Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Младежите избягаха вънка, в чужбина. От всяка къща има човек"

Забравените села в Родопите, или как бавно отмира животът

"След 5-10 години ние като измрем, и младите няма да дойдат"

Снимка: Георги Аргиров, Радио Кърджали

Девет са обезлюдените села в област Кърджали според последното преброяване на населението. Сред основните причини са липсата на препитание и миграцията към Турция и Западна Европа. В други села също са останали предимно възрастни хора, които един след друг си отиват.

Лятната жега е захлупила ардинското село Долно Прахово. Толкова е тихо, че се чуват само песните на птиците. По тесните улички не се виждат хора.

"Горе-долу 12 човека има, всички пенсионери. Добитък, крава няма вече. Деца няма, няма младежи", разказва 80-годишният Тунджай Тахир, седнал под сянката на едно дърво заедно със свои връстници, както нарича съселяните си.

Младежи няма, защото всички работят навън. И децата на Тунджай също работят в Кърджали, в Турция, в Германия. Идват си за Байрама, за Нова година, по празници.

В Долно Прахово млади хора не са останали

Съселянинът му Шабан Хасан се хвали, че е пенсионер благодарение на тютюна, който е отглеждал на младини. Сега няма вече сили, а децата му не искат да се занимават със земеделие.

"Няма хора вече. Всички са стари хора. Кой ще сее тютюн? Няма младежи. Всичко мекото и лекото гледа."

А преди много години в Долно Прахово е кипял живот. Имало е близо 400 души. Имало голямо училище, трактори, АПК.

"След 5-10 години ние като измрем, и младите няма да дойдат", опасяват се местните жители, които с тъга отбелязват, че "и хора няма да има".

Долно Прахово

На километри от Долно Прахово, в село Перперек, животът също е замрял в лятната жега. Селото е сравнително близо до Кърджали и вероятно това е причината в него да се задържат повече хора. Жените работят в шивашки цехове, мъжете – в някои от машиностроителните предприятия. Но и тук пенсионерите са повече, а над 100 младежи са в чужбина. Няма вече и тютюн.

"Никъде нищо. Само люцерна. Младежите избягаха вънка, в чужбина. През лятото идват – юли, август. От всяка къща има човек", разказва кметът Халил Бекир.

На метри от него се чува тракане и подвиквания за залагане. Оказва се, че това е нова игра с пулове, добила отскоро популярност в родопските села. Играе се на маса от четирима. Пред всеки от тях има поставка, на която се нареждат пуловете и се правят залагания. Нарича се "ОKЕЙ" и е внесена в Перперек от Бедри Шефик.

"Пенсионери, безработни - играят."

65 са пенсионерите в Перперек. В селото има джипи и редовна автобусна линия до Кърджали. Дори училището работи. Спасило се от закриване благодарение на децата от близката ромска махала. И докато в Долно Прахово броят колко живот остава на селото, в Перперек не мислят за това. Засега.   

Снимки - Георги Аргиров, Радио Кърджали

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Преди и сега": Народният съд - пълна генна модификация на обществото

Само две седмици след паметния 9 септември "любимият син на българския народ" Георги Димитров дава указания от Москва да се унищожи фашистката интелигенция, а Трайчо Костов нарежда до началото на октомври да са готови списъците с врагове . В същата заповед уточнява, че е задължително при репресиите да се унищожават всички документи и да се..

публикувано на 20.11.25 в 11:46
Здравко Димитров

Дефицит ли е милосърдието: Защо пчелар от Враца дари 1 тон мед на деца и възрастни хора?

Доброто, също като любовта, може да се окаже лудост. За тази нестандартна трактовка ни подсеща един врачански пчелар, който споделя как му е хрумнала "откачената идея" да дари 1 тон мед на деца в неравностойно положение и на бедни възрастни хора.  Идеята беше да се направи нещо добро , съвсем естествено обяснява врачанският пчелар Здравко Димитров...

публикувано на 19.11.25 в 09:40

"Преди и след": Истории за цензуриране, нагаждане и неудобни писатели

Какъв е пътят на една книга, за да достигне тя до читатели? Ако днес можем да споделяме творчеството през социалните мрежи или лесно да се самоиздаваме, то преди 1989 година съдбата на една книга, а много често и на нейния автор, е съвсем различна. "По времето на социализма ние се снабдявахме и със западни книги. По какъв начин - крадяхме от..

публикувано на 12.11.25 в 12:41
 Габриела Хутелън

Габриела Хутелън, която иска да свърже българите в Белгия

Да живееш в Белгия и да се чувстваш у дома. Това е възможно - казва нашата сънародничка Габриела Хутелън. Тя е от София, но от пет години живее в едно малко село близо до границата на Белгия с Нидерландия , където я е завела любовта и е създала семейство. Попадайки на новото място, Габриела започнала да търси контакти с наши сънародници,..

публикувано на 11.11.25 в 10:45

"Родопската теснолинейка Септември - Добринище" е вече на книжния пазар

В "Нощен хоризонт" гостува Кристиан Ваклинов, "будител - пазител" на историята и настоящето на единствената работеща теснолинейна жп линия у нас. Той е председател и на Гражданско сдружение "За теснолинейката", създател и на единствения у нас музей на теснолинейката в гара Цепина. В началото на месец октомври Ваклинов издаде и супер луксозната..

публикувано на 10.11.25 в 11:20
Премиера на книгата

"Приключенията на една блондинка" - среща с автограф и чаша вино на 12 ноември

На 12 ноември от 17,30 часа на среща с автограф и чаша вино в Коктейл бар "Опус" на ул. "Иван Вазов" 8 Мариана Кирова кани приятели и почитатели на премиерата на новата си книга "Приключенията на една блондинка". В книгата са включени разкази и новели, както и едноименния роман, който е обект на второ издание . Излезе от печат новата книга..

публикувано на 10.11.25 в 08:00

Траханата от Пелевун - вкус, който пази традициите живи

Едно ястие от векове събира хората и гради мостове между поколенията – траханата . Позната още от времето на Древна Персия, днес това тестено изкушение не е просто храна, а символ на домашния уют и споделеността. Ивайловградското село Пелевун е сред малкото места у нас, където традицията се пази жива и оживява всяка есен с Празника на..

публикувано на 09.11.25 в 07:35