18 ученици и учители преписаха „Неделник” на Софроний Врачански

Неделникът е първата печатна книга на новобългарски език. Съставена е от Софроний Врачански и издадена през 1806 г. в румънския град Римник. От няколкото завършени съчинения на будителя, това е единственото, което той успява да отпечата. Книгата представлява сборник от 94 неделни и празнични проповеди и поучителни слова, събрани върху над 500 страници хронологично по реда на годишните празници, за които се отнасят. „Софроние“ е оформено като внушителна за времето си книга. Внушителни като труд, обем и отдаденост са и преписите, които направиха учениците и учителите от горнооряховската гимназия „Георги Измирлиев“. 

„Това представляват евангелия за всеки ден от годината, в които е описано как да живее българският народ, какво е хубаво да прави, кое не хубаво да прави. Част от текстовете са свързани с християнството, с библията. Това са едни много полезни текстове, които преписващите разбраха, че част от тях и в днешно време са актуални за нашето житие и битие. След тримесечно писане от 18 учители и ученици книгата е готова“, разказа за БНР училищната директорка Криси Аврамова и подчерта, че заслугата преписите да се случат е на дванадесетокласничката Силвана Ахмедова. 18-годишнотото момиче е дъщеря на християнка и на мюсюлманин, вдъхновена е от книгите и познанието: 

„Идеята ми дойде през лятната ваканция, понеже аз обичам да чета различни статии, различни книги и попаднах на една годишнина - 215 години от първото издание на печатаната новобългарска „Софроние“ на Софроний Врачански и ми дойде идеята да направим препис. Обърнах се към библиотекаря на училището Даниела Данкова, тя ми помогна и заедно отидохме при директора“.

А съмишленици да преписват на ръка „Неделник“ бързо се намерили. Сред тях са студентката Полина Савова и класният ръководител на Силвана - Росица Христова:

„Силвана ми е най-добра приятелка. Когато ми предложи, веднага се съгласих да ѝ помогна. С най-голямо удоволствие преписвах и се наслаждавах на процеса“, сподели Полина Савова.

„Нито за миг не съм се колебала - първо, защото учителят трябва да си подкрепя учениците и второ е чест да те изберат, така че тя е нашата гордост. Най-малкото човек сяда и прочита по-задълбочено някои неща, които е чувал, чел е по-разсеяно, замисля се за нещата от живота и в крайна сметка свършва нещо добро“, коментира Росица Христова. 

„Това е колосален труд и аз съм трогнат, че получавам този дар. Вие сте съвременните будители, които продължавате делото на Софроний и предците ни“, каза отец Зоран Мамучевски от храма „Св. Три Светители”, на който създателите на преписа дариха в навечерието на Деня на народните будители оригинала на своя труд. Две копия, които ще бъдат осветени в храма, ще отидат за училищния музей и за Музея на образованието в Габрово. 

„Това е делото, което и нашите предци, които са се старали, преписвайки книгите, да стигнат до много по-голямо множество народ и, четейки тези книги, съзнанието, което получават, да станат много по-добри хора. Това слово днес достига и до нас в един вид, който наистина е внушителен, защото тук с ръце е написано, преписано и украсено, както едно време са ги украсявали в манастирите, когато са преписвали книгите. В този ден, в навечерието на празника на народните будители, тази книга намира своя път към един от храмовете на духовността“, каза отец Зоран Мамучевски. 

Преписът на „Неделник” на Софроний Врачански ще бъде поставен в специална стъклена хранителница в църквата „Свети Три светители“ в Горна Оряховица и ще бъде показван на всички гости.

Работата по преписа ни промени, сподели инициаторката за неговото създаване Силвана Ахмедова:

„Направи ни много по-добри хора, защото, ако не се бяхме хванали да препишем, никога нямаше да прочетем тази книга. Дори и малка част от книгата, понеже всеки е писал различни страници, всеки е прочел и преписал тези страници. Те са го вдъхновили по някакъв начин. Те са го променили, може би по съвсем малък начин, но те са го направили по-добър човек“.

Бъдете горди наследници на будителите, казват ученичката, учителките ѝ и свещеникът:

„Дано и други хора да се вдъхновят от нас, да четата, да се занимават с литература - нещо много важно в нашето време“, посочи училищната директорка Криси Аврамова.

„Те може да са на език, по-различен от нашия съвременен български език, но те са валидни и до днес. Защото ние сме хора и ще продължаваме да бъдем хора, а нещата, които са написани вътре, са нашата история, а историята ни прави българи“, казва ученичката Силвана Ахмедова.

„Вяра ни липсва, вяра в себе си, вяра в другите около нас, вяра, че нещата могат да бъдат добри и то зависи от нас“, заяви учителката Росица Христова.

„Винаги да носите в сърцето светлината, която да я разпространявате и да я раздавате на хората около вас, защото ако един човек се промени, този човек може да промени много хора около него. Така че вие сте тези будители, които може да промените нещата към добро, но първоначално човек показва примера в себе си, как той се променя“, заяви отец Зоран Мамучевски.