Допълва, че в Мексико вярват и в прераждането, като има много видове прераждания. Дава за пример второто магично: "когато човек започва да се самоусъвършенства и да доминира силите на природата". "Чист шаманизъм!"
Сюрреализмът в древно Мексико
"Той е изключително интересен. Там например всички богове са много различни като телосложение и цвят на кожата. Има даже сини, като в Индия. Богът на дъжда е син, има особен нос. Богинята, която свързват с плодородието, семейството и женското начало, е свързана и с Луната и винаги държи заек. В Мексико се смята, че на Луната, от тамошната страна, се вижда заек", разказва Ана.
Ла Катрина, с която мексиканците днес свързват Деня на смъртта, е от по-нови времена. "Изключително кокетна дама, с голяма капела и много фрапантна рокля по нея, (...) на почит е, защото е Смъртта в много женствена и привлекателна форма", обяснява художничката.
Според нея не трябва да се страхуваме от смъртта, защото е друго начало или по-скоро продължение.
В очакване на Деня на мъртвите
Празненствата в Мексико са много хубави. Първо се отива на пазар за жълти турти, цветята за олтарите, посветени на покойниците в семействата. "Цели пазари с огромни купища цветя, туртите имат особен мирис и започва да ти става някак вълнуващо. Там те не са малки като нашите, има снопове, големи по 50 см, и колкото повече награбиш, по-хубаво е. Ако прибавиш и малко кали, които са изключително красиви, става много хубаво. Бели като в картините на Диего Ривера. Те също са на почит. При маите има една малка статуетка, в която от кала излиза женска фигурка на старица. Символ на второто магично прераждане. Това също е много сюрреалистично."
Ана казва, че цветята са важни и заради семената, които също имат символично значение. След като се купят празничните турти, се замесва хляб на мъртвите, който живите хапват с удоволствие. "Всички много ги обичат, ядат се поголовно тези хлебчета, на които отгоре се слагат кръстосани кокалчета, пак от тесто. Прилича на козунак, въпреки че дъщеря ми би ме заплюла и би опровергала всякаква прилика. Тя в момента отиде да купи продукти, защото смята да прави такива хлебчета."
За да бъдем като Ана и дъщеря ѝ и да замесим хляба на мъртвите, ни трябват масло, яйца, брашно, мая и захар. Подгответе се да месите доста време.
"Някак си енергията се променя. Мексико е страна, в която хората вярват във всякакъв вид енергия и мистиката е много силна. Като отидох за първи път, много обичах да чета Гарсия Маркес и си викам: "Леле майко, какво въображение има той!". Да, това е друга реалност, но е факт. Те са изключително сюрреалистичен народ, с много дълбок мистицизъм, с много недостатъци, разбира се, като всеки народ, но и с много качества."
Мексиканските "работички"
Магията е постоянен спътник на мексиканеца и Денят на мъртвите не прави изключение. "За всичко се правят магии – за любов, благополучие, ако не те харесвам, също мога да ти спретна нещичко. Това е много, много разпространено. Превърнато е в жесток бизнес. Има пазари само за това, да отидеш да си купиш неща, за да правиш магии. Хората, които ги продават, могат да ти кажат какво и как да правиш или да ти го направят. Не обичам такива места, защото има и много негативни неща", разказва Ана, но все пак склонява да каже няколко съставки за хубави мексикански магии: кристали кварц, розови листа, сол, захар, канела.
След като се приберем от пазар, било то за цветя или магии, започваме да готвим ястията, които починалите ни близки са обичали. "Хубаво е да извадиш техни вещи и започваш да редиш олтар. В него трябва да има лилаво, символ на трансформацията, на трансцендентното, трябва да има сол, ако може на по-едри кристали, и земя, пръст, символ на материята." Не забравяме жълтите турти, които сме купили точно за олтара, не забравяме и снимките на покойниците. Олтарът трябва да е колкото може по-красив – в знак на уважение и любов.
Размерът няма значение
Макар че има и огромни. "Моето първо гостуване на семейна сбирка беше рожден ден на чичо Карлос в тесен кръг, които бяха 60 човека. Можеш ли да си представиш колко голям би могъл да бъде един олтар?", пита риторично Ана и допълва, че има места, където олтарите се правят в гробищата. До тях се разпъват големите софри, идват мариачи, цяло нощ се пее и танцува. "Има поверие, че на този ден, когато границите на невидимото и материалното са много близки, за да поканиш всички тия души, които си обичал и които са свързани с твоя живот, трябва да си весел, защото иначе пътеките, по които слизат, могат да прогизнат от сълзите ти и те няма да могат да слязат."
Денят на мъртвите е много по-различен от мексиканските погребения – тежки и тъжни, продължаващи с часове, и много обичан от хората:
"Защото в този празник се усещат истинските им корени. Подсъзнателно всеки народ има нужда да си усети корените. Примесено е с Хелоуин, идват деца да искат бонбони, но олтарът е изключително важен. Това е традицията и тя се прави от древни времена. Тогава захаросаните черепчета не са били от захар, красиво изрисувани. Били са от семенца, мед и кръв", казва Ана.
Въпреки че кръвта звучи смущаващо от днешна перспектива, някога се смятало, че тя също е знак на уважение, заради жертвата, която живият прави за мъртвия. В индианската митология, подчертава Ана, има известна гротескност, много тежест, много сюрреализъм, много естетизъм, може би жестокост. "Например най-голямата жертва е била да се порежеш и да излееш собствената си кръв, за да направиш дарение на Слънцето, което всъщност не е чак толкова жестоко, защото сам се нараняваш. Изливаш животворна течност в знак на благодарност."
Родена с мексиканска душа
Смесица от любов, меланхолия и радост – това е Денят на мъртвите. Ана е правила олтар за него в България. "Беше изключително удоволствие. Правих го два пъти в Института Сервантес. Поканиха ме две поредни години."
Мексиканското у Ана е някак вродено: "Много преди да се сблъскам с Мексико, като тийнейджър бях в 151-во училище, профилирано по интереси, с "Художествен текстил". Рисувах си моите неща и винаги се дразнех, защото моята учителка казваше: "Рисуваш като мексиканка". А бе, си викам, какво значи да рисуваш като мексиканка? Имам уникален стил, не може така да ми се говори. След време се запознах с бащата на дъщеря ми, който е мексиканец. Той ми гледа нещата и ми казва: "Ти къде си виждала маиски календар?". Не съм го виждала, никога не съм се интересувала, а той ми казва, че има страхотна прилика с него. Тогава започнах да търся, да навлизам и действително си рисувам като мексиканка. Не знам защо.
Като отидох в Мексико, си бях много на мястото, наистина се чувствах у дома си. Там е единственото място, на което имам ориентация." С "вътрешен компас".
Мексико е изтъкано от невероятни живописни пейзажи. Например хълмове с двуметрови кактуси, изведнъж тъмнозелени планини като остри пирамиди, редуват се червена и зелена земя. "Вървиш по средата на нищото, вали, изведнъж виждаш групичка индианки, едната с розова фланелка с жълто чадърче, другата с жълта фланелка със синьо чадърче, излизащи от нищото, и само се чудиш откъде излизат тези жени и защо са толкова шарени."
Това е нормата, а сюрреалистична и неразбираема за мексиканците е европейската култура от Ренесанса насам. "Имам познати, които пътуваха до Италия. Всичко искаха да видят, чудесата на нашия свят, върнаха се и казаха: "Пренаситих се, не издържам от толкова култура!", защото това е друг вид култура."
"Като художник мога да направя разлика между светлината на слънцето в Мексико, което свети в пъти по-ярко от нашето и автоматично засилва всички възможни цветове. Всичко е много ярко в Мексико. Нещо, което тук би се възприело като абсолютен кич, там е изключително на мястото си, което е доста шокиращо, когато започваш да го осъзнаваш. (...) Всичко е различно: и въздухът, и слънцето, и усмивката на хората", разказва Ана.
Мексиканците са усмихнати хора без значение дали имат пари или не. Ана си го обяснява с това, че над тях вечно свети слънце. Нямат тягостна и дълга зима. Дори при катастрофични ситуации като ураган например се обединяват и си помагат. Вярно, най-вече бедните, но има и обратни примери. "Има един художник, Франсиско Толедо, който е бил много беден, след това става много богат. Този човек през целия си живот е развивал културата и е помагал на хиляди хора, но е тръгнал от нищото и е запомнил откъде е тръгнал, затова е помагал на другите."
За Мексиканската къща в Пловдив, шаманските "работички", старците, които разказват мръсни вицове и още истории – чуйте от интервюто с Ана Монтеро в звуковия файл.
Изображения: от Pixabay.com, както и създадени с Midjourney по описания на Лора Търколева
Фондация "Дари храна, дари любов" прави поредната си декемврийска кампания за предоставяне на хранителни помощи преди празниците на възрастни хора от Северозапада. Всяка година на 1 декември се събират хранителни продукти, които след това стигат до нуждаещите се. Фондацията работи с около 30 постоянни доброволци. "След като съберем..
Какви са мерките за безопасност в България днес? Това са само част от останалите въпроси, чиито отговори ще научите, ако чуете цялата история на радиевите часовници в звуковия файл. Изображения: от Pixabay.com, както и генерирани с Midjourney по описания на Лора Търколева
В родопското село Арда възстановяват традицията на тъкачеството. В съвместна инициатива народното читалище "Извор – 1920" и основното училище "Св. св. Кирил и Методий" са се заели да възродят занаята . Идеята: той да бъде запазен за идните поколения . В миналото през селото е минавал главният път от Тракия към Беломорието ...
Доброволци от Балчик вече две години и половина полагат грижи за бездомните животни в морския град. Събират се и обединяват усилията си с идеята да създадат първия коткодом в страната , а за реализирането ѝ получават помощта на Община Балчик и дарители. До момента коткодомът се е погрижил за лечението и намирането на постоянен дом за..
Кореспондентките на БНР в Израел Феня и Искра Декало се стараят всяка година да намерят неочакван аспект, свързан с библейските разкази за раждането на Исус Христос. Тази година го откриха, в новооткритата сграда на Национална библиотека на Израел. На изложба там е показана запазена книга от 16 век, в която Спасителят е представен като истински..
Риана Пратчет и Габриел Кент се познават от 20 години. Работили в индустрията за видеоигри, двете избират да обединят сили и да създадат заедно с илюстратора Пол Кидби красивия "Наръчник за вещици на Тифани Сболки" – любима на читателите героиня на Тери Пратчет, започнала обучението си за вещица от 11-годишна. Двете са в България, за..
Учените Андреас Плеснер, Тобиас Вонтобел и Роджър Ватенхофер от Швейцарския технологичен университет в Цюрих обявиха, че изкуственият интелект може да разбие версията на системата за проверка "Не съм робот" . Това са онези малки досадни дейности: да определите в кои картинки има светофар и кола или да вписвате произволно генериран код, преди..
Христо Иванов доведе Делян Пеевски , заяви пред БНР юристът Радомир Чолаков, бивш депутат от ГЕРБ, бивш председател на конституционната и правната..
Борба за интеграция и достоен живот на хората със Синдром на Даун има и преди това да засегне семейството на рап певеца Криско, и преди раждането на..
Георги от Силистра е дете на "Българската Коледа ", а любовта на семейството е тази, която му помага да се справя всеки ден с предизвикателствата на..