Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Обществена трапезария изхранва ежедневно християни и мюсюлмани

Кухнята към храма „Успение Богородично“ в Кърджали работи вече две десетилетия

Снимка: БГНЕС

Над 60 души - християни и мюсюлмани от Кърджали получават eжедневно топъл обяд в обществената трапезария към храма „Успение Богородично“. Основен двигател на инициативата са отец Боян Саръев и неговата съпруга Красимира. Трапезарията работи от две десетилетия. Издържа се от дарения, а сред спонсорите са и български граждани от чужбина

Когато трапезарията отваря през 2002 година, интересът към нея е изключително голям.

„Започнахме с 50-60 човека, с деца, имахме бездомни хора. Постепенно кухнята се разрасна, до 120 човека стигнахме. Давахме им обяд – първо, второ, трето тогава на тоя етап“, спомня си  съпругата на отец Боян Саръев – Красимира. Тя е главният организатор и двигателят на социалната дейност към църквата.

В началото използвали финансова подкрепа от социалното министерство и помощ от общината. Сега трапезарията работи и се издържа самостоятелно. Има една готвачка, която приготвя топъл обяд всеки ден, пет дни в седмицата.

„Кюфтета сос, дроб сарма, боб яхния. Даваме закуски, сладки, сухи пасти, хляб. Много са доволни, че вземат от тук храна. И през студените дни, и през топлите дни…“. 

Работещите в трапезарията познават по име всеки потребител на услугата. Повечето са възрастни хора от Кърджали и близките населени места, с ниски доходи, които нямат помощ от близки и не могат сами да си приготвят храна. Един от тях е Митко Ставрев. Посещава трапезарията от 10 години. Идва всеки ден.

„Благодарни сме на тоя стол тук, че ни хранят. На попадията, на свещеника“. 

Всеки, който има нужда от топла подкрепа, е добре дошъл, казва презвитера Красимира и уточнява – никого не са върнали. Разчитат на собствената си помощ и на финансовата подкрепа от спонсори.

Има хора, които даряват непрекъснато продукти. На този етап вече не ползваме от две-три години помощи от социалното министерство, защото там е голяма бумащина и няма кой да се занимава. Помощи получаваме и от чужбина. На този етап имаме средства да храним хората“, допълва Красимира.

„Имало е такива моменти – вече свършват средствата и пак се явява. Господ ни праща пак някой дарител. Даряват средства и не сме затваряли трапезарията 19 години“, прави равносметка тя.

Освен топла храна, църквата „Успение Богородично“ осигурява и подслон за бездомници. Тази година няма нуждаещи се.

„Ако дойде някой, няма да го оставим, ще намерим място къде да го подслоним“, уверява съпругата на отец Саръев.

Докато ние с отеца сме тука и сме живи и здрави и можем да поддържаме трапезарията, ще я има тази трапезария. Вече след нас който дойде, дано да я продължи.“

Отец Боян Саръев  Снимка: Дарина Григорова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Преди и сега": Народният съд - пълна генна модификация на обществото

Само две седмици след паметния 9 септември "любимият син на българския народ" Георги Димитров дава указания от Москва да се унищожи фашистката интелигенция, а Трайчо Костов нарежда до началото на октомври да са готови списъците с врагове . В същата заповед уточнява, че е задължително при репресиите да се унищожават всички документи и да се..

публикувано на 20.11.25 в 11:46
Здравко Димитров

Дефицит ли е милосърдието: Защо пчелар от Враца дари 1 тон мед на деца и възрастни хора?

Доброто, също като любовта, може да се окаже лудост. За тази нестандартна трактовка ни подсеща един врачански пчелар, който споделя как му е хрумнала "откачената идея" да дари 1 тон мед на деца в неравностойно положение и на бедни възрастни хора.  Идеята беше да се направи нещо добро , съвсем естествено обяснява врачанският пчелар Здравко Димитров...

публикувано на 19.11.25 в 09:40

"Преди и след": Истории за цензуриране, нагаждане и неудобни писатели

Какъв е пътят на една книга, за да достигне тя до читатели? Ако днес можем да споделяме творчеството през социалните мрежи или лесно да се самоиздаваме, то преди 1989 година съдбата на една книга, а много често и на нейния автор, е съвсем различна. "По времето на социализма ние се снабдявахме и със западни книги. По какъв начин - крадяхме от..

публикувано на 12.11.25 в 12:41
 Габриела Хутелън

Габриела Хутелън, която иска да свърже българите в Белгия

Да живееш в Белгия и да се чувстваш у дома. Това е възможно - казва нашата сънародничка Габриела Хутелън. Тя е от София, но от пет години живее в едно малко село близо до границата на Белгия с Нидерландия , където я е завела любовта и е създала семейство. Попадайки на новото място, Габриела започнала да търси контакти с наши сънародници,..

публикувано на 11.11.25 в 10:45

"Родопската теснолинейка Септември - Добринище" е вече на книжния пазар

В "Нощен хоризонт" гостува Кристиан Ваклинов, "будител - пазител" на историята и настоящето на единствената работеща теснолинейна жп линия у нас. Той е председател и на Гражданско сдружение "За теснолинейката", създател и на единствения у нас музей на теснолинейката в гара Цепина. В началото на месец октомври Ваклинов издаде и супер луксозната..

публикувано на 10.11.25 в 11:20
Премиера на книгата

"Приключенията на една блондинка" - среща с автограф и чаша вино на 12 ноември

На 12 ноември от 17,30 часа на среща с автограф и чаша вино в Коктейл бар "Опус" на ул. "Иван Вазов" 8 Мариана Кирова кани приятели и почитатели на премиерата на новата си книга "Приключенията на една блондинка". В книгата са включени разкази и новели, както и едноименния роман, който е обект на второ издание . Излезе от печат новата книга..

публикувано на 10.11.25 в 08:00

Траханата от Пелевун - вкус, който пази традициите живи

Едно ястие от векове събира хората и гради мостове между поколенията – траханата . Позната още от времето на Древна Персия, днес това тестено изкушение не е просто храна, а символ на домашния уют и споделеността. Ивайловградското село Пелевун е сред малкото места у нас, където традицията се пази жива и оживява всяка есен с Празника на..

публикувано на 09.11.25 в 07:35