Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проучванията на природата от Алекси Петров се пазят в РИМ Плевен

Румянка Балева
Снимка: Латинка Светозарова

Лятото е любим сезон за пътешествия, за опознаване на нови исторически и природни забележителности. Ваканцията е и време децата да се докоснат до науката по един различен начин. Такава възможност дава Регионалния исторически музей в Плевен. В отдел „Природа“ може да се види сбирката „Фауната на Бяло море“, която включва изложените в стъкленици октоподи, омари, „летяща“ риба, миди с огромни размери, всички те открити и събрани край островите Тасос и Самотраки преди 80 години от плевенчанина Алекси Петров. Природолюбителят подарява на музея и над 9 000 хербаризирани растения.

Лични вещи на Алекси Петров          Снимка: Латинка Светозарова

„Още по-голям интерес през лятото буди и сбирката от препарирани животни от Беломорието, което е дело на нашия съгражданин Алекси Ламбев Петров. Той е роден в далечната 1889 година в град Плевен, но целия си живот дарява на природата, опознаването на природата и опазването ѝ. И тук при нас благодарение на неговия труд се намира една уникална колекция от водни животни, обитатели на Бяло море. Със собствени средства той прави проучвания на фауната на Бяло море около остров Тасос, Самотраки още през далечната 1941, 1943 година, а този му интерес е породен от участието му като санитар през Първата световна война, когато той е бил в Егейска Тракия и тогава младият природолюбител изучава и установява присъствието на видове, за които не е имало информация, че се срещат в този район, като това са чакалът, фламингото, леопардовата змия и много видове насекоми“, каза за БНР Румянка Балева, ръководител на отдел „Природа“ в Регионалния исторически музей в Плевен.

Препарирана хвърчаща риба       Снимка: Латинка Светозарова

Алекси Петров има специалност "Фармация". По настояване на баща си заминава за Мюхен, където завършва висшето си образование.

Алекси Петров е бил секретар на комисията в БАН за защита на природата, участва в изработването на Указ за защита на природата през 1960 година. Автор е на повече от 350 научни статии на ловна и природна тематика, проучва пещерната фауна, създава първия ловен музей у нас при завръщането си в родния Плевен. Експонатите от този музей и до днес могат да се видят от посетителите.

Омар                                                  Снимка: Латинка Светозарова

Името му е свързано и с езерото Сребърна.

"Има редица статии, които са за речните риби, за тяхното ловуване и отново е изправен пред ново предизвикателство да изследва птиците на езерото Сребърна през 1948 година. Тогава установяват много ценни птици в този район и поради тази причина се заражда идеята да бъде запазено езерото. По предложение на Алекси Петров село Сребърна се превръща в резерват през 1948, същото прави и за Камчия, но това става през 1952 година". 

През целия си живот природолюбителят проучва растения, изработва сам хербарии.

"От него имаме дарение богат хербарии от растения, който е събиран, когато е проучвал флората на България и въз основа на това е богата колекция, която отдел "Природа" има - над 9 хиляди хербарийни листа, 9 хиляди хербаризирани растения и около 1000 са препарираните животни", допълни Румянка Балева.

Повече можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Преди и след": Истории за цензуриране, нагаждане и неудобни писатели

Какъв е пътят на една книга, за да достигне тя до читатели? Ако днес можем да споделяме творчеството през социалните мрежи или лесно да се самоиздаваме, то преди 1989 година съдбата на една книга, а много често и на нейния автор, е съвсем различна. "По времето на социализма ние се снабдявахме и със западни книги. По какъв начин - крадяхме от..

публикувано на 12.11.25 в 12:41
 Габриела Хутелън

Габриела Хутелън, която иска да свърже българите в Белгия

Да живееш в Белгия и да се чувстваш у дома. Това е възможно - казва нашата сънародничка Габриела Хутелън. Тя е от София, но от пет години живее в едно малко село близо до границата на Белгия с Нидерландия , където я е завела любовта и е създала семейство. Попадайки на новото място, Габриела започнала да търси контакти с наши сънародници,..

публикувано на 11.11.25 в 10:45

"Родопската теснолинейка Септември - Добринище" е вече на книжния пазар

В "Нощен хоризонт" гостува Кристиан Ваклинов, "будител - пазител" на историята и настоящето на единствената работеща теснолинейна жп линия у нас. Той е председател и на Гражданско сдружение "За теснолинейката", създател и на единствения у нас музей на теснолинейката в гара Цепина. В началото на месец октомври Ваклинов издаде и супер луксозната..

публикувано на 10.11.25 в 11:20

Траханата от Пелевун - вкус, който пази традициите живи

Едно ястие от векове събира хората и гради мостове между поколенията – траханата . Позната още от времето на Древна Персия, днес това тестено изкушение не е просто храна, а символ на домашния уют и споделеността. Ивайловградското село Пелевун е сред малкото места у нас, където традицията се пази жива и оживява всяка есен с Празника на..

публикувано на 09.11.25 в 07:35
Мирчихан Мехмед

Мирчихан Мехмед: Чужденците много харесват българските торти

Мирчихан Мехмед или Мери, както всички я наричат е от Русе, но от 15 живее в Белгия. В страната на шоколада, младата жена открила възможността да осъществи своите кулинарни таланти и да превърне това, което й доставя радост, в удоволствие за другите - да прави десерти, торти и други сладки изкушения . "Как тръгна всичко? Аз торти и..

публикувано на 03.11.25 в 12:28
Проф. Сергей Игнатов

Предстои голямото откриване на Големия египетски музей

Тази събота в 19.30 часа ще започне грандиозният спектакъл по откриването на Големия египетски музей. Церемонията за официалното откриване ще събере 250 артисти, като сред изпълнителите са 160 египетски певци, музиканти и танцьори, а останалите са от 79 различни националности, и ще се предава на живо в платформата TikТок. На церемонията,..

публикувано на 29.10.25 в 11:51
Велико Търново отбелязва 840 години от въстанието на болярите Петър и Асен и възобновяването на българската държава

Мащабни събития се проведоха във Велико Търново по повод 840 години от въстанието на Петър и Асен

С фестивали, концерти и международна научна конференция Велико Търново отбелязва 840 години от въстанието на болярите Петър и Асен и възобновяването на българската държава. Светлинен спектакъл по повод честванията на 840-ата годишнина от въстанието на болярите Петър и Асен Велико Търново се върна 840 години в историята, за да..

публикувано на 26.10.25 в 12:02