Катерушки от детството - спомен с вкус на желирани бонбони

Със задачата да ги опознае, картографира и претвори в съвременни артистични предмети се захваща Любов Жеглова – архитект и дизайнер. Покрай първите години на двете ѝ дъщери тя започва да се интересува по-сериозно от градската среда и по-специално от онези пространства за деца и възрастни, които помним – сходни или променени – от собственото си детство. Съпругът на Любов помага със снимките и техническите въпроси по специфичната карта с обекти за игра, а двете им деца са същински двигател за теренните проучвания.

Любов Жеглова  Снимка: Лора Търколева

Край едно от любимите ѝ места Любов Жеглова разказва за „Изотопия“ за детската душа на София, съхранена през годините в камък и метал. 

Любовта на Любов към старите катерушки и каменните животни има свой конкретен дом. Южният парк е много свързан с детството ѝ. Там са били игрите, срещите с близки и приятели. Там днес обичат да играят и двете ѝ дъщери. 

Дизайнът на нещата и визуалното послание са много важни за Любов Жеглова. По думите й тъй като свикваме с нещата, които ни обкръжават, трябва да се вглеждаме в тях отново и отново.

„Нямам спомен за падане от метална катерушка“, споделя тя. Но е падала от емблематичните за онова време лостове за тупане на килими.

В лабиринта на спомените Любов не открива и метална катерушка лодка, която обаче още си стои физически там, непокътната от дните на детството ѝ.

Сега може да каже, че познава почти всички типове катерушки в София. Според нея каменните животни са се съхранили доста добре. Любов Жеглова коментира, че не е ясно защо каменните животни се срещат както в междублокови пространства, така и в нарочно създадени ансамбли в градинките. 

„И се оказа, че наистина ги има в най-различни градинки и паркове.“

Снимка: Лора Търколева

Слонче, камила, коза, петел и още:

„Има катерички, хипопотами, различни видове кончета, жираф, лъв и заек…“ 

Само в парк „Тинтява” недалеч от КАТ Любов е виждала рак. В „Заимов” впечатляващи са многобройните жаби, а в ж.к. „Фондови жилища” са решили да боядисат мозаечните си животни в ярки цветове.

Снимка: личен архив на Любов Жеглова

Подкастът „Градски детектив” разнищва истории, посветени на културното и субкултурно настояще и минало на столицата. В два от епизодите му са изследвани именно старите детски площадки. Така Любов се сдобива със съучастници в мисията по издирването на стари катерушки. Част от информацията за картографиране тя открива и през социалните мрежи.

Мозаечни животни има в различни български градове. Може би дори във вашия. Ако е така, свържете се с Любов. Най-вероятно ще прояви интерес и дори би могла в бъдеще да разшири значително картата си. Проучванията ѝ за родните детски площадки са я отвели и до други страни. В Източна Германия, освен металните катерушки, също са имали бетонни животни.

Животните са претворени и от метал  Снимка: Лора Търколева

Не по-малко притегателни за малки и големи са старите метални катерушки. Земни кълба, ракети, кораби, лодки, самолети – все приключенски образи, материализирани на площадката.

Ракетата не е трудна за обяснение. Образът идва от 60-те и посоката за „завладяване“ на Космоса, казва Любов. 

„Има много ракети, които са различни – не е само една, има по-малки, по-големи.“

Няма да се изненадате, но и двете дъщери на Любов предпочитат по-старите катерушки. 

„Има и нови, които те много харесват, но те се срещат много рядко – въжените катерушки, които представляват интерес и като физическа активност, и като катерене, се срещат на пръсти в София.“

Любов смята, че сегашните площадки не са подходящи за деца над 6-7 годишна възраст.

А дали новите катерушки могат да се съчетаят със старите? Със сигурност сте наблюдавали поне веднъж, ако не и повече, как някоя любима ракета от детството отлита от площадката, за да се приземи за скрап. Причината – новите стандарти за безопасна игра. 

„Според мен е нормално едно дете да се катери и да може да бъде научено как да се катери“, допълва Любов Жеглова, според която е възможно да се съчетае дизайнът с безопасността.

„Ние се превръщаме в много тревожни родители, затова искаме всичко да ни бъде „омекотено“, ако някой падне, да няма инцидент.“

Снимка: личен архив на Любов Жеглова

И защото неминуемо усещаме вкуса на носталгията – един пример: в Дрезден са възродили стара площадка от социализма – първоначално премахната, впоследствие тя е била възстановена. „Но има пясъчно покритие. Тоест все пак, ако падаш – падаш на по-меко.“

Най-популярните катерушки от миналото – кълбото и ракетата, идват от Съветския съюз и Източна Германия. Любов оценява като много важно това да се избистри историята за нашите, български автори на катерушки.

Проф. Серафим Серафимов например е дизайнер на катерушки. Работил е с тогавашното Министерство на просветата, участвал е в изложби за естетизиране на градската среда.

„Това са други разработки – в същата стилистика: метални съоръжения, но може би с крачка по-задълбочено като изследване какво е необходимо на децата, като естетика, като физическа активност“, пояснява тя.

Снимка: Лора Търколева

Любов не просто помни катерушките и животните от софийското си детство. Тя пресъздава формите и цветовете им в плакати, картички, бродерии, игри за памет, фигурки за театър на сенките. Създава своя марка – Urban Souvenir. С предметите, които изработва, задава въпросите за спомените, за начините, по които осмисляме градската среда от миналото и настоящето, може ли градът ни да се превърне в сувенир и ако да – какъв спомен ще запечата завинаги у себе си? Ще успеем ли с тези сувенири някога да разкажем спомените и на децата си? 

Любов обаче никога не си е представяла да създаде своя собствена детска площадка мечта.

Може и да ги подминавате без да ги забележите. Може да сте счупили крак или пукнали глава на някоя от тях и да ги недолюбвате. А може и сега да са любимото ви място пред, зад и около блока и пак да се опитвате да яхнете ракетата, нищо че вече сте по-големи от нея. Катерушките от едно време пазят спомените на много деца. А собствената си изглежда пазят особено ревниво.

Снимка: Лора Търколева

Дизайнерката не успява да изрови много следи за концепцията и създаването на старите площадки. Мисли, че си струва „всичките тези неща да не бъдат забравени“. Освен това разглежда старите площадки като повод за диалог с децата за града ни – какъв е той днес и какво помним ние, вече като възрастни, от нашето детство, как сме се чувствали някога.

Освен че вече има две чудесни деца, скоро Любов ще се грижи и за трето. Отчита, че когато тя е била дете, се е чувствала много по-свободно в града.

„Много ме върнаха площадките в моето детство – за това как аз съм била дете и какво сме правели“, признава Любов Жеглова.

Някои магазинчета от онези дни още са си там и е приятно да осъзнаваш, че някои неща още ги има, а ти вече си пораснал, но можеш да покажеш на своето дете – ето, тук си купувахме желирани бонбони.

Снимка: личен архив на Любов Жеглова

Обратно към катерушките от детството можете да се върнете в звуковия файл.