"В основата на всяко посещение в дома на представител на една или друга етническа или религиозна група е лична изповед, която е характерна и за общността, към която разказващата принадлежи. 82% от, тези които канят по домовете си са жени. За разлика от заведенията за бързо хранене, където целта е бързо да се наядеш, за да пристигне следващия клиент, тук измерител не е това дали си си омел чинията, а дали дълго си се застоял в този дом, защото обитателите му са те заинтересували.
До преди трийсет години, когато рядко водих групи туристи при бедуините, този който приемаше гостите и разказваше за традициите беше мъж, а жените готвеха и поднасяха храната. Ръкоплясканията приемаха мъжете. Сега мястото на жената се измени и те искат да са в светлината на прожекторите. Най-често са учителки или екскурзоводки по професия и искат да запознаят гостите си с традициите на групата към която принадлежат, посредством личната си история. По такъв начин те се опитват да разрушат неверни представи и стереотипи, които битуват", разказа за "Закуска на тревата" Тали Ацмон. И още:
"Например Насрин е бедуинка от севера на страната, а Джамила от юга. Те решават да водят гости една на друга, за да могат дори странични хора да разберат, колко са различни традициите , културата и храната им, защото принадлежат към различни бедуински племена. Рухама е религиозна еврейка и за нея е важно атеистите, сред гостите й, да не си мислят, че всички религиозни са паразити. Тя разказва, че е медицинска сестра, има дванайсет деца и е доброволка в „телефон на доверието“ . Елит е етиопка, адвокатка. Винаги преди това хората са странили от нея заради цвета на кожата й или заради безумни истории, които са разказвали колко са диви и необразовани хората с тъмен цвят на кожата.. След поредната от домашните срещи се разделят с прегръдки и целувки. Колкото и да е странно, но това е повлияло положително и на реализацията й като юрист".
Домашният туризъм е вид алтернативна почивка. Фокусът му е запознаване с бита и ценностите на хората живеещи в даден дом или апартамент. Вярно е, че това е и бизнес инициатива .
"Има случаи, когато посланието трябва да бъде леко трансформирано, за да може да е приемливо и за домакините и за гостите. Например арабка християнка разказваше за живота на семейството си ,( както тя се изразява), след израелското нашествие (създаването на държавата Израел), тогава към нея се приближи израелка и казва. "Не съм съгласна, да ни наричате нашественици. Пристигнахме след решение на ООН за създаване на две държави. Това, че тогава и вие не създавате държава е историческа грешка, за която и до ден днешен невинни евреи и араби заплащат с живота си. При атентат загинаха мъжът ми и синът ми, а аз бях тежко ранена".
Домакинята се замисли и каза "Оттук нататък, ще казвам: след войната от 1948 г.". Етиопска еврейка правеща дегустации на своята кухня, Забеляза, че тя е непривична за израелските туристи. Започва да приготвя храна, която е по-малко кисела от оригиналната. Евреите от Европа се делят на две големи групи, говорещи немски- ашкенази и говорещи испански- сефаради. Между тях отношенията на винаги са били блестящи.
За това разказва жена, расла в „смесен брак“, между представители на тези две групи. Когато един жених, довел бъдещата си булка при баща си, той се отсякъл, че тази сватба може да се състои само през трупа му. И удържал обещанието си: няколко дни преди сватбата умрял. Затова домакинята не познава дядо си от бащина страна. Арабка-мюсюлманка има два разказа за пред гостите си: единият е за пред чуждестранни туристи. Тогава тя им разказва, колко е трудно да си жена от национално и религиозно малцинство.( вероятно очаква по- сериозни бакшиши). Когато гостите и са евреи-разказва за добрите връзки и взаимопомощта между съседки арабки и еврейки.
Причината за тези разнопосочни посланията, е чисто икономическа. Този вид туризъм е частен, зад него не стои някаква обществена или държавна институция. А жените искат да печелят от него", сподели още през "Хоризонт" Тали Ацмон.
Веднага след пандемията, министерството на туризма излиза с кампания "Да пътешестваме, въпреки всичко". Тогава между другите екскурзии има и домашен туризъм в арабски селища.
"В Ум ал-Фахм ( град недалеч от Хайфа) има два вида маршрути: културен и кулинарен. Посетителите споделят, че са избрали да видят с очите си тези места: някои от любознателност, други - са пристигнали да преодолеят страха си от различния, непонятния, защото да пиеш кафе в дома на араби от това място ( често свързвано с безредици)си е непривично. Сто процента от туристите след като са разгледали целият дом на домакинята ,след като са опитали от почерпката, която им е поднесла, след като са чули разказа ѝ с посланието, което им е отправила, признават, че са преодолели страха си, че са възхитени от човека, който стои пред тях, че се опитват да надмогнат предразсъдъците, които са имали.
Тези посещения в домовете на непознатия много са допринесли за социалното здраве на обществото, изразено в засилване на активността - чието важно лекарство е „да опознаеш ближния си“. Най-ефективна стъпка в тази посока е домашния туризъм", каза в заключение Тали Ацмон.
Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..
Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова. Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..
В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..
"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" , казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..
Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..
Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..
В студените дни и нощи хората без дом имат възможност да бъдат настанени в кризисните центрове на Столичната община. При желание могат да останат в тях до 6 месеца. Три са кризисните центрове в София , с общ капацитет 570 места към днешна дата, като има възможност да бъдат открити още. Дежурството на един от мобилните екипи, които..
"Без да се пипат данъци, няма как да се запълни дупката в бюджета. Няма как да се влезе в 3% дефицит, без да се наложат непопулярни мерки "...
Мария Тенева – директор на дирекция ''Сигурност'' в Столична община сподели за БНР: "В момента всички сили на пожарната, на полицията и 3 екипа..
Трябва да си мъж и то издръжлив мъж, условията в тези страни като Йемен не предполагат масирано присъствие на жени , сподели бившият и последен..