Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Семейство в извънредно положение

Толкова ми е трудно да кажа: „И с това ще се справим”, казва Мая от следващия репортаж

Снимка: Архив

"Когато е много тежко, човек се спира и си дава равносметка. Явно много хора сме си дали равносметка сега за много неща – кое е по-важното, кое е по-значимото, защо трябваше да се стигне до това – да повали толкова много народи един вирус, за да си кажат: животът наистина е ценен, животът е мимолетен, какво правим с него и хората около нас." Това са размисли на Мая, майка на две деца, чийто дневен ред се е преобърнал тотално заради извънредното положение и пандемията с коронавируса. 

Как една глобална криза пренарежда живота на едно семейство? Какво е да се събудиш и животът ти да е различен, непредсказуем, неподвластен на собствените ти посоки. В който нямаш думата и вървиш в начертана от други посока?

"Живея в един филм, в който аз съм главната героиня, но никой не ме е питал да участвам в този филм - и това е може би бунтът в мене. Аз не съм съгласна с това, но нямам гласност в момента", казва Мая в предаването "Хоризонт до обед".

Семейството й живее под наем в София, доходите им бавно потъват, бизнесът на мъжа й е тежко засегнат, тя е по майчинство, а фирмата, в която е работила, е преустановила дейността си - познат за мнозина сюжет. 

„Всеки ден се опитвам да си кажа – може би следващият ден ще е по-добър, може би ще чуем нещо по-добро или ще мога да обясня на 4-годишното си дете защо не може да види приятелите си, какво означава да не може да излезе, защо площадките са оградени, какъв е тоя вирус”, допълва Мая и продължава:

Това време на несигурност, на абсолютно невиждане на бъдещето сковава страшно много сърца, умове, мечти. За мен борбата е по-скоро в ума. Човешкият ум е силен, но не знам до какъв предел той може да е силен емоционално, духовно, чисто физически. Вече дори не говорим за финансово...”

А финансово вече няма откъде да влязат приходи – такава е равносметката в семейството на Мая, което иначе стриктно спазва въведените ограничителни мерки в извънредно положение. И в ежедневието си търси малки извори на оптимизъм. „Рисуваме страшно много, децата ни правят прически. Играем на игри, които не сме се сещали. Децата помагат в самите домашни занимания”, описва деня симежду четири стени тя. 

Тревогата е неизбежна и често поражда тежки мисли.

„В последните няколко дена седя и се опитвам да намеря някаква логика – какво би представлявал следващият ден, какво би представлявало бъдещето в следващата седмица, в следващите две седмици. Имам една лична вяра вътре в себе си за доброто, за позитивното, за възможното и ми е толкова трудно да я намеря. Толкова ми е трудно да кажа: „И с това ще се справим”, признава Мая.

Четиригодишната дъщеря на Мая нарисувала рисунка. „И каза: „Мамо, тази рисунка е, за да си отиде бактерията от България”. Ние го залепихме долу, на нашия вход. Аз написах съобщение, в което пожелахме на всеки човек, който влезе в този вход и види тази картина, да е здрав, да е пълен с нови сили, с нова вяра. Не очаквах такива аплодисменти от нашите съседи. Бяха толкова докоснати”, разказва още Мая.

Подобни малки жестове я карат да мисли, че от всичко това, макар да не знаем кога ще завърши, ще излезем по-добри.

Аз се надявам всичко това да направи отново хората хора, да направи българина една нация, за която говорим, че е била толкова силна през вековете, толкова обединена. Вярвам и се надявам, че всичко това ще промени отношението на човека към този дар – живота. Защото всичко ни е дадено, но всичко може да ни бъде отнето за един ден, за един час. Това се надявам да стане в края на цялата тази суматоха.”

Историята на Мая чуйте в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Десислава Тихолова с портрета на престолонаследника Борис Трети

131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител

На днешния ден се навършват 131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител. Знае се, че Русе е бил любим град на първия ни следосвобожденски монарх - княз Александър Батенберг. Тук за пръв път той стъпва на българска земя, тук се весели с дипломатите от мисиите на европейските страни и намира спокойствие от софийските политически..

публикувано на 30.01.25 в 19:43

Истории от бунтовно Русе

Другарят - господин - бай Атанас стои на сигурна позиция: да бъде винаги на власт и нокога във опозиция! Годината е 1950 г., когато забраненият от комунистическата власт писател Светлозар Димитров, известен като Змей Горянин пише тази епиграма. Днес обаче сме 2025 г., имаме от почти две седмици редовно правителство. Епиграма за него все..

публикувано на 27.01.25 в 20:48

Без дом, но с доброта в сърцата - истории на хора, които живеят на улицата

Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..

публикувано на 26.01.25 в 06:24

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38