В началото на тази година просветното министерство проведе мащабно допитване до учителите относно новите учебни програми по математика и природни науки в 5-и, 6-и и 7-и клас.
„Направи се промяна в стандарта за учебния план. Увеличаването на учебните часове с половин час повече седмично по математика от 5-и до 7-и клас е вече факт. Той не е предмет на обсъждане през учебните програми, защото учебният план е този, който определя броя на часовете.
И Наредбата за учебния план е вече обнародвана преди учебната година.
В момента дебатът е в рамките на тези часове да има повече време за упражнения.
„Увеличаването на броя на часовете е от полза за децата. Учебното съдържание остава същото, но се предлага увеличаване на броя на часовете за упражнение. Конкретно за практико-приложни задача, за да се предизвика интереса на децата към математика и приложението и в живота“, коментира в „Хоризонт до обед“ Даниела Цочева, дългогодишен учител по математика в ОУ „Васил Левски“ в Ловеч.
„Тези промени, ако станат факт, ще бъдат в плюс, още повече като се има предвид и ниските резултати от националните външни оценявания по математика. Причината за това е не в материала, а че децата все по-трудно сядат да учат, все по-трудно учат отговорно по математика, все по-бързо се отказват да се борят с трудностите – а математиката е трудна наука“, подчерта още Даниела Цочева.
Според Eвгения Костадинова учебното съдържание се запазва, отпаднали са подтеми и понятия, които не е необходимо да се наизустяват от учениците, а остава фокусът към придобиване на умения от учениците.
„Реформата трябва се отнесе и към историята – 60 процента практическа работа и 40 на сто нови знания – това е най-добрата концепция. Историята защо е пренебрегната? “, попита в „Хоризонт до обед“ Мариана Варчева, учител по история в ОУ „Васил Левски“ - Ловеч, най-голямото основно училище в града.
„Реформата е козметична за математиката. А в историята обемът е много голям, децата не могат до го усвоят и е необходим нов похват - сега се изучава разказ за съотношение между историческо събитие и година, в която се е случило.
В пети клас историята е най-трудна, в шести е по-лека, а в седми - те учат история на България, нещо което им е познатоот началния курс, и те 80 на сто от съдържанието го познават.
Докато в 5-и клас се учи праистория и всички държави от античността - това е непознато време за учениците - преди Христа. Затова е по-добре в пети клас да се надгражда. Затова е необходима промяна в историята началните класове - да се учи миналото на българите по адекватен начин и в пети клас да се продължи с повече фактология, работа с исторически карти", коментира Марияна Варчева.
Още по темата можете да чуете от звуковия файл.
Постоянно има дежурни, които се занимават с това да не позволят отношенията между София и Скопие да вървят напред . Това заяви пред БНР бившият македонски премиер (1998-2002 г.) Любчо Георгиевски, лидер на ВМРО-Народна партия. " Всеки път, когато отношенията се подобряват, се случва някой да започне да ги влошава . ... Не знам какво в този момент..
По данни на Европейската ракова информационна система за 2022 г. България е на второ място в ЕС по заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка с 503 смъртни случая. Това е втората водеща причина за смърт от рак при жените от 15 до 45 години в България. Експерти настояват и момчетата да получават безплатна ваксина срещу човешки..
" Учителят се е превърнал в плен на документа. Учителят не е момчето за всичко - той не би трябвало да пази в коридора, на двора или в автобусите. Несвойствените дейности претоварват учителя и той не издържа и отива да прави нещо друго или не е ефективен за своите ученици. Тези неща трябва да решим, за да запазим учителите и да задържим младите в..
" Очаквам ясна позиция на албанските партии, за да се опитаме да се ориентираме какво следва оттук нататък ". Това заяви пред БНР кореспондентът на БТА в Скопие Маринела Величкова. Вчера постоянните представители на ЕС единодушно решиха да започнат преговори с Албания за членство в ЕС, но не и с Република Северна Македония. Решението на ЕС..
Децата у нас са сред най-пристрастените към социалните мрежи. 34% от подрастващите съобщават, че играят онлайн игри всеки ден . Това е един от тревожните изводи на последното проучване върху зависимостта на децата от социални мрежи. Проучването "Здравно поведение при деца в училищна възраст" изследва около 280 хил. деца на 11, 13 и 15 години в..
" Хората с увреждания нямат нужда от съжаление, те имат нужда да се държим с тях като равни, което е проблем в България . Не всеки го разбира. Хората като че ли малко странят, а всъщност те са толкова пълноценни хора, колкото и ние. Това, че имат някакъв двигателен проблем не ги прави по-малко хора от нас ". Това каза пред БНР Вера Асенова..
Хората подценяват проблемите, които замърсеният въздух създава . Това заяви пред БНР Росина Тодорова - председател на Сдружение "Жените в бизнеса и професиите - София", преди пресконференцията "На въздух: Да седнем заедно и да поговорим за профилактиката преди лечението". Темата е част от по-големия проект "Пейка за здраве"...
Необикновен археологически сезон изпраща екипът на проф. Людмил Вагалински, а новите разкрития на Хераклея Синтика привлякоха интереса на целия..
По данни на Европейската ракова информационна система за 2022 г. България е на второ място в ЕС по заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка..
Постоянно има дежурни, които се занимават с това да не позволят отношенията между София и Скопие да вървят напред . Това заяви пред БНР бившият..