Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Зад Желязната завеса - спомените на един ветеран от разузнаването

Димитър Вандов (л) присъства на тържествената церемония по връчването посмъртно на почетния знак на Министерството на отбраната „Свети Георги I степен“ за офицери - на военния разузнавач о.з. полк. Пеньо Пенев
Снимка: Министерство на отбраната

Какви са били рисковете за разузнавачите в миналото, по време на Студената война, когато България и армията й бяха от другата страна на Желязната завеса?

Началото на 50-те години на XX век. Втората световна война е приключила. Светът е обаче разделен на изток и на запад от Желязната завеса. След серия исторически събития България е в съветската сфера на влияние и граничи със Запада. На югоизток е Турция, която от 1952 година е членка на западния военнополитически съюз НАТО. България е член на Варшавския договор – военен съюз, създаден от тогавашния Съветски съюз.

О.з. полк. Димитър Вандов вече е в резидентурата на военното разузнаване в Истанбул, когато при него идва друг негов колега - Пеньо Пенев. Политическата обстановка по света и у нас е изключително сложна, спомня си за събитията отпреди 67 години 94-годишният полковник Вандов. 

„Трябваше да решаваме много сериозни задачи. На първо място, трябваше да издирим подходящи лица в турската администрация, които разполагат със секретна информация, да им водим разработка с цел вербовка. Трябваше да установяваме контакти с изведените от България агенти по турска линия по времето на изселването на 49-та, 59-та и 51-ва година. Нашите разузнавателни служби изведоха доста голям брой агенти в Турция. Трябваше да контролираме тяхното развитие и там, където е целесъобразно, да ги възстановяваме връзките с тази агентура. По това време у нас се развиваше горянското движение. Така че бяхме длъжни да знаем кой минава границата, при кого отива и защо. И бих казал, че се справихме достойно с тази задача.“ 

Ситуацията е била такава заради обтегнатите отношения между Изтока и Запада. Но военните разузнавания са били нужни заради поддържането на баланса, пояснява военният експерт и бивш заместник-министър на отбраната Симеон Николов в документалния филм на ВТК за разузнавача Пеньо Пенев.

„Военните разузнавания навсякъде са имали едни и същи задачи. Те са били насочени към запазване на мира, на стабилността, поддържане на баланс, възпираща роля. А необходимостта от такива задачи произлиза и от пряката заплаха тогава – от конфликтната ситуация между двата блока, конкретната опасност срещу нашата страна. Не е възможно, след като знаеш, че в ракетите „Онест Джон“(“Честният Джон“ – бел. ред.) с ядени и бойни глави, дислоцирани в Турция например, са заложени параметрите за удар по Пловдив, по Казанлък и други български градове, да не разузнаваш тези въоръжения.“

За същия филм военният разузнавач Иван Пенков уточнява, че Турция по онова време се е считала за най-сериозния противник на страната ни.

„Тя имаше огромна армия в този период, втората след САЩ в рамките на НАТО. А задачите по линия на Варшавския договор във военен план бяха да разузнава турските въоръжени сили и гръцките въоръжени сили. Като главно направление Турция, която планираше отбранителна операция в направлението на Кавказ, а ние, съвместно със съветските въоръжени сили, по направлението на Босфора. Поради това разузнавателните задачи за България, за българското военно разузнаване в този период са твърде тежки. Разчита се главно на нашето разузнаване.“

94-годишният полковник Димитър Вандов разказва от дистанцията на времето за рисковете на професията. През юни 1956 г. Пеньо Пенев е задържан от турските власти.

„Неслучайно турците попаднаха на Пенев. Коя беше причината? Първо, те заеха вече, че той е военен разузнавач. А един процес против военен разузнавач е с много по-големи възможности за пропаганда против България.“

Второто свиждане с Пеньо Пенев било по-добро от първото, свидетелства още разузнавачът ветеран. Срещата се състояла в щаба на Първа армия.

„Пеньо го доведе го един войник. Крепеше го, защото той не можеше да ходи, беше пребит. Куцаше, но имахме възможност и с него да разговаряме доста подробно. Той разказа за инквизициите, които са му прилагали. Дори показа кожа от ходилата на краката си, които са паднали в следствие на тежките побоища. Пеньо се държа геройски. Той защити не само себе си, защити и колегите си, защити и ръководството на разузнаването и ръководството на отбраната. Защити държавата“, смята Вандов.

През 1964-та година Пеньо Пенев се връща в България, разменен за девет турски агенти.

Димитър Вандов присъства на тържествената церемония по връчването посмъртно на почетния знак на Министерството на отбраната „Свети Георги I степен“ за офицери - на военния разузнавач о.з. полк. Пеньо Върбанов Пенев (1926 - 2015). Вандов поиска Пенев да получи от президента посмъртно най-високото държавно отличие. 

Целия репортаж чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Храма Св. Иван Рилски в село Горни Угорелец

"Счупена вяра" - фотопроект с мисия за възстановяване на храмове у нас

В дните, в които се поздравяваме с вяра във Възкресението, ще ви срещнем с хора, които с вяра и много работа се опитват да възкресят рухналите под напора на времето църковни сгради. Става дума за един фото - проект и десетки храмове в страната, за будни хора, хванали се за ръце. Нагледали сме се на православни храмове, изтърбушени и..

публикувано на 22.04.25 в 10:58

Дарителска кампания за нов храм в село Тученица

Дарителска кампания набира средства за изграждане на православен храм в плевенското село Тученица. Местните хора са пожелали новият храм да носи името на Света Параскева .  Градежът вече е в ход, но са нужни още средства за завършването на храма.  За каузата е организиран благотворителен концерт, каза Борислав Ботев, един от организаторите на..

публикувано на 21.04.25 в 17:43

Боряна Данаилова: Трябва да бъдем добри хора, за да ни се случват чудесата

Група доброволци откриха и възродиха за вярата забравена скална килия, обитавана от монаси още през Средновековието. Това се случва в русенското село Красен, сгушено в скалния венец на природния парк "Русенски Лом". Името на село Красен не е непознато за хората от цялата страна. Нека припомним, че то е "родното място" на пастет "Апетит",..

публикувано на 20.04.25 в 11:25

Ученици от София ще защитават свой проект пред космическото общество на САЩ

„През грапавините към звездите“ ще поеме група деца, които учат в столични училища. Български ученици с награда от конкурс за проектиране на космическа колония През юни те ще защитава своя проект за селскостопанска структура за отглеждане на растения в космоса - „Галантус“ пред Националното космическо общество в САЩ. Защото са..

публикувано на 20.04.25 в 10:56

Божият кръст беше издигнат в разрушеното гето в "Захарна фабрика"

Божият кръст беше издигнат вчера - на Велика събота, в разрушеното ромско гето в столичния квартал "Захарна фабрика". В началото на седмицата незаконните постройки бяха разрушени. Жителите на махалата посрещнаха Възкресение Христово под открито небе, с вяра в сърцата си. Убедени са, че Бог е милостив. "Най-важното, което сме..

публикувано на 20.04.25 в 06:18
Бена и Богомил с едно от момичетата

Незрящо семейство отглежда двете си деца в бивше работническо общежитие

Незрящо семейство отглежда двете си малки деца в бивше работническо общежитие в столичния квартал Люлин.  Бена и Богомил се грижат за 4-годишната Лора и бебето Габи върху площ от 30 квадратни метра и от няколко години чакат предложение за общинско жилище.  Справят се сами с пазаруване, готвене, чистене, както и с разходките на..

публикувано на 19.04.25 в 12:27
Мийя Лимберг и кученцето Бела

Щастливата развръзка за Белла и Били - две кученца по време на войната в Газа

За войната между Израел и Хамас, започнала в приграничните кибуци на еврейската държава и продължаваща и до днес е писало много и от различни гледни точки.  Днес разказваме обаче за приключенията на на две кученца по време на война и щастливата развръзка . Мийя Лимберг, ученичка в музикалното училище, нейното кученце Белла..

публикувано на 19.04.25 в 09:18