал без страх :

-Защо плачеш?

  -Защото годеницата ми изчезна – отвърнал дракона. Тогава той им разказал своята любовна история.

  -За първи път видях моята любима драконица, докато летях самотен над морето. Тя беше огромен розов дракон с лилави шипове на гърба, беше любов от пръв поглед. Тя се казва Виктория. След няколко седмици ѝ предложих брак и тя се съгласи . Исках да ѝ подаря пръстен със златни перли, най-редките и красиви перли.

  -Но защо открадна нашите? - попита тогава Тайгър.

Дракона отговори:

  -Защото само вие имате такива. Съжалявам много, че откраднах перлите. Нямах пари за да купя. А много исках да зарадвам драконицата. Много ме е срам от постъпката ми. – отвърнал дракона – Извинявай!

  -Прощавам ти, но ми обещай повече да не крадеш – казал прилепа.

  -Обещавам, честна драконска! – гордо заявил той.

  -Да потърсим Виктория, какво чакаме още? – готов за приключения предложил Щерион.

Драконът споделил с новите си приятели, че последно е видял Виктория да отлита към пещерата на своите родители и не се е върнала вече цяла седмица. Тогава Тайгър предложил да отидат да проверят първо там. Два дни летели за да стигнат до пещерата в съседната планина. Още като наближили видели розовата драконица сама пред входа на пещерата. Драконът много се зарадвал, че вижда своята любима, но бил и притеснен какво ще му каже тя. Виктория го погледнала с тъжни, но и радостни очи. Папагалът и прилепът ги подканили да си поговорят и розовата драконица разказала, че е видяла откраднатите перли. Разбрала е за постъпката на дракона, натъжила се е и се е разочаровала от нейния любим, за това си е тръгнала.