Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Поучителна история за насилие и за спасение на евреите извън Стария континент

Музейно-изследователския център за изучаване на Холокоста „Яд Вашем“
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Обикновено свързваме геноцида на етническа основа с Европа по време на Втората световна война.

Но се оказва ,че има не по-малко поучителни истории за насилие и за спасение на евреи и извън Стария континент, в колониите на велики европейски държави, където са били пренесени европейските порядки, закони и дискриминация.

Това се случва в Мароко  по време на Втората световна война на северния бряг на Африка. За него разказва американският проф. Нюман Стилман - специалист по нова история на ислямския свят, който през зимния семестър е гост професор в Йерусалимския университет.

Проф. Стилман, вярно ли е, че освен Дания и България, Мароко също е спасило своите евреи от лагерите на смъртта по време на Втората световна война?

"По време на Втората световна война Мароко, Алжир и Тунис са били под властта на режима на Виши. Правителствата и на трите страни са били прохитлеристки и са прокарани много закони, засягащи евреите. Въпросът е имало ли е непосредствена опасност за живота на евреите от Мароко. Да, имало е, макар че исканията на Виши и на Третия Райх за депортация на местните евреи са били трудно изпълними. Мароканският султан Мохамед Пети, който формално е подписал много от документите срещу евреите, на практика забавя действието им и така не се налага да ги изпълни. Един от доводите му е, че няма железница от Северна Африка до Европа, а нали процесът на депортация на евреите към лагерите на смъртта се е пазил в тайна. Пренасянето с кораби, през международни води, на толкова голяма група хора, не е можело да остане незабелязано.
Ето един от анализите в труда на доц д-р Серж Бергудо, министър в мароканското правителство между 1993-1995 г и лидер на мароканските евреи: „Отношението към евреите в Мароко през Втората световна война бе двойствено. През страната минава един от транзитните канали за бягащи от Европа евреи. От Танджер, който по това време е бил „открит град“, потеглят към Канада стотици израилтяни на всякаква възраст. Помагат им дипломати като американеца Райвз Чайлдс, съдействал на 500 еврейски деца от Унгария да се спасят през Мароко. Местната еврейска общност ги е приютила, докато ги качат на параходи, но и властите са си затваряли очите, че те са там. Това е ставало срещу съответния бакшиши, разбира се. В останалата част на Мароко, където действат законите на френската зона, управлявана от Виши, на евреи е забранено да живее в по-новите „европейски“ райони на градовете. Заставят ги да се върнат в гетата (наричали ги солниците) в старите градове и да се сместят при роднини в препълните еврейските квартали.  Евреите ученици са изгонени от френските училища, като се оставя 10 процентна квота на деца на особено богати родители. (За щастие от това не пострадва образованието на еврейските деца заради изградената мрежа от училища на Алианс Израели и на религиозни класове към синагогите). Въведена е забрана евреите да практикуват много професии. Правели се списъци и е предстояло конфискуване на цялото имущество на израилтяните. За щастие, на 7 ноември 1942 г. американски войски правят десант на бреговете на Мароко. Операцията носи названието Факел. Те завземат управлението на северно Мароко. Много от евреите стават снабдители на американската армия. Това подобрява материалното им състояние и помага да се върнат в домовете си, но влошава отношенията им с местните французи".

Докъде е истината за държавите-спасителки на евреи и откъде започват легендите?

"Искам най-напред да кажа с няколко думи за положението на евреите в съседните, на Мароко, държави. Тунис е била 6 месеца под пряка немска власт, след влизането в страната на армията, командвана от генерал Ромел. Запознах се с писмото от началника на СС в страна. То се пази в националния им архив. Той пише, че няма влак от Африка за Европа и е невъзможно да бъдат изпратени в концлагерите местните евреи, както става в стария континент, но стриктно се спазват наредбите на Райха евреите да носят жълта значка. Създадени са етнически концлагери от немски тип, само без газови камери. В тях са натъпкани мъже и жени, деца и старци. Порядките са много строги и доста хора не издържат и умират (най-вече от холера, заради лошите санитарни условия и недохранването. Имало и е и други епидемии.)
В Египет и Алжир има трудови лагери за еврейските мъже. Там те полагат безвъзмезден труд, но всъщност са концентрирани, за да могат бързо и лесно да бъдат депортирани към лагерите на смъртта в Европа, когато това стане възможно. Според него, само в Мароко няма еврейски лагери. Има и евреи, които са били затворени в колонии на границата на Алжир, но не заради етноса им. Там са били изолирани лявомислещи и противници на режима на Виши. На султан Мохамед пети се приписват думите, че неговите поданици не се делят по религиозен и етнически признак - всички живеещи под негова власт са мароканци. Делата му показват, че точно така е мислел.

Друга една случка е по-скоро легенда. На рождения ден на султана е имало голям прием в двореца. На него Мохамед Пети кани и изтъкнати евреи, част от които са му били съветници преди войната, както и първенците на еврейската общност. Церемонил-майсторът им отрежда места между удостоените с честта да са поканени, френски висши чиновници... За съжаление, няма фотографии, документиращи тази история. Не е изключено да е легенда, както тази, че датския крал си е зашил жълта звезда в солидарност със своите евреи. Всъщност в Дания не е било въведено маркирането на евреите с жълти звезди. Или че датските рибари са помогнали на своите съграждани-евреи да доплават до Швеция. Всъщност те са изнудвали бегълците за огромни суми. Евреите са им преписвали имотите си, давали са им кодовете на банковите си сметки. А тези които не са имали достатъчно пари и имоти са подписвали, че ще им изплащат сумата за пътуването в бъдеще. Най-интересното е, че те са си изпълнили обещанието и са плащали вноски дълго след края на Втората световна война. При това са мълчали. Наскоро датски историк (не евреин) е изследвал и огласил случилото се."

И трите държави, за които са знае, че са спасили своите евреи, България, Дания и Мароко, по това време са били монархии. Това случайно ли е?

"Според исляма, султанът е считал евреите за свои поданици и е било важно те да не намаляват, а да се увеличават. Де факто в страните, където освен правителства, е имало още една силна институция, монархическата, е било възможно прилагането на съществуващите антисемитските закони да бъде отлагано. Монарсите са заинтересовани да спасят своите поданици. Да не забравяме обаче, че е имало и други монархии в Европа, които не са могли или не са искали да се намесят в полза на своите евреи. Така че, не -  формата на власт не е била решаваща за спасението".


Още по темата в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Над 150 се записаха за летните занимания в Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян

Над 150 се записаха за летните занимания в Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян. "Ваканция в музея, научи българското" ще продължи до 25 юли.  Заниманията са за деца от 6 до 12 години.  Най-интересното е да готвят родопски ястия, разказва Валентина Василева – директор на музея в Смолян.  "Залагаме както на традиционни..

публикувано на 20.07.25 в 07:10

Град Левски отбеляза тържествено годишнината от рождението на Апостола на свободата

Град Левски отбеляза тържествено годишнината от рождението на Апостола на свободата Васил Левски. В честването се включи и президентът Румен Радев. В общината отбелязват и 80 години от обявяването на селището за град. Към събралото се множество тази вечер президентът Румен Радев се обърна с думите: "Историята помни ентусиазма и..

публикувано на 20.07.25 в 06:55
Асаф Ясур

Асаф Ясур не спира да печели медали за Израел на параолимпийски игри

Може би за социалните служби Асаф Ясур да е инвалид,но той е параолимпийски състезател по таекуондо, двукратен световен шампион, двукратен европейски шампион и олимпийски шампион от Париж. Дори в момента е на състезание в Корея - родината на този спорт. На конференция на медицинските сестри и брата на Израел за ролята на медиците в неговия..

публикувано на 20.07.25 в 05:52
Музеят, посветен на 15-и юли, който се намира в Истанбул.

9 години след опита за преврат в Турция енергията против пучистите е транформирана в подкрепа за държавата

С фокус върху паметта, справедливостта и бъдещето Турция отбеляза тази седмица 9 години от неуспешния опит за преврат в страната. Какво е отношението към събитията от 15-и юли 2016 г. близо десетилетие по-късно - можете да чуете в репортажа на специалния пратеник на БНР в Турция Мария Петрова. Това, което можете да чуете в началото на репортажа,..

обновено на 19.07.25 в 12:18
48-ия Международен семинар по българистика на Великотърновския университет

Какво кара чужденци с различни професии и съдби да учат български език?

Какво кара чужденци с различни професии и съдби за учат български език? Как една молдовка сбъдна мечтата на покойните си баща и свекър, които не са успели да целунат българската земя приживе? Защо любимата песен на млад полски славист е “Една българска роза”? Тези лични истории на участници в 48-ия Международен семинар по българистика на..

публикувано на 19.07.25 в 07:25

Вихрен Георгиев: Във фотографията трябва да има уважение между снимащия и снимания

"Когато снимам, не си гледам фотоапарата. Разчитам на това, което съм заснел. То е усещане – още в момента разбираш, че си направил хубав кадър . Има кадри, които си стоят в главата ми, и чакам с нетърпение момента, в който ще отворя компютъра и ще видя какво съм направил." Това разказа пред БНР авторът на проекта "Хората на София" ("People..

публикувано на 18.07.25 в 11:08
Анна Адамова

Подаваш сигнал за пиян шофьор, ставаш мишена на съдия: Историята на Анна Адамова

Подаваш сигнал срещу пиян шофьор и се превръщаш в мишена на съдия – това се случва на Анна Адамова, юрист и доктор по конституционно право. Преди 3 години по подаден от нея сигнал идва дежурен екип от 8-о РУ в София, викат КАТ и вземат книжката на водача поради отказ да даде проба за алкохол. Самият водач и партньорката му тогава..

публикувано на 18.07.25 в 09:30