Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Микола Капитоненко: Зеленски изпълнява предизборно обещание с предложението към Путин за среща

Украинският президент Володимир Зеленски се опитва да докаже, че прави всичко по силите си да промени руската позиция за Донбас.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Среща Украйна-Русия, преговори в разширен състав на Нормандската четворка и първи пряк контакт между Володимир Зеленски и Владимир Путин. Какви сигнали изпраща новият украински президент, какви са мотивите за този стратегически ход - вътрешнополитически или външнополитически. И то точно след посещението на европейските лидери Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер - защо точно в този момент идва това предложение?

Тоня Димитрова разговаря с Микола Капитоненко - експерт по външна политика към Международния център за политически изследвания в Киев.

- Какво цели украинският президент Зеленски, като предложи среща на руския си колега Путин?

- Идеята за директни разговори с Путин беше едно от ключовите обещания на Зеленски по време на кампанията за президентски избори. Беше само въпрос на време това предложение да бъде отправено. Според мен то е по-скоро свързано с парламентарните избори в Украйна, отколкото с посещението на европейските лидери. Основната идея е, че Зеленски се опитва да докаже, че прави всичко по силите си да промени руската позиция за Донбас. Ето защо разговаря с Путин няколко дни преди изборите.

- В отговора си руският президент поставя като условие за среща сформиране на нов кабинет в Украйна и проведени избори за Върховна Рада - защо?

- Той изчаква да види каква и дали ще има реална промяна в украинската политика за конфликта в Донбас, а това ще стане ясно едва след парламентарните избори, защото преди това президентът няма достатъчно влияние. Няма правителство, което да е отговорно за тези промени, няма външен министър, който да приложи промените. Така че Путин чака да види какво ще направи новото правителство, до колко е бил сериозен Зеленски по време на предизборната кампания като обещаваше, че ще донесе мир в Донбас и дали той и неговото правителство ще са готови на отстъпки спрямо Русия. Освен това, Путин иска да види дали въобще Зеленски ще може сам да сформира правителство, дали партията му ще получи мнозинство в парламента или ще трябва да прави коалиция с други политически сили и най-вече иска да види дали ще е възможна коалиция между партията на Зеленски „Слуга на народа“ и проруския опозиционен блок.

- Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Москва е внимателна със Зеленски, а руският премиер Медведев обяви, че позицията на украинския президент не е много ясна - кое не е ясно за Русия?

- За Русия все още не е ясно какви ще са приоритетите на украинската външна политика и политиката по сигурността. От една страна имаше обещания на Зеленски да  рестартира и преформулира външната политика на предишното управление и да постави по-голям акцент върху управлението на конфликта в Донбас и вероятно да продължи с Минското мирно споразумение. Това са обещания от кампанията му, но след като стана президент и при редица чуждестранни посещения и в разговори с други високопоставени политици в Украйна, той точно обратното повтаряше официалната реторика на предишния президент Петро Порошенко. Сред ключовите елементи на тези изказвания е възпирането на Русия, членството в НАТО и Европейския съюз - това са обичайните цели на външната политика и на Порошенко. Сигналите са смесени  и Кремъл наистина ще трябва да почака и да види как ще изглежда външната политика на Зеленски - дали тя ще е продължение на предишната президентска администрация или този път ще има място и за Русия във външната политика.

- Проруския кандидат за президент Юрий Бойко също предлагаше преговори и директни разговори с Москва, кое е различното в предложението на Володимир Зеленски?

- Има две основни разлики - едната е форматът, а другата е в съдържанието. Форматът е различен. Бойко предимно говореше предимно за преговори между Киев и Москва и вероятно между Киев и лидерите на така наречените сепаратистки републики. Това би било обсъждане за автономия за сепаратистките републики в замяна на връщането им под контрола на украинските власти и по този начин превръщането им в инструмент на руската политика вътре в Украйна. Докато Зеленски говори за дискусии с Путин, в които да участват лидерите от Нормандската четворка - Германия и Франция, както и лидерите на Великобритания и Съединените щати. Това са многостранни дискусии, които да ангажират тези държави в конфликта. А що се отнася до съдържанието - не мисля, че Зеленски е готов открито да обсъжда в този формат автономия на така наречените републики в Донбас, по-скоро ще става въпрос за отговорността на Русия, за възстановяване на териториалната цялост и изпълняване на условията по Минското споразумение.

- Прогресът по Минското споразумение е почти блокиран - какво ще се промени с разширяването на формата на Нормандската четворка и с присъствието на Тереза Мей и Доналд Тръмп?

- Поканата за Доналд Тръмп и Тереза Мей във формата е нова идея, но тя не е добре подготвена заради приближаващите избори и заради нагласата, че просто нещо трябва да се направи. Не мисля, че Тръмп и Мей ще приемат поканата, нито пък, че нещо значимо ще се промени, защото ключът към Нормандската четворка е позицията на Русия и дали въобще има допирни точки между Украйна и Русия. Другите държави играят важна посредническа роля, но те не могат съществено да влияят върху динамиката на конфликта. Трябва да се върнем към тази идея отново след изборите, да обсъдим кои биха били плюсовете за Украйна с разширяването на Нормандския формат и какви допълнителни рискове биха изникнали, защото ще е по-трудно да се постигне какъвто и да е консенсус в по-широк формат. Това предложение беше не добре подготвено.

- Володимир Зеленски вече постави своите условия на Русия за Луганск и Донецк - какви са тези условия и в правото си ли е Москва да казва, че Зеленски не е в позиция да поставя ултиматуми или условия?

- Руснаците се усещат силни, вярват, че могат да чакат и че времето тече в тяхна полза, а на Украйна наистина й липсва преговорна сила и ние не може просто да казваме какви изискваме от Русия. Зеленски очерта своите червени линии, а те са, че Украйна не търгува с хора и територии. Това е ясно, но въпросът е в такъв случай с какво е готова да търгува Украйна. Според мен единственият възможен отговор е автономния статут на така наречените републики в Донбас, но точните условия, степента на автономност и бъдещите руско-украински отношения са ключовите въпроси, на които трябва да се отговори преди да бъдат формулирани каквито и да е приоритети за справяне с конфликта в Донбас. По мое мнение няма ясна стратегия и затова Зеленски повтаря добре познатите в Украйна слогани, че Донбас и Крим са украински, че искаме мир и единственият начин за това е пътят на дипломацията, но още не е ясно какви инструменти за политически и дипломатически  натиск ще бъдат приложени.

- Имаше много съмнения дали Зеленски ще успее да излезе от ролята на комедиен актьор и да влезе в ролята на държавник. Около 3 месеца след началото на мандата му как мислят украинците - може ли той да бъде държавник?

- За няколко месеца се оказа, че не е толкова трудно да бъдеш украински президент, колкото твърдяха привържениците на Порошенко по време на предизборната кампания. Изглежда като, че ли някои институции функционират независимо от това кой е президент и всичко зависи от екипа на президента, който има достатъчно опит. И обратно на очакванията на мнозина, Зеленски все още има доста висока подкрепа. Седмица преди парламентарните избори неговата партия „Слуга на народа“, която беше създадена едва в навечерието на президентския вот и чиято партийна листа е пълна с неизвестни кандидати, се радва на около 50% подкрепа и има всички шансове да получи мнозинство във Върховната Рада и да сформира сама правителство. Това е нещо немислимо, доста нова за украинската политика и означава, че хората продължават да вярват на Зеленски

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Доц. Калина Иванова: Библиотеките са повече виртуални, отколкото физически гостоприемни

Технологичните обновления в библиотеките са по-напред, отколкото материалната база . Това каза пред БНР новоизбраната директорка  на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" доц. д-р Калина Иванова. " Ние сме все повече виртуални, отколкото физически гостоприемни . Трябва да се промени това, за да бъдем с едно приятно лице за..

публикувано на 07.01.25 в 15:02
Руслан Борисов

Астрологът Азарей: През 2025-а българите ще се обърнат към семейството и традициите

2025-а ще бъде интересна. Четири големи планети ще сменят знаците , в които са били през последните години. Това е забележително и ще доведе до турбулентност , каза в ефира на "Нощен Хоризонт" Руслан Борисов, познат като астролога Азарей .  " Всяка промяна иска ние да се преоблечем в нови дрехи , да се преоблечем в нови мисли, в нови идеи, а..

публикувано на 07.01.25 в 14:15
Тодор Божинов

Как върви новият сезон в зимния туризъм - предимства и проблеми

Как започна и как се развива новият сезон в зимния туризъм у нас, с неговите прелести и проблеми. Това е темата на поредното издание на неделното предаване "Пътувай с "Хоризонт". По нея разговаряхме с Тодор Божинов – по професия продуктов дизайнер, а като хоби – турист, пътешественик, скиор и основател на тематичния сайт Кашкавал турист...

публикувано на 06.01.25 в 14:02

С изложба в Израел протестираха карикатуристи

Проливни дъждове заливаха Израел в дните на еврейския празник Ханука, който започва от Коледа и завършва на Нова година. Въпреки дъждовете и опасността от бомбардировки, почитатели от цялата страна пристигаха пред затворената сграда на Музея на карикатурата в град Холон, за да видят изложба на открито, която се подновява всеки ден...

публикувано на 06.01.25 в 11:54
Добромир Ганев

Добромир Ганев: Цените на имотите са огледало на дисбалансите в икономиката

" 11 областни града в страната са с цифри под 1000 евро на квадратен метър . 12 областни града са с цифри от 1000 до 1300. Само два областни града са над 1400 – София с 2400 евро и Варна. Пловдив е до 1300 евро на квадратен метър." Това каза пред БНР Добромир Ганев от Националното сдружение "Недвижими имоти". По думите му, причините за..

публикувано на 06.01.25 в 09:03

Богоявление е!

Отбелязваме един от най-светлите християнски празници – Богоявление, известен още като Йордановден. Този ден символизира кръщението на Исус Христос във водите на река Йордан от Йоан Кръстител . При кръщението на Исус се разкрива на човеците и тайната за триединната същност на християнския Бог - Светата Троица се състои от Бог, Син и Свети Дух...

публикувано на 06.01.25 в 07:06

Един от двата най-стари храма в Ловеч - "Успение Богородично", се нуждае от спешен ремонт

Вече близо два века храм „Успение Богородично“ в стария квартал на Ловеч пази историята и духовността на града. В него още отекват стъпките на йеродякон Игнатий - Васил Левски, който при честите си идвания в града е участвал в богослуженията в храма. Дълги години с него е служил и поп Кръстю Никифоров. Храмът е недвижима културна ценност от национално..

публикувано на 05.01.25 в 07:09