Няма статистика, която да обобщи точния брой на българските танцови състави в чужбина. Но едно е сигурно –  тези самодейни групи, разпръснати из всички континенти, са жив мост между България и останалата част на света. Д-р Юлия Попчева от Института по етнология и фолклористика при БАН, подробно изследва любителските фолклорни състави у нас и в чужбина в рамките на проект, свързан с измеренията на националната и европейската ни идентичност. Тя стига до извода, че въпросните дейности са се наложили като ядра на социална и културна комуникация зад граница. "В тези танцови групи се събират хора, които иначе никога не биха се срещнали и така се развива среда, в която се създават не само приятелства, но и усещане за общност, взаимопомощ, съвместна празничност, съвместно съжителство", казва д-р Юлия Попчева.

"Те стават инициатори и проводници на българската култура в чужбина, като я представят пред местната общност. Примерно по време на т.нар. Културни дни, се правят български щандове, представят се нашенски ястия, брошури за България, различни предмети от бита ни, розово масло, както и народните ни танци, носии и песни и всичко, което съответната нашенска група или асоциация притежава като знание и опит за страната ни."

Много често тези танцови групи трябва официално да се легитимират пред местните власти в чужбина и за целта регистрират свои асоциации, които се превръщат в сърцевината на общностния живот на сънародниците ни зад граници.

"Например в Бордо във Франция, където аз прекарах 6 месеца, танцовият състав е представен чрез единствената общобългарска асоциация в града –  казва д-р Попчева. – Така, заедно с още няколко активни дейци, съставът се превръща в ядрото, което сплотява местната българска общност. И това е много важно, защото в Бордо, например, няма българско училище, за разлика от други големи градове, където живеят по-компактни български диаспори. В града няма и българска църква и за богослужение се ползва пространството на една руска църква до града. Така че тази асоциация е единственото място, където сънародниците ни могат да си дадат среща."

• В Патагония шият нашенски носии, свирят на гъдулка и отглеждат българска чубрица

• Анита Екенова от Лион: С народния танц на сцената усещам, че нося цяла България със себе си

Танцовите състави на българите в чужбина имат и своя собствена социална мрежа, изтъква Попчева. Всяка година те се събират на пътуващ събор – "На мегдана на другата България".

Тазгодишното събиране беше през  месец май в Палма де Майорка. Покрай "Мегдана"  преди време беше учредена и Асоциацията на българските фолклорни състави на българите в чужбина.

Освен това има цял пазар, свързан с фолклорни фестивали в Европа. Групите поръчват от България носии, реквизит, музика, образователни материали. Професионални хореографи от България пък често гостуват в Европа на тези състави, за да ги обучават. "Така че връзката между България и тези състави е много жива", пояснява д-р Попчева.

"Някои от тях, извън танцова дейност, имат хорове, някои паралелно развиват и неделни училища. Дори на места има смесени асоциации, като да речем българо-испанска асоциация, която от една страна подпомага българите, преселили се в Испания, а от друга – организира събития, с цел испанците да опознаят България, в т.ч. се опитват да организират екскурзии за испанци у нас. Има едно преплитане на всички тези дейности в опит България да се позиционира равноправно в рамките на ЕС "- казва в заключение д-р Попчева.

Съставил : Венета Николова /по интервю на Яна Боянова за предаването "Европа- Ново поколение" на БНР/