Същевременно броят на завърналите се български граждани през миналата година е с 5000 души по-висок от броя на заминалите. От общо 17 000 завърнали се българи - около 1100 са на възраст между 15 и 24 години или с 900 по-малко от заминалите през същата година.
Какво кара поколението Z да напусне България и какво го мотивира да се върне?
Независимостта на младите хора от родителите, интересът към чуждата култура и разбирането, че всеки, който замине да учи в Западна Европа ще оправи живота си и ще бъде успешен са причините Филип, Валентин и Петър да заминат да учат извън България.
Филип Йорданов е завършил средното си образование във Великобритания, след това е учил в Италия, а после се е прибрал у нас. Валентин Гецов е бакалавър от университет в Нидерландия, а впоследствие е направил магистратура в Ирландия. Петър Пейчев също е учил в Холандия, а отскоро е отново в България.
Ковид кризата кара Валентин да се върне в България след 2 години обучение в Нидерландия. По време на обучението от дистанция е осъзнал, че в България има възможности за започване на желана работа и добра перспектива да изгради бъдещето си.
"Много хора ме питат мен, както и останалите участници в панела, защо сме се върнали. Повечето хора, които задават този въпрос, никога не са живели или учили в чужбина", споделя Филип, който смята, че възприятията на хората, които са живели в чужбина и на тези, които никога не са, се разминават.
"Много хора си мислят, че проблемите им могат да бъдат разрешени, заминавайки някъде другаде, но няма нищо толкова различно. Аз съм тук, защото съм успял да си изградя добра среда, имам добра работа, хората около мен се развиват."
Филип Йорданов намира работа в България в американска компания и работи като анализатор на данни. Петър става финансов анализатор в българска компания, която оперира на българския капиталов пазар.
"Занимаваме се с инвестиционно банкиране, работим с български компании. Нещо доста иновативно. Допреди година, година и половина дори аз не знаех, че подобни неща има в България, но намерих нещо, което е изключително интересно", коментира Петър Пейчев.
Независимо от възможностите, които момчетата намират в България, те се сблъскват и с немалко трудностите. Частният сектор се оказва по-благоразположен към тях за разлика от публичния. По думите им, повечето от институциите и държавната администрация не споделят информация за обяви или ако го правят, обикновено сроковете са много къси и има голям риск да се изпуснат. Освен това, имат много специфични изисквания, които е трудно да се покрият.
"Бих желал да виждам български бизнес повече по нашия пазар, не толкова международен, тъй като имаме много какво да покажем."
Другата трудност пред младите хора, които се прибират след дълъг престой в чужбина е, че късат връзките си с България и тепърва трябва да изграждат нови лични и професионални отношения. От друга страна предизвикателствата навън не липсват, категоричен е Петър.
"Намиране на квартира, намиране на работа също доста трудно в този момент. Трето, колкото и да е приятелски настроена Холандия, това е друго общество, което ние не можем да разберем на този етап и е много трудно припокриването, когато си израснал в България. Да се прибереш в България и да си с хората в тази общност, борейки се с всички проблеми, може да е доста по-мотивиращо, отколкото да си в дадена държава, в която си оставаш чужденец – не само като паспорт, но и като мислене."
"Най-впечатляващо беше в Боливия, на соленото езеро Салар де Уюни, където при дъждовния сезон се образува тънък слой вода и чувството е неописуемо – звездите слизат на земята, буквално. Все едно си в открития космос . Там се виждат неща, които не можем да видим от северното полукълбо, от България, и успях да запаметя с камерата си много красоти...
Тази седмица във фоайето на Регионалната библиотека "Любен Каравелов" в Русе бе представен луксозен като изработка и изключително ценен като съдържание албум. Под заглавието "Русе в миналото. Градът във времето между двете световни войни 1920 - 1940 г." притежателите на фото албума имат редкия шанс да видят част от колекциите на съставителите Йовчо..
През тази седмица Монтана бе домакин на Международно полево учение за справяне при наводнение. Към 300 пожарникари, спасители и доброволци от 7 държави показаха възможностите си за реакция при природното бедствие. Това бе второто подобно учение с международен характер. Посланикът на Федерална Република Германия посети учението. Монтана бе..
Историята на 46-и пехотен добрички полк разказва изложба, подредена в Регионалния исторически музей в Добрич. Акцентът на експозицията е върху участието на безстрашните над 2 000 войници в заключителните битки преди края на Втората световна война. Изложбата е съвместна с Регионалния клуб „46-и Пехотен Добрички полк“. „Пътят към победата“ е..
В Плевен с тържествен концерт отбелязаха 35 години от създаването на Държавната финансово - стопанска гимназия „Интелект“. На тази годишнина е посветен и филм, създаден от две момичета в 11 клас - възпитанички на училището. За идеята, мотивите и за гимназия „Интелект“, Латинка Светозарова разговаря с Радинела Павлова и Габриела..
За първи път в историята на националния фестивал на българското кино „Васил Гендов“, Столична община учреди и връчи специална награда за филм със социална значимост. Отличието бе част от церемонията на Съюза на българските филмови дейци – най-престижното признание за родното кино. Наградата беше присъдена на документалния филм „Училище за надежда“ –..
На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София...
Репортаж на Латинка Светозарова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
" Видях транспортни работници, които бяха използвани от политиците. Бяха използвани от т.нар. икономическо мнозинство в Столична община, в което за мой..