"Много здраве, късмет и много берекет."
Сурвакарите вярват, че колкото по-страшни са маските, колкото по-силно звънят звънците, толкова по-далеч ще избяга лошото. Традицията е жива, предава се от баща на син, от дядо на внуче. Тук често ще чуете сурвакари да казват, че живеят за Сурова.
"Не мога да живея без Сурва."
"Сурва е нещо уникално."
"Сурва ми е в сърцето."
Многолюдна, зрелищна, колоритна е пернишката Сурова. Костюмите са направени от обърнати наопаки кожи или от нарязани на ленти парчета плат. В част от селата маските са от дърво, кожа и рога, в други са огромни ликове, изработени от дърво и пера. Всяка година те се обновяват.
Сурвакарските дружини се предвождат от болюбашия, във всяка дружина има булка и младоженец, свекър и свекърва, поп, мечкар и мечка, звънчари. Разиграва се обичаят "Сурвакарска сватба". Неизменна част от празника е обхождането на домовете.
"Не е на добре, когато една къща се подмине, а се подминава само при два случая – когато има смъртен случай и когато има родилка", уточнява етнохорологът Милчо Георгиев. За приноса му към обичая и Международния фестивал на маскарадните игри "Сурва" той е сред отличните с учредената на името на бащата на фестивала - Йордан Николов, награда.
В миналото на Сурова са ходили само мъжете.
"Основното е преминаването на юношата в статуса на мъжете. Бидейки сурвакар, той вече може да се жени, да бъде харесван и да замотва пояс", допълва Милчо Георгиев.
В наши дни в сурвакарските дружини масово се включват и жени, в т.ч. и момичета.
Часове преди звънците да възвестят началото на Сурова, в 14 часа днес в Двореца на културата в Перник ще бъде открита изложбата "Изкуството на маската". Тя е част от проекта "Съхраняване и популяризиране на нематериалното културно наследство", партньори по който са пернишкото сдружение "Локално наследство" и фондация "Нишвил" от съседна Сърбия.
Изложбата показва 12 обредни маски от двата типа – с пера и животинска кожа и рога, изработени от естествени материали в работилница за маски, проведена с двама майстори – от едно пернишко и едно брезнишко село, разказва Владимир Русев от сдружение "Локално наследство".
Предстои изложбата да пътува. В Ниш ще отидат и група сурвакари, които ще представят обредното маскиране.
Народният празник Сурова е най-таченият и най-чакан празник в региона, а едно от най-големите му достойнства е неговата приемственост.
"Бил съм още носен на ръце, когато баща ми ме е изнесъл за първи път на Сурова."
"Сурова е най-големият празник. Коледа, Нова година, рождения ден не чакам така, както чакам Сурова."
Заради силата и непреходността на традицията през 2015 година пернишката Сурова бе вписана в представителния списък на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство.
В Силистренското село Смилец времето сякаш е спряло върху една сладка и топла традиция – варенето на динен маджун. Тази година тя бе отбелязана по особен начин – с десетото, юбилейно издание на Фестивала на маджуна. Диненият маджун е спомен, запазен от предците, пренесен през поколенията и възроден в съвремието. През 2015 година идеята за..
В силистренско село Попина за трета поредна година кипна аромат и веселие – празникът на рибената чорба събра жители и гости от близо и далеч. На самия бряг на Дунава майстори приготвяха прочутата чорба, подправена не само с тайните на добруджанската кухня, но и с много настроение и народна музика. Фестивалът не е само за вкусната рибена..
Прeз сeдмицатa сe състоя прeдставянeто нa идeйния проeкт зa обновяване нa парк ,,Акадeмик”. Слeд мeсeци работа, срeщи с институции и доброволчeски акции, Инициативният комитeт за спасяване на парка показa своятa визия зa модeрно, зeлeно и достъпно пространство зa спорт, отдих и културни събития. Каузатa e подкрeпeнa от над 4000 подписa срeщу..
Станка Колева от Дружество "България", основано от българите, които живеят в Гърция, вече от 9 години живее в южната ни съседка. "Всъщност заминах не е точната дума, защото няколко лета преди да се установя тук, трайно идвахме на почивка лятото в Гърция като по близка дестинация до София, но окончателно се преместих през 2017 година. Бях с..
Две години след трансплантация на черен дроб български атлет успя да завоюва четвъртото място в дисциплината бягане на 200 метра на Световните игри за трансплантирани, които се проведоха миналата седмица в Германия. Подготвил се самостоятелно, Сергей Белалов влезе и сред най-добрите осем на дългата дистанция от 5 километра. Мъжът е на 51..
Христо Цветков е от онези млади хора, които избират да учат извън България. След като завършва във Франция, се прибира, намира работа у нас и остава да живее в родината си. Интересът му към родното преминава отвъд границите на страната ни, откъдето идват и двата му рода - Северна Гърция. Предците на Христо Цветков и по майчина и по бащина линия..
„Родена във въздуха“ е документален филм, който повдига завесата над една малко позната страница от българската история – репресиите и насилствената асимилация на българското население в Северна Гърция. Лентата е посветена на съдбата на народната певица Любка Рондова и над 20 хиляди български деца, изселени по време на Гражданската война през 1948..
"Властта се събира в един човек. Опозицията се унищожава не чрез избори, а чрез политическа поръчка". Това заяви пред БНР Велислав Величков от..
Крайдунавското село Ветрен отново се превърна в ателие на открито. Деветима художници от София, Варна, Добрич и Силистра прекараха няколко дни в..
Ясно
Разкъсана облачност