Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Младежите избягаха вънка, в чужбина. От всяка къща има човек"

Забравените села в Родопите, или как бавно отмира животът

"След 5-10 години ние като измрем, и младите няма да дойдат"

Снимка: Георги Аргиров, Радио Кърджали

Девет са обезлюдените села в област Кърджали според последното преброяване на населението. Сред основните причини са липсата на препитание и миграцията към Турция и Западна Европа. В други села също са останали предимно възрастни хора, които един след друг си отиват.

Лятната жега е захлупила ардинското село Долно Прахово. Толкова е тихо, че се чуват само песните на птиците. По тесните улички не се виждат хора.

"Горе-долу 12 човека има, всички пенсионери. Добитък, крава няма вече. Деца няма, няма младежи", разказва 80-годишният Тунджай Тахир, седнал под сянката на едно дърво заедно със свои връстници, както нарича съселяните си.

Младежи няма, защото всички работят навън. И децата на Тунджай също работят в Кърджали, в Турция, в Германия. Идват си за Байрама, за Нова година, по празници.

В Долно Прахово млади хора не са останали

Съселянинът му Шабан Хасан се хвали, че е пенсионер благодарение на тютюна, който е отглеждал на младини. Сега няма вече сили, а децата му не искат да се занимават със земеделие.

"Няма хора вече. Всички са стари хора. Кой ще сее тютюн? Няма младежи. Всичко мекото и лекото гледа."

А преди много години в Долно Прахово е кипял живот. Имало е близо 400 души. Имало голямо училище, трактори, АПК.

"След 5-10 години ние като измрем, и младите няма да дойдат", опасяват се местните жители, които с тъга отбелязват, че "и хора няма да има".

Долно Прахово

На километри от Долно Прахово, в село Перперек, животът също е замрял в лятната жега. Селото е сравнително близо до Кърджали и вероятно това е причината в него да се задържат повече хора. Жените работят в шивашки цехове, мъжете – в някои от машиностроителните предприятия. Но и тук пенсионерите са повече, а над 100 младежи са в чужбина. Няма вече и тютюн.

"Никъде нищо. Само люцерна. Младежите избягаха вънка, в чужбина. През лятото идват – юли, август. От всяка къща има човек", разказва кметът Халил Бекир.

На метри от него се чува тракане и подвиквания за залагане. Оказва се, че това е нова игра с пулове, добила отскоро популярност в родопските села. Играе се на маса от четирима. Пред всеки от тях има поставка, на която се нареждат пуловете и се правят залагания. Нарича се "ОKЕЙ" и е внесена в Перперек от Бедри Шефик.

"Пенсионери, безработни - играят."

65 са пенсионерите в Перперек. В селото има джипи и редовна автобусна линия до Кърджали. Дори училището работи. Спасило се от закриване благодарение на децата от близката ромска махала. И докато в Долно Прахово броят колко живот остава на селото, в Перперек не мислят за това. Засега.   

Снимки - Георги Аргиров, Радио Кърджали

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20

Пропаганда или снимката на деня? Разходка из радиоархивите…

Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..

публикувано на 22.01.25 в 10:00

В търсене на бездомници - дежурството на един мобилен екип в София

В студените дни и нощи хората без дом имат възможност да бъдат настанени в кризисните центрове на Столичната община. При желание могат да останат в тях до 6 месеца. Три са кризисните центрове в София , с общ капацитет 570 места към днешна дата, като има възможност да бъдат открити още. Дежурството на един от мобилните екипи, които..

публикувано на 22.01.25 в 06:51
Йордан Колев

Йордан Колев: Дисциплината в пилотската кабина ми помогна да разбера живота по-различен начин

Има нещо много мистично в това да бъдеш между земята и небето – в полета, който носи усещане за свобода , за необятност и вдъхновение.  За връзката между небето и вдъхновението и как авиацията се преплита с изкуството на писането г оворим с Йордан Колев – писател и летец , чийто живот е изпълнен с истории от облаците.  " Нашата професия на..

публикувано на 21.01.25 в 11:48