Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Археологически проучвания в античния град Никополис ад Иструм повече от половин век

Калин Чакъров
Снимка: Здравка Маслянкова

Повече от половин век продължават археологическите проучвания в античния град Никополис ад Иструм край великотърновското село Никюп. Тази година проучванията са съсредоточени извън крепостните стени на археологическия резерват, датиращ от преди 20 века.

Д-р Никола Тонков от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките и великотърновският археолог Калин Чакъров ще направят геофизично изследване. 

Никополис ад Иструм е основан от римския император Марк Улпий Траян в чест на победата му над даките през 106-а година. Стратегическото му значение се определя от обстоятелството, че на мястото, където е разположен, се пресичат два от важните пътища в Долна Мизия. В градската му територия са разположени селища, вили, тържища. Градът е организиран по подобие на градовете в Мала Азия като Ефес и Никея. Първоначално градът не е имал крепостни стени. Такива са изградени след опустошителното нападение на костобоките през 172 г. Крепостните стени са се извисявали на височина 8 м, а кулите са достигали до 12 м. На всяка от крепостните стени е имало защитни порти. Главната порта на града е разположена от запад, в посока към Рим и се наричала “порта романа”. Днес античният град Никополис Ад Иструм е в покрайнините на село Никюп.

Археологически проучвания в античния град Никополис ад Иструм

За трета година младият археолог от Великотърновския исторически музей Калин Чакъров ще проучва с Никола Тонков от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките какво крият историческите пластове на Никополис ад Иструм извън крепостните стени. Това не са разкопки, а геофизично проучване, разказа за "Закуска на тревата" Калин Чакъров: 

„Вид археологическо проучване, чрез което със сканиране с определена апаратура се засича какви структури се намират под земята. Доста по-бързи резултати дава на доста по-голяма площ. В последствие, в тези райони, където бъде регистрирано нещо, могат да послужат за различни научни цели, включително и за продължаваме чрез археологически разкопки".

Археологическите проучвания в античния град Никополис ад Иструм

Чрез геофизичните проучвания годишно се изследват между 80 и 100 декара край Никополис ад Иструм. Става бавно, следва се определена методика с апаратурата като се засичат магнитните полета на структурите под земята, поясни археологът Калин Чакъров:  

„Всяка една структура, всеки един камък, всяка тухла излъчват своето магнитно поле. Когато с тези уреди се мине по повърхността, на която тези неща не се виждат, тези уреди отчитат магнитното поле. В последствие, когато се обработят резултатите, показват местата с по-големи концентрации на магнитно поле и така се очертават сгради, улици, водопроводи“.  

На тера инкогнита ще работи за трета година в римския град археологът от Великотърновския исторически музей Калин Чакъров, проучвайки днешните ливади, които са извън крепостните стени на Никополис ад Иструм, но преди векове са били съществена част от античния град. 

Археологическите проучвания в античния град Никополис ад Иструм

„Укрепената територия на Никополис ад Иструм е около 270 декара, но извън крепостните стени има още много структури – водопроводи, улици, некрополи, които също са интересни и също са част от историята. За датировка какво има извън крепостните стени е трудно да предполагаме, защото само засичаме структури. Предполагаме, че има улици, които излизат от тази укрепена площ. Успяхме да засечен един от водопроводите, за който е известно, че съществува, но не се знаеше точно къде минава неговото трасе, засякохме части от този водопровод. Също и други сгради, които на този етап не можем да установим тяхното предназначение, бяха регистрирани – доста интересни структури, неща, които до момента не се знаеше, че съществуват, ние успяхме да ги позиционираме точно в пространството и да получим информация за тях“, поясни Калин Чакъров.

Археологическите проучвания в античния град Никополис ад Иструм

Античният град Никополис ад Иструм е благодатен и необятен за археолозите, коментира още Калин Чакъров: 

„През 2022 г. станаха 50 археологически сезона, които са се провели в Никополис ад Иструм. Първите разкопки са били през 1899 г. Тази година да е живот и здраве ще бъде 51-ият археологически сезон. Градът има безкрайни перспективи за археологията – и за разкопки, и за геофизически проучвания. Като цяло е благодатен терен за археологията“. 

Тазгодишните проучвания извън крепостните стени на Никополис ад Иструм са финансирани с над 18 хиляди лева от Министерството на културата


Още по темата в звуковия файл.


По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
170 годишнина от създаването на  библиотека

Юбилеен печат за 170-годишнината от създаването на библиотека "Зора" при читалище "Зора 1860" Сливен

Специален юбилеен печат по повод 170 годишнина от създаването на  библиотека "Зора" при читалище "Зора 1860" Сливен бе изработен, след конкурс сред учениците в Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“.    Конкурсът спечели Ивайла Дженева, 12 клас, специалност "Рекламна графика".  С юбилейния знак ще бъдат подпечатани всички книги,..

публикувано на 01.02.25 в 06:30
Антон Митов

Емблематичният Антон Митов за задкулисните случки, за забранената музика, за духа на БНР

Преди дни Българското национално радио – институция отбеляза своите 90 години и е неразделна част от живота на поколения българи. БНР отбеляза 90-ата си годишнина с грандиозен концерт в Софийската опера и балет През всички тези десетилетия БНР е било с вас – до вашите сърца, както в делник, така и в празник . За да отбележим тази..

публикувано на 31.01.25 в 09:22

Ще оцелее ли сградата на "Балкантон"?

Обществено недоволство предизвика новината, че сградата на "Балкантон" в квартал "Лагера" в София ще бъде съборена, а на нейно място ще бъде изграден административно-жилищен комплекс. На протест пред емблематичната сграда граждани настояха тя да бъде запазена, а представител на собствениците обяви, че събаряне няма да има. "Самата сграда..

публикувано на 31.01.25 в 07:02
Десислава Тихолова с портрета на престолонаследника Борис Трети

131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител

На днешния ден се навършват 131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител. Знае се, че Русе е бил любим град на първия ни следосвобожденски монарх - княз Александър Батенберг. Тук за пръв път той стъпва на българска земя, тук се весели с дипломатите от мисиите на европейските страни и намира спокойствие от софийските политически..

публикувано на 30.01.25 в 19:43

Истории от бунтовно Русе

Другарят - господин - бай Атанас стои на сигурна позиция: да бъде винаги на власт и нокога във опозиция! Годината е 1950 г., когато забраненият от комунистическата власт писател Светлозар Димитров, известен като Змей Горянин пише тази епиграма. Днес обаче сме 2025 г., имаме от почти две седмици редовно правителство. Епиграма за него все..

публикувано на 27.01.25 в 20:48

Без дом, но с доброта в сърцата - истории на хора, които живеят на улицата

Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..

публикувано на 26.01.25 в 06:24

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29