Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Дария Михалкова възражда автентичната женска носия манофил

Снимка: личен архив

Ще остави ли България поредния траен отпечатък в ЮНЕСКО. Повече от година амбициозен екип работи по автентичната женска носия - манофил.

Ръководителят на столичния ансамбъл "Хоро" Дария Михалкова е на път да сбъдне своята мечта и да възроди автентична фолклорна носия от шоплука. Родът на майка ѝ е от областта граово - района на градовете Перник, Брезник и Трън. Характерна за региона за началото на 19 век е носията манофил. Това е лятна женска дреха, изработена от грубо конопено или ленено платно в натурален цвят, богато извезано по пазвите, полите и ръкавите отвори. Под нея е имало дълга риза от памучно или ленено платно сравнително по-фино изтъкано от това на манофила, също много богато извезана особено по ръкавите.

"Като малка в ансамбъла съм танцувала с ансамблов манофил, който беше по модел на автентичния и това ми беше любимата носия. Постепенно се поинтересувах откъде е и се оказа, че от място, откъдето са майчините ми корени и разбрах защо ми е толкова любимо. Още от тогава си мечтая да имам манофил", каза за БНР Дария Михалкова.

Решена да направи възстановка, тя споделя идеята си със Светослав Петров, който от дълги години се занимава с реставриране на автентични носии и накити в Елена:

"Първият сблъсък с автентичния манофил беше може би 2016 година в София. Отидохме с нея на изложба в Националния етнографски музей и там имаше изложен автентичен манофил, цялата носия, направихме доста детайлни снимки, които ги запазихме и останаха в нас за известно време".

По думите му съхранените манофили в Националния етнографски музей са 300-годишни.

"Можете да си представите колко е разпространено това нещо щом е на 300 години - има запазени може би 2-3 комплекта, ако изобщо са цели комплекти. Принадлежи към един много стар тип облекло, което вече е отминало и за това говорят самите материи, самият начин на украсата, тъй като в по-ново време се залага повече на ширити, гайтани, докато при манофила всичко е бродерия, няма готови елементи, които да довършат украсата".

Снимка: личен архив

След дълги разговори се насочват към Самоков, откъдето е майсторът, който изработва носията - шивачът Ани Йовева:

"Мислех, че няма да ме затрудни кой знае колко, но после не се оказа съвсем така. Аз също отидох в Националния етнографски музей и също съм направила много снимки на този манофил, както и на ризата към манофила".

Тя решила да замени вълнените конци с памучни:

"За сметка на това съм използвала бод, който постига релефа на вълнените конци и плътността".

В момента носията все още е в процес на изработка. Накитите са изключително редки, но голяма част от тях вече са налични.

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Бивш управител на "Евксиноград": Не направиха реставрация, а ремонт!

Дългогодишният управител на резиденция "Евксиноград" Стефан Капитанов издаде книга за нея – "Евксиноград – непремълчани истории".  Капитанов е управлявал резиденцията в периода 1999–2011 г., когато е била във възход. Стефан Капитанов - от волейбола до Евксиноград В интервю за БНР бившият управител изказва огорчението си, че по..

публикувано на 22.10.25 в 07:19

Американски историк с книга за българската история

"Строители на държавата от степта: История на Първата българска империя" - това е новата книга на американския историк Ерик Холси, който от години живее в България. Книгата излиза на английски език.  " Възходът на Първото българско царство се дължи на подходящ момент. Византия е в упадък. Със сигурност има и голям елемент на късмет ", коментира..

публикувано на 20.10.25 в 12:37

Омагьосаната гора оживя в детското отделение на Кюстендил

Камелия Пешева, студентка по анимационно кино в Нов български университет, и нейната сестра Бояна Василева, учител по графичен дизайн, създадоха стенописа „Омагьосаната гора“ в родния си град Кюстендил. Проектът е част от европейския конкурс „Лечебна природа – анимация за щадяща и грижовна детска болнична среда“, в който Камелия бе финалист...

публикувано на 19.10.25 в 06:24

Детски фигури за безопасност по софийските улици

В София бяха поставени 10 детски фигури в реален размер на пет опасни пешеходни пътеки. Тази инициатива, озаглавена „София – град за децата“, бе реализирана от младежката организация „Сдружение РЕД“. Целта беше да се привлече вниманието на обществото и институциите към проблемите на пътната безопасност и да се подчертае необходимостта от..

публикувано на 19.10.25 в 06:15

Португалия привлича все повече български туристи

Все повече българи избират Португалия за своята следваща дестинация. Туристическите агенции у нас отчитат засилен интерес през последните години – тенденция, която се наблюдава и в световен мащаб. Какво прави тази атлантическа страна толкова привлекателна? Земята на корка, фадото, великите мореплаватели и богатата история привлича не само с красиви..

публикувано на 19.10.25 в 05:55
Виолин Калчев и Огнян Добриков

Българите са били най-добрите майстори на пушки кремъклийки в Османската империя

Знаете ли, че в Османската империя най-добрите майстори на пушки кремъклийки били българите. Това не е измислица, за да се тупаме в гърдите и да се самонавиваме колко сме добри и велики. Показват го документите в изследователския труд на двама, както те сами себе си определят - любители историци. Двамата са от Варна - Виолин Калчев и..

публикувано на 18.10.25 в 06:00
На голямата сцена на Народния театър „Иван Вазов“ се провежда концерт на японски барабани тайко. София, 8 октомври 2025 г.

Откъде идва интересът в България към далечна Япония?

Отбелязват се 35 години от създаването на специалност Японистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тържествата ще са на 17 октомври, а лекция на проф. Цветана Кръстева - преводач, преподавател и основател на специалността Японска филология, ще има на 16 октомври. "Студентите бяха малко, но елитни. Всички се развиха много..

публикувано на 14.10.25 в 11:12