Продължителните регионални конфликти в Молдова и Южен Кавказ обаче изискват по-активен ангажимент на ЕС, ако съюзът иска да привлече региона. Експертите настояват за изработването на нова източна политика, свързваща Черно море и Южен Кавказ с Централна Азия, създавайки по този начин жизнеспособна алтернатива на конкурентни геоикономически и геополитически "предложения" от Китай, Русия, Иран и Турция.
Нахлуването на Русия в Украйна е вододел и за политиката на Европейския съюз към съседите както от Западните Балкани, така и от така нареченото "Източно партньорство". Но сякаш този вододел е само в главите, без да има особено видим практически напредък.
Д-р Щефан Майстер, един от водещите европейски анализатори на Русия и постсъветското пространство коментира темата за БНР след обиколка в Южен Кавказ. Майстер е експерт в Германското дружество за външна политика.
"Не бих казал, че няма практически напредък. Украйна и Молдова вече са кандидат членки, а Грузия значително се приближи до този статут. От гледна точка на Европейския съюз това е промяна в парадигмата. Имам предвид, че до този момент на практика разширяване нямаше, а сега отново се отвори вратата за приемането на нови държави. Подкрепата на Европейския съюз за Украйна, но и за Молдова - както финансова, така и политическа - е сериозна промяна в отношението на Брюксел.
Моята критика е насочена по-скоро към инструментите на политиката към източните партньори. На практика няма разлика, дали говорим за някаква форма на партньорство със страните от постсъветското пространство или за процес на присъединяване. Според мен новата епоха, в която навлязохме, изисква промяна. А 27-те страни членки на Европейския съюз не са готови, или поне не личи да са готови да изградят различен подход към партньорите и към бъдещите членки на съюза. От една страна на тази необходима промяна пречи прословутата брюкселска бюрокрация. Но в същото време пречи и страхът на 27-те, че ще загубят контрола върху процеса на разширяване."
Във Ваш анализ на отношенията на Европейския съюз със страните от източното партньорство пишете, че ЕС трябва да избегне създаването на нова сива зона в регион, в който Русия губи влияние, а Турция и Иран стават все по-ангажирани. Става дума за Южен Кавказ и Централна Азия. Русия, ангажирана с войната срещу Украйна, губи финансовата възможност да подпомага Абхазия и Южна Осетия в Грузия и Приднестровието в Молдова. Как Европейският съюз може да използва момента и да засили влиянието си в този регион?
"Така е, дезинтеграцията в постсъвесткото пространство е в ход и влиянието на Русия намалява, но това не означава, че Русия не е и няма да бъде ключов фактор в този регион. Това няма да се промени скоро, още повече, че в почти всички страни от източното партньорство има разположени руски войски.
Системата за сигурност в Южен Кавказ, в Черноморския регион, в Централна Азия се разпада пред очите ни. В същото време в Южен Кавказ Европейският съюз се превръща във важен фактор за сигурността - в Армения има европейски наблюдатели, има изграден канал за посредничество в преговорите между Армения и Азербайджан. В Молдова също действа европейска мисия.
Работи се също за по-добра свързаност, за енергийна сигурност, за енергийна независимост на тези държави от Русия. За мен това е ясен знак за промяна в отношението на ЕС към този регион. Но тази промяна в политиката към бившите съветски републики изисква по-силен ангажимент на страните членки на Евросъюза. Трябва и по-голям финансов ресурс за политиката към източните партньори.
Към момента Европейският съюз не разполага с достатъчно инструменти за да подплати политиката си спрямо региона. Говоря за съвсем практични неща, като персонал за мироопазващите сили на място, киберспециалисти, и т.н."
Ако правилно Ви разбирам, източното партньорство като платформа не е отживелица. Дори напротив - Армения и Азербайджан например не са пламенни привърженици на евентуално бъдещо присъединяване към ЕС. Армения не сключи споразумение за асоцииране с ЕС под натиска на Москва, а Азербайджан се фокусира върху икономическото, т.е. енергийно сътрудничество.
"Армения вероятно би се присъединила към Европейския съюз, но е все още твърде зависима от Русия и дълбоко интегрирана в доминираните от Русия системи за сигурност, като например Организацията на Договора за колективна сигурност и Евразийския икономически съюз. А Азербайджан, както и Беларус, са двете бивши съветски републики, които не подържат отношения с Евросъюза, но там все пак има прослойки в обществото, които се стремят към евроинтеграция.
Източното партньорство - поне в очите на Брюксел - е рамка за сътрудничество. Политическите инструменти са еднакви за всички съседи на Европейския съюз. Известна промяна ще настъпи, когато Украйна, Молдова и Грузия се присъединят към съюза. Тогава за отношенията с останалите източни партньори тези три държави неминуемо ще играят важна роля в областта на сигурността.
Идеята за политическа рамка, в която да се развиват отношенията както със страните от Западните Балкани, така и с бившите съветски републики, няма да претърпи коренна промяна. Но трябва да се променят инструментите. Така или иначе в момента се намираме в преходен период, когато много неща се променят и преосмислят. Според мен това е причината Брюксел да избягва резки движения, да пипа с кадифена ръкавица, което пък за външните наблюдатели изглежда като застой."
Какво мислите за появилите се идеи, за да се превъзмогне тупика, в който изпадна европейската политика за разширяване, политическата и икономическата интеграция да се разделят?
"Не съм сигурен, че разделянето на политиката и икономиката е възможно. Дали политическата интеграция може да напредва без икономическата, и обратно. Поне досега тази схема работеше. Украйна и Молдова първо бяха асоциирани членки, т.е. икономически интегрирани в ЕС, а след това дойде ред и на политическото приобщаване. Мисля, че Брюксел подържа паралелната интеграция.
Проблемът със Западните Балкани е, че Европейският съюз загуби доверието на хората там и вярата им в процеса на разширяване. Да не говорим за Турция, която от десетилетия е със статут на кандидат членка. Там проблемът е чисто политически.
Моето впечатление е, че Европейският съюз няма да раздели политическата от икономическата интеграция. Но в същото време в процеса на разширяване все по-голяма роля ще играят нови сфери, като например сигурността. На преден план излиза въпросът, можем ли да гарантираме сигурността на страните кандидатки в постсъветското пространство, особено след като архитектурата на сигурността в Европа беше разрушена? На този фон отношенията със съседите на изток ще имат все по-голямо значение за Европа."
Споменахте Турция. Тя е нужна на Русия да заобикаля западните санкции. Освен това Русия търси алтернативни търговски пътища през Южен Кавказ към Иран, т.е. през тесния коридор между Черно и Каспийско море. Когато говорим за сигурност, какво е значението на Черноморския регион?
"В Черноморския регион ще бъде договорена бъдещата архитектура на сигурност в Европа. В момента Черноморският регион е най-конфликтната точка между Запада и Русия. Затова настоявам за нова стратегия на ЕС за Черно море, която да не третира само икономиката и поддържането на диалог. Сигурността трябва да бъде много силен елемент в тази нова стратегия, която да е координирана с НАТО.
Черноморският регион е ключов за сигурността на Европа. Но за съжаление все още не привлича вниманието нито на страните членки на Европейския съюз, нито на европейските институции. Регионът е ключов и за бъдещата свързаност на Европа със страните от Южен Кавказ и Централна Азия.
Това промени статута на Турция, тя става още по-важна за европейската сигурност. Затова Европа трябва да изработи нова политика спрямо Турция. Вероятно ще трябва да изчакаме изборите там през май. Но независимо от резултатите, Европа не може да си позволи да игнорира Турция и да обсъжда с Анкара само миграционни въпроси."
УНСС набира стажанти за програма "Езиков приятел" в подкрепа на деца мигранти. Стажантска програма "Езиков приятел" е насочена към студенти, които желаят да допринесат за социалната интеграция и успешното развитие на деца мигранти в България. Инициативата се реализира в рамките на проекта Language Buddy. Програмата търси мотивирани и..
София заема последното, 36-о място в международна класация на мрежата "Чисти градове" за безопасно придвижване на деца и подрастващи. Оценката ни е три пъти по-ниска дори от предпоследния в подреждането . В класацията участват големи градове и столици на държави от ЕС. Проучването "Улици за децата, градове за всички" анализира..
Александруполис е най-големиятград в Западна Тракия с най-голямото пристанище в региона . Градът, разположен недалеч от българската граница, предлага съчетание от крайбрежна атмосфера, достъпни цени и богати възможности за активен отдих и забавления, посочи за "Пътувай с "Хоризонт" Петрос Кириакидис – заместник-председател на туристическия сектор в..
Германия е най-добрата културна дестинация за туристите в Европа по данни на Световната организация по туризъ м. За българските туристи тя се нарежда на трето място след Гърция и Турция. Какво поддържа интереса на българските туристи към Германия и какво предстои през тази година? За това разказа в "Пътувай с "Хоризонт" Кристиян Салай –..
Какви са основните жалби на потребителите, как се извършват проверките, и какви реални санкции могат да понесат туроператори, които работят "на тъмно", посочи за БНР Игнат Арсенов, директор на дирекция "Контрол на пазара" в КЗП . Колко често се получават сигнали и жалби , свързани с туристически услуги и какви са тенденциите в броя им в последните..
В деня на Европа - 9 май, и когато се навършват 40 дни от гибелта на 12-годишната Сияна, която загина при катастрофа на пътя Плевен - Луковит Европейският център за транспортни политики връчи награди в памет на жертвите на пътя, но и напомнящи за общата отговорност по темата. Наградите са гласувани от 9-членния управителен съвет на Европейския..
Едно силно слънчево изгаряне в детството удвоява риска от рак на кожата в зряла възраст. "Децата ни имат проблем с рака на кожата" под това мото ще се проведе националната кампания за профилактика на рака на кожата. Очаква се случаите на рак на кожата да се повишат с 40% през следващите 25 години. Ден на безплатните прегледи за рак на кожата е 14..
Пети ден продължава протестът на работещите в градския транспорт на София. И днес столицата осъмна без трамваи, тролеи и автобуси. Метрото продължава да..
Битката за дневния ред в България предопределя следващите конфигурации за управление . Това заяви пред БНР Крум Зарков, вече бивш секретар по..
В една стара телевизионна реклама за колбаси се казваше, че Павликени е хубав край с хубави хора. Така е, не е само в рекламата. А хората,..