Забравените села в Родопите, или как бавно отмира животът

Лятната жега е захлупила ардинското село Долно Прахово. Толкова е тихо, че се чуват само песните на птиците. По тесните улички не се виждат хора.

"Горе-долу 12 човека има, всички пенсионери. Добитък, крава няма вече. Деца няма, няма младежи", разказва 80-годишният Тунджай Тахир, седнал под сянката на едно дърво заедно със свои връстници, както нарича съселяните си.

Младежи няма, защото всички работят навън. И децата на Тунджай също работят в Кърджали, в Турция, в Германия. Идват си за Байрама, за Нова година, по празници.

Съселянинът му Шабан Хасан се хвали, че е пенсионер благодарение на тютюна, който е отглеждал на младини. Сега няма вече сили, а децата му не искат да се занимават със земеделие.

"Няма хора вече. Всички са стари хора. Кой ще сее тютюн? Няма младежи. Всичко мекото и лекото гледа."

А преди много години в Долно Прахово е кипял живот. Имало е близо 400 души. Имало голямо училище, трактори, АПК.

"След 5-10 години ние като измрем, и младите няма да дойдат", опасяват се местните жители, които с тъга отбелязват, че "и хора няма да има".

На километри от Долно Прахово, в село Перперек, животът също е замрял в лятната жега. Селото е сравнително близо до Кърджали и вероятно това е причината в него да се задържат повече хора. Жените работят в шивашки цехове, мъжете – в някои от машиностроителните предприятия. Но и тук пенсионерите са повече, а над 100 младежи са в чужбина. Няма вече и тютюн.

"Никъде нищо. Само люцерна. Младежите избягаха вънка, в чужбина. През лятото идват – юли, август. От всяка къща има човек", разказва кметът Халил Бекир.

На метри от него се чува тракане и подвиквания за залагане. Оказва се, че това е нова игра с пулове, добила отскоро популярност в родопските села. Играе се на маса от четирима. Пред всеки от тях има поставка, на която се нареждат пуловете и се правят залагания. Нарича се "ОKЕЙ" и е внесена в Перперек от Бедри Шефик.

"Пенсионери, безработни - играят."

65 са пенсионерите в Перперек. В селото има джипи и редовна автобусна линия до Кърджали. Дори училището работи. Спасило се от закриване благодарение на децата от близката ромска махала. И докато в Долно Прахово броят колко живот остава на селото, в Перперек не мислят за това. Засега.   

Снимки - Георги Аргиров, Радио Кърджали