Кубчето на Рубик като учител

Със сигурност като малки, а защо не до ден днешен, сте се сблъсквали с цветното кубче на унгареца Ерньо Рубик. Вече половин век човечеството се опитва да го нареди правилно, по възможност и по-бързо.

Преди време, в разговор с българските си почитатели, създателят определи кубчето като учител. На какво ни учи? Добромир Видев разказа в предаването "Изотопия" с хронометър в ръка.

0,305 секунди. Толкова време е отнело на създадения от екипа на Mitsubishi Electric в Япония робот да нареди кубчето на Рубик в края на май.

Създателите на моторите трябвало да преодолеят доста предизвикателства като това бързовъртящият се механизъм да не блокира куба при завъртането, затова преди рекорда имало няколко опита. В системата били въвлечени алгоритми на изкуствения интелект за разпознаване на цветовете. 43 квинтилиона (квинтилион е 1 милиард трилиона) са начините за решаването на стандартното кубче на Рубик. Всяка позиция може да бъде наредена с 20 или по-малко движения.

Миналата година Макс Парк нареди кубчето за 3,13 секунди, актуалния човешки рекорд на "Гинес", което е с 0,34 секунди по-бързо от предишния – на китаеца Юшенг Ду.

Между двата рекорда (на човека и машината) протече срещата на Ерньо Рубик с българските му фенове. Разказът му бе провокиран от въпросите.

"Много ми харесва, когато видя завършената комбинация по всички страни. Това е най-красивият етап. Постигнали сте целта. Отнема време, но пък аз не съм шампион и не съм тренирал скорост. Бързото нареждане е доста приятен страничен ефект от създаването на куба. Когато обмислях идеята, ми се искаше хората да се образоват, да научат за геометрията, математиката, дори за себе си, да тестват възможностите си. Много малко хора могат самостоятелно да открият решенията. Но можете да ги научите, защото има огромно количество информация в интернет и в книгите", обяснява Рубик и допълва:

"Избрах основните цветове, защото се различават лесно. Това са силни цветове. Идеята бе да използвам контраст, противоположните страни на спектъра. Както синьото и жълтото дават зелено, червено и жълто – оранжево и т. н. Обичам да ми е цветно. Цветовете правят куба да оживее. Ако ползвате букви, навсякъде се използват различни букви, различно графично представяне на числата. Да четеш е различно от това да виждаш картина. Търсех най-простата форма за комуникация и това е цветът. Цветовете са красиви и универсални. Синьо небе, зелена трева..."

Според Ерньо Рубик кубчето може да е учител. "Вярвам, че това е най-добрият начин да се учим, с практиката, откривайки сами правилата каква е тайната на знанието. Исках да дам и на по-големите, не само на младите. Чух, че се ползва в домовете за възрастни, защото упражняват паметта си. Затова е добре за хора, чиито спомени отслабват."

Три години са били нужни на изобретателя, за да разреши част от възникналите проблеми и да подаде заявка за патент. Още три – кубчето да се появи на пазара в Унгария. "След още три години минах през Желязната завеса и така кубчето стигна до света. Началото беше в Ню Йорк. Първите три години на куба бяха комерсиално чудо. За две години бяха разпродадени повече от 100 милиона копия."

Много са любимите истории на Ерньо Рубик, свързани със кубчето.

"Трябва да знаете, че интернет и кубът са на една и съща възраст, на почти 50 години. В интернет има огромно количество информация за куба. Рових се да видя какво пише за него. Оказа се, че можете да намерите куба на корицата на повече от 1000 списания и то все по различни причини. За куба са публикувани хиляди книги с решения за тези 50 години. Има стотици хиляди статии."

Рубик не очаквал кубът да стане популярен, защото имало малък проблем: самият той не успял да разреши собственото си творение. Отнело му месец. Дотогава всички били убедени, че нареждането на кубчето е невъзможно.

"Когато го създавах, не мислех за него като за продукт. Първо трябваше да докажа на себе си, че може да бъде решено. Това беше много основен въпрос в началото. Другият бе: ако кубът е труден за решаване, ще може ли да се продава, защото хората не биха харесали нещо, с което не могат да се преборят. За щастие, когато започнаха продажбите, нещата се развиха мълниеносно. Децата го получаваха за подарък. Купуваха го по една или друга причина. Виждал съм го и в класните стаи. Играеха си с него.

Постепенно се превърна в истинска мания. Това бе истинското чудо. Другото чудо е, че след 50 години ситуацията е същата. Младото поколение расте, децата го намират по рафтовете на своите родители и се радват по същия начин като родителите. Най-радостен съм, че не само момчетата имат интерес, но и момичетата. Наистина смятам, че кубът е успешен."

Унгарският професор разказва още, че са били нужни 20-30 години, за да се докаже, че 20 хода са достатъчни за нареждане на куба от всяка начална позиция.

"Беше много трудна задача, не успяхме да я докажем теоретично, но практически успяхме, използвайки капацитета на компютъра на Google. Кубът е много прост, но труден в същото време, за да разберем как работи. Възможно е да го наредите без математика, просто се прилага логика, но не е лесна задача. Не знам колко души са го наредили без да ползват помощ, но в това е силата на хората. Ние сме способни да се учим от миналото и от други хора. Можем да се учим един от друг, защото не сме самостоятелни единици, а общество."

А дали, освен да си говори дистанционно с българите, Ерньо Рубик ще посети страната ни?

"За изминалите 50 години бях на толкова много различни места по света и се срещнах с толкова много интересни хора, които се интересуват от куба. Както знаете, след 50 години нямате същата енергия, която сте имали преди. Вече съм на 80. Пътувах много. Никога не знаеш какво ще е бъдещето, затова не мога да обещая дали ще дойда в България. С колеги, когато бях студент, съм идвал на вашето Черноморие. Беше от онези хубави времена. Мисля, че беше недалеч от границата с Турция. Много романтично село, беше хубаво време да съм там. Природата е хубава през лятото."

Със сигурност създаденото от Ерньо Рубик още дълго ще бъде хубава и романтична част от детството, поп културата, историята на игрите, обучението на компютърните алгоритми и изкуствения интелект, а и от пътя на човечеството.

Цялата история чуйте в звуковия файл.

Изображения: Pixabay.com, както и генерирани с Midjourney по описания на Лора Търколева