Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Книгата "Монолози на три мюсюлманки" дава женската гледна точка към драматичните събития

Акад. Христо Кючуков: Възродителният процес да се помни, за да не се случва отново!

"В България и до ден днешен на мюсюлманската интелигенция се гледа на нещо опасно за държавата"

| Интервю
акад. Христо Кючуков
Снимка: Ирина Недева

Навършват се 40 години от насилствената смяна на имената на мюсюлманите у нас. На днешния ден, 26 декември 1984 година при протест в село Могиляне е простреляна малката Тюркян, майката е ранена, а други двама са убити.

"Възродителният процес в България не започва през 1984-та. С ромите мюсюлмани той започна по-рано: през 1981-1982. Не премина с такава агресия и толкова много жертви, колкото с турското население. С помаците Възродителният процес е започнал още през 1913 г., по-късно през 40-те години е имало, през 60-те, 70-те."

Това каза пред БНР акад. Христо Кючуков, лингвист, преподавател в Полша и Германия, автор на книгата "Монолози на три мюсюлманки" – туркиня, ромка и помакиня. Подготвя се моноспектакъл по книгата, която предстои да излезе от печат. По пиесата ще работи младият  режисьор от Пловдив Борис Зафиров.

"В тези монолози художествената измислица е много малко. Много повече съм се опирал на историческите данни. Това не са документални разкази, макар че в тях има много документална информация. (…) Идеята беше да погледнем на процеса на насилствена смяна на имената през погледа на жената, обясни той в предаването "Преди всички".

"Единият от монолозите е на майка ми (Сание), която почина. Всичко, което се случи с мен, когато бях на 20 години в казармата тук, в България, как беше сменено името ми – моето и на цялото семейство, аз преразказвам", сподели акад. Кючуков, чието мюсюлманско име е Хюсеин.

"Гюлшен е бивша моя студентка в Германия, Берлин. Имената в книгата са променени, само името на майка ми е истинско. В историята на Гюлшен вплитам историите на още двама-трима човека и се получава представителен образ на туркинята – как тя вижда този Възродителен процес. Какво е преживяла тя, какво е видяла. Всичките унижения, през които е преминала, защото не иска да си смени името. Баща ѝ е изпратен в Белене", посочи акад. Кючуков относно една от героините в книгата му.

Все още я има реакцията, че езиците на малцинствата не са важни, че малцинствата не са важни, отчита акад. Христо Кючуков.

Няма изградени паметни символи в страната – да се помни, за да не се случват тези неща отново, коментира той.

"След настъпилите демократични процеси в България не бяха издигнати възпоменателни плочи на хората, станали жертви на смяната на имената. Имаше хора, изпратени в Белене само защото са мюсюлмани и имат арабски имена. Това бяха все интелигентни хора. В България и до ден днешен на мюсюлманската интелигенция се гледа на нещо, което е опасно за държавата, за хората. Започват да се прокрадват идеи, че мюсюлманите проповядват радикален ислям. Много малко изследвания има, много малко публикации. В учебниците почти нищо не пише за Възродителния процес."

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Фестивал на динения маджун се проведе в село Смилец

В Силистренското село Смилец времето сякаш е спряло върху една сладка и топла традиция – варенето на динен маджун. Тази година тя бе отбелязана по особен начин – с десетото, юбилейно издание на Фестивала на маджуна. Диненият маджун е спомен, запазен от предците, пренесен през поколенията и възроден в съвремието. През 2015 година идеята за..

публикувано на 01.09.25 в 17:08

Празник на рибената чорба в село Попина

В силистренско село Попина за трета поредна година кипна аромат и веселие – празникът на рибената чорба събра жители и гости от близо и далеч. На самия бряг на Дунава майстори приготвяха прочутата чорба, подправена не само с тайните на добруджанската кухня, но и с много настроение и народна музика. Фестивалът не е само за вкусната рибена..

публикувано на 01.09.25 в 17:03

Студенти представиха проект за обновяване на парк „Академик“

Прeз сeдмицатa сe състоя прeдставянeто нa идeйния проeкт зa обновяване нa парк ,,Акадeмик”. Слeд мeсeци работа, срeщи с институции и доброволчeски акции, Инициативният комитeт за спасяване на парка показa своятa визия зa модeрно, зeлeно и достъпно пространство зa спорт, отдих и културни събития. Каузатa e подкрeпeнa от над 4000 подписa срeщу..

публикувано на 01.09.25 в 13:39
Българско неделно училище в Кавала

Дружество "България" съхранява българската културна идентичност в Гърция

Станка Колева от Дружество "България", основано от българите, които живеят в Гърция, вече от 9 години живее в южната ни съседка. "Всъщност заминах не е точната дума, защото няколко лета преди да се установя тук, трайно идвахме на почивка лятото в Гърция като по близка дестинация до София, но окончателно се преместих през 2017 година. Бях с..

публикувано на 01.09.25 в 11:38
Сергей Белалов

Сергей Белалов: Световните игри за трансплантирани са празник на живота

Две години след трансплантация на черен дроб български атлет успя да завоюва четвъртото място в дисциплината бягане на 200 метра на Световните игри за трансплантирани, които се проведоха миналата седмица в Германия.  Подготвил се самостоятелно, Сергей Белалов влезе и сред най-добрите осем на дългата дистанция от 5 километра. Мъжът е на 51..

публикувано на 29.08.25 в 16:06

Христо Цветков: Българите от Беломорието са измъчвани, гонени, убивани - историята трябва да се помни

Христо Цветков е от онези млади хора, които избират да учат извън България. След като завършва във Франция, се прибира, намира работа у нас и остава да живее в родината си. Интересът му към родното преминава отвъд границите на страната ни, откъдето идват и двата му рода - Северна Гърция. Предците на Христо Цветков и по майчина и по бащина линия..

публикувано на 27.08.25 в 16:37

Максим Караджов: Асимилацията на коренното население е бил проблем, както на българи, така и на гърци

„Родена във въздуха“ е документален филм, който повдига завесата над една малко позната страница от българската история – репресиите и насилствената асимилация на българското население в Северна Гърция. Лентата е посветена на съдбата на народната певица Любка Рондова и над 20 хиляди български деца, изселени по време на Гражданската война през 1948..

публикувано на 27.08.25 в 16:18