Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Петя Кокудева между елфите от Фарьорските острови и пустинята Атакама

Петя Кокудева
Снимка: Здравко Петров
Детската писателка и пътешественик Петя Кокудева, автор на книгата "Поздрави от синята палатка", гостува на предаването "Закуска на тревата" между две свои пътувания - в Скандинавия, до Фарьорските острови, и до Южна Америка. 

Фарьорските острови са 18, скупчени са между Исландия и Шотландия, разказа Петя в предаването "Закуска на тревата". 

Кадър от Фарьорските острови
"Те са вулканични острови, които изглеждат като шприцовани, със зъбати форми. Обозрими са - можеш да видиш целия остров. формите им са много причудливи. Живеят много особено хората - на много студено, на страшно ветровито. Ние бяхме лятото - тяхното лято, бяхме с абсолютно зимно снаряжение. На палатка бяхме, някъде към две седмици. Когато палатката е експедиционна - здрава и ниска като нашата, може да се живее съвсем спокойно. Само че те събуждат овце сутрин, блеят много рано около палатката, по ливадите. Овцете там са много повече от хората. И е интересно - тъй като живеят на тъмно, студено, неприветливо време, имат много истории, много легенди. Имам чувството, че имат повече живот в нереалното, в тоя наратив, отколкото навън."

Фарьорците и голяма част от исландците вярват в елфи или поне много убедително твърдят, че вярват, сподели още Петя Кокудева. Според нея това е "много хубав начин през тези истории и вярвания за елфите, които живеят в камъни и дървета, да предадеш някакво ззнание и респект към природата".

Личен архив
"Да речем, една страхотна фарьорска история, която много ми харесва - за един огромен камък, около който мирише всяка сутрин на прясно кафе и на палачинки. И когато изграждат път и разбиват камъка, тази миризма изчезва. И хората страдат, че елфите са си отишли и не готвят закуска сутрин повече. По един такъв симпатичен, забавен, ненатрапчив начин, си поддържат отношения с природата, които са здравословни."

Кадър от Фарьорските острови
Относно връзката между хората и природата Петя Кокудева даде пример със старинната библиотека в португалския град Мафра. "Там прилепите вечер влитат в нея свободно. Има едни дупки в тавана - така е конструкцията на библиотеката, не са пробити за тях. И всъщност те унищожават всички насекомки, летящи, които могат да унищожават книгите, които са страшно ценни и стари."

Скоро Петя Кокудева заминава на пътешествие в Южна Америка. Насочила се е към Чили - пустинята Атакама и към Патагония. Маршрутът включва и Перу.

"Земите на инките, които са по-известни с Мачу Пикчу, но там, тъй като е много туристическо, не знам дали точно ще отидем на този връх, но свещената долина на инките е по-голямо, по-обширно място."

Петя Кокудева е публикувала 95 истории за различни места по света, от пътешествия на пет континента. 

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Снимки: Личен архив - Петя Кокудева



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Здравко Димитров

Дефицит ли е милосърдието: Защо пчелар от Враца дари 1 тон мед на деца и възрастни хора?

Доброто, също като любовта, може да се окаже лудост. За тази нестандартна трактовка ни подсеща един врачански пчелар, който споделя как му е хрумнала "откачената идея" да дари 1 тон мед на деца в неравностойно положение и на бедни възрастни хора.  Идеята беше да се направи нещо добро , съвсем естествено обяснява врачанският пчелар Здравко Димитров...

публикувано на 19.11.25 в 09:40

"Преди и след": Истории за цензуриране, нагаждане и неудобни писатели

Какъв е пътят на една книга, за да достигне тя до читатели? Ако днес можем да споделяме творчеството през социалните мрежи или лесно да се самоиздаваме, то преди 1989 година съдбата на една книга, а много често и на нейния автор, е съвсем различна. "По времето на социализма ние се снабдявахме и със западни книги. По какъв начин - крадяхме от..

публикувано на 12.11.25 в 12:41
 Габриела Хутелън

Габриела Хутелън, която иска да свърже българите в Белгия

Да живееш в Белгия и да се чувстваш у дома. Това е възможно - казва нашата сънародничка Габриела Хутелън. Тя е от София, но от пет години живее в едно малко село близо до границата на Белгия с Нидерландия , където я е завела любовта и е създала семейство. Попадайки на новото място, Габриела започнала да търси контакти с наши сънародници,..

публикувано на 11.11.25 в 10:45

"Родопската теснолинейка Септември - Добринище" е вече на книжния пазар

В "Нощен хоризонт" гостува Кристиан Ваклинов, "будител - пазител" на историята и настоящето на единствената работеща теснолинейна жп линия у нас. Той е председател и на Гражданско сдружение "За теснолинейката", създател и на единствения у нас музей на теснолинейката в гара Цепина. В началото на месец октомври Ваклинов издаде и супер луксозната..

публикувано на 10.11.25 в 11:20
Премиера на книгата

"Приключенията на една блондинка" - среща с автограф и чаша вино на 12 ноември

На 12 ноември от 17,30 часа на среща с автограф и чаша вино в Коктейл бар "Опус" на ул. "Иван Вазов" 8 Мариана Кирова кани приятели и почитатели на премиерата на новата си книга "Приключенията на една блондинка". В книгата са включени разкази и новели, както и едноименния роман, който е обект на второ издание . Излезе от печат новата книга..

публикувано на 10.11.25 в 08:00

Траханата от Пелевун - вкус, който пази традициите живи

Едно ястие от векове събира хората и гради мостове между поколенията – траханата . Позната още от времето на Древна Персия, днес това тестено изкушение не е просто храна, а символ на домашния уют и споделеността. Ивайловградското село Пелевун е сред малкото места у нас, където традицията се пази жива и оживява всяка есен с Празника на..

публикувано на 09.11.25 в 07:35
Мирчихан Мехмед

Мирчихан Мехмед: Чужденците много харесват българските торти

Мирчихан Мехмед или Мери, както всички я наричат е от Русе, но от 15 живее в Белгия. В страната на шоколада, младата жена открила възможността да осъществи своите кулинарни таланти и да превърне това, което й доставя радост, в удоволствие за другите - да прави десерти, торти и други сладки изкушения . "Как тръгна всичко? Аз торти и..

публикувано на 03.11.25 в 12:28